Решение № 97 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2011 г.

Решение № 97 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на адв. Н. И., пълномощник на З. Б. Л. и Г. В. Л. срещу въззивно решение № 373 от 19.02.2007 г. на Окръжен съд - Благоевград по гр. д. № 267/2006 г. потвърждаващо решението № 609 от 20.01.2006 г. на Районен съд - Разлог по гр. д. № 378/1998 г., с което делбеният имот на основание чл. 288, ал. 1 ГПК е изнесен на публична продан и е отхвърлен иска с правно основание чл. 286 ГПК за разликата над 17880 лв. до пълния предявен размер от 18 900 лв. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се общото оплакване, че като не е възложил имота на поискалите го в дял З. и Г. Л., въззивният съд е приложил неправилно закона и е изградил неправилни констатации, че е налице препятствие за възлагане и не е съобразил до какви негативни последици и усложнения ще доведе публичната продан в настоящия случай. И тъй като не се споделя практиката на ВКС, I г. о. отнасяща се до начина на извършване на делбата при смесена съсобственост, се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора като делбеният имот им се възложи. Иска се и уважаване на претенцията по чл. 286 ГПК в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата на предявяването й, т. е. от първото след допускане на делбата съдебно заседание. Претендира разноски. Ответниците в производството - Л. И. Г., Б. К. Г. и Г. К. Г. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което в производство по иск за делба във фаза по извършването й е прието, че процесният имот - дворно място, представляващо парцел III, в кв....... по плана на [населено място] с площ от 448 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 73,60 кв. м., заедно с таванско помещение, следва да бъде изнесен на публична продан, въззивният съд на свой ред се е позовал на следните обстоятелства: претендиращите възлагане съделители З. и Г. Л. не притежават друго жилище и към момента на откриване на наследството са живели в него; произходът на съсобствеността не е наследствен, доколкото юридическите факти на възникването й включват разпоредителна сделка с наследствени части и на трето място, имотът допуснат до делба е неподеляем. За да потвърди решението и в частта, в която иска по сметките е уважен в размер на 17880 лв., въззивният съд е приел, че няма основание за присъждане на увеличената стойност на имота, тъй като извършилите подобренията в имота/касаторите/не са били владелци на целия имот. Решението на въззивния съд по извършване на делбата е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) е приложена правилно към установените по делото факти и съобразно разясненията на т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Правилно при установените по делото факти, съдът е приел, че съсобственият на страните допуснат до делба недвижим имот, следва да бъде ликвидиран само при условията на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.). Делбеният имот е бил придобит по време на брака на Б. Г. и А. Г. при равни права. След смъртта на наследодателката Г. през 1984 г. съсобствената й % ид. ч. от имота е получена като наследство от нейните законни наследници - З. Л. /дъщеря/ и К. Г. /син, наследодател на Л., Б. и Г. Г./ при равни права. Преживелият съпруг Б. Г. прехвърля на З. Л. своята съсобствена % ид. ч. от делбения имот по време на брака й с Г. Л. срещу задължение за издръжка и гледане. Именно това разпореждане, обуславя извод за друг характер на съсобствеността, което препятства касаторите З. и Г. Л. в претенцията им по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), дори когато не притежават друго жилище. Право да иска възлагане на имота по този ред има само лице, което е придобило своята идеална част от имота по наследство и то, ако първоначално съсобствеността е възникнала по наследяване като това негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници. При придобиването на идеална част от имота по наследство от някои съделители, в случай че е налице комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, не може да се извърши делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Т. е. имотът, чиято съсобственост е възникнала в резултат на установените от закона способи /съдебна делба, разпоредителни сделки и др./, какъвто е настоящия случай, но извън наследственото правоприемство, не може да бъде предмет на възлагателна претенция по този ред. В тази насока са и съображенията, изложени от инстанцията по същество в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), които са мотивирали съда да приложи единствения законен способ за извършване на делбата, а именно способът на публичната продан, при положение, че имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите. Обстоятелството, че З. Л. е получила 3/12 ид. ч. от процесния имот по наследствено правоприемство в случая е ирелевантно. Следва да се отбележи също така, че когато не може да се извърши делбата чрез способите на възлагането, с оглед предвидените хипотези на закона, това не следва да се преценява като социална несправедливост, защото с разпоредбата на чл. 288, ал. 1, вр. с чл. 293 и чл. 373 и сл. ГПК (отм.) е предвидена възможност съсобствениците да получат, т. е. да изкупят имота, предмет на делбата при една и съща справедлива конкуренция. Решението на въззивния съд и в частта по претенциите по сметки по реда на чл. 286 ГПК (отм.), е правилно. По делото е установено с техническата експертиза наличието на посочените подобрения, като с гласни доказателства е уточнено, че те са извършени от касаторите. Стойността на подобренията е установена от тройната техническа експертиза и е разпределена между съделителите съобразно дяловете им. Съдът е съобразил и обсъдил всички наведени съображения, зачел е заключението на вещите лица и ги е съпоставил с депозираните гласни доказателства. Настоящия състав споделя изцяло изводите на въззивният съд, тъй като те не противоречат на приетото в ППВС № 6/1974 г., поради което счита, че аргументите не следва да се преповтарят, още повече, че касационната жалба в тази си част е бланкетна и немотивирана. Искането направено пред настоящата инстанция от пълномощника на касаторите за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на предявяване на искането по чл. 286 ГПК (отм.) е неоснователно. То може да бъде направено по всяко време, включително и в течение на процеса пред въззивния съд до приключване на устните състезания. В настоящия случай, нито в производството пред първоинстанционния съд, нито в хода на процеса пред въззивния съд до приключване на устните състезания, е направено искане за присъждане на законната лихва върху претендираните от тях вземания за подобрения в делбения имот, считано от предявяването на исковите претенции в първото заседание след допускането на делбата, поради което правилно е присъдена законна лихва от влизане в сила на решението. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. При този изход на делото на касаторите не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,