Решение № 12724 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2013 г.

Решение № 12724 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. Стоян Илинов и Василка Илинова от с. Синитово, общ. Пазарджик, чрез адв. Захова и 2. началникът на РДНСК-Южен централен район, чрез юрк. Георгиева срещу решение № 281 от 15.05.2013 г. по адм. д. № 175/2013 г. на Административен съд - Пазарджик. С първата касационна жалба се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на двамата касатори срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-374/14.11.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, с доводи за незаконосъобразност на решението и се претендира неговата отмяна със законните последици. С втората касационната жалба се обжалва решението в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЦР-373/14.11.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, като се твърди, че изводът на съда за наличие на търпим строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е в противоречие с влязъл в сила отказ за издаване на Удостоверение за търпимост. Претендира се отмяна на решението в тази част и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост и на двете касационни жалба с оглед категориите на процесните строежи по чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и нормата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, и алтернативно - за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, тъй като и двата разпоредени за премахване строежа по процесните заповеди са V категория. От доказателствата по административната преписка е безспорно установено, че "стъклената оранжерия", чието премахване е разпоредено със заповед № ДК-02-ЮЦР-373/14.11.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район е с размери 18,50км. м./28,40 кв. м., т. е. не попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Втория незаконен строеж "надстройка на гараж", предмет на заповед № ДК-02-ЮЦР-374/14.11.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район не е от категорията на визираните в чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ строежи -VI категория, тъй като съставлява надстройка над гараж и пристройка към основната жилищна сграда в УПИ II-579,кв. 58 и се категоризира в по-високата категория по ал. 4, чл. 137 ЗУТ. Разгледани по същество касационните жалби са основателни по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на Стоян Илинов и Василка Илинова срещу заповеди № ДК-02-ЮЦР-373/14.11.2012 г. и № ДК-02-ЮЦР-374/14.11.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, с които е разпоредено на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ премахване на два незаконни строежа в УПИ II-579,кв. 58 по плана на Синитово, общ. Пазарджик, както следва: "стъклена оранжерия" и "надстройка на гараж", извършени без строителни книжа. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЦР-373/14.11.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, като е приел, че незаконния строеж "стъклена оранжерия" е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с оглед установената със събраните гласни доказателства година на изграждане /1985-87г/ и съответствие с разпоредбата на чл. 125 от Наредба № 5/1977 г., съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Жалбата срещу втората оспорена заповед № ДК-02-ЮЦР-374/14.11.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район е отхвърлена, с мотива, че незаконния строеж "надстройка на гараж", макар и изграден преди 1987 г. не е в режим на търпимост, като разположен на улично-регулационната линия и в нарушение на чл. 118, ал. 1 и чл. 120, чл. 121, ал. 1 от Наредба № 5.Изложени са мотиви и по действащата норма на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, тъй като строежа е възприет като "допълващо" застрояване. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неизяснена фактическа обстановка, предвид изискването по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за съответствие с ПУП. Изводите на съда се базират от фактическа страна на констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която обаче е базирала изводите си, както в констативно-съобразителната, така и в заключителната част, на изискванията по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, в която норма отпада визираното в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ изискване за съответствие на строежите с ПУП. Действително разпоредбата на § 127, ал. 1 не изключва приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като е с материалноправен характер и при липса на изрична норма за обратно действие, § 127, ал. 1 е приложим спрямо актове за премахване на незаконни строежи, издадени след влизането й в сила - 26.11.2012 г. Процесните заповеди са издадени на 14.11.2012г, т. е. преди влизането в сила на § 127 ЗИД на ЗУТ, поради което във висящото съдебно производство по оспорване на заповедите се преценява тяхната законосъобразно в съотвествие с материалния закон, действал към момента на издаването им- чл. 142, ал. 1 АПК. Приетите след този момент нови нормативни факти са приложими само ако имат изрично дадено с нормативен акт обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, каквото в случай не е налице. С оглед на това, преценката за наличие на търпимост и на двата незаконни строежа следва да се съобрази, освен с правилата и нормативите по ЗТСУ, респ. ЗУТ и с тяхната допустимост по действалия ПУП към момента на извършването им, респ. действащия към момента на издаване на заповедите за премахване. В тази връзка е следвало да се съберат доказателства, като се проследи регулационния и застроителен режим на УПИ II-579,кв. 58 по плана на Синитово, общ. Пазарджик. По отношение търпимостта на "стъклената оранжерия", по делото има данни за влязъл в сила отказ за издаване Удостоверение за търпимост, видно от представения незаверен препис от съдебно решение № 152/20.03.2013 г. по адм. д. № 871/2012 г. на Административен съд-Пазарджик с писмената защита на процесуалният представител на РДНСК-Южен централен район. Това доказателство обаче не е прието надлежно по делото и не е взето предвид от съда при постановяване на решението. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна преценката за законосъобразност на оспорените административни актове по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение