Решение № 857 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2016 г.

Решение № 857 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. З. срещу решение № 3/22.01.2016 г. по адм. д. № 363/2015 г. на Административен съд С. З.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, както и недопустимо като постановено по жалба на лице без правен интерес за оспорване. Претендира отмяната му и евентуално-обезсилване на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. С. Г. срещу заповед № 10-00-1791/12.08.2015 г. на касатора, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ й е наредено да премахне метална клетка, ползвана като гараж, находяща се в имот, собственост на Министерството на отбраната. В мотивите е посочено, че е "поставена без трайно закрепване, изпълнена е от ламарина и има неестетичен и неугледен вид". За поставянето няма разрешение от собственика на имота. Подлежи на премахване "като неподходяща по вид, изпълнена от неподходящи материали в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите". С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи, че разпореденият за премахване обект, с оглед модулния му характер и възможността за преместването му в пространството, е преместваем, за какъвто е неприложим реда по чл. 195 ЗУТ. Приел е, че заповедта е постановена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акт и в противоречие на материалния закон. Така постановеното решение е валидно като постановено по допустима жалба. Жалбоподателката е адресат на акта и е обвързаната от разпоредените с него правни последици, декларирала е притежанието на гаражната клетка и липсват доказателства за права на други лица върху тази гаражна клетка. Решението като краен резултат е правилно, макар и не изцяло по изложените в него съображения: В случая се касае за строеж, а не за преместваем обект, за какъвто е неприложим реда по чл. 195 ЗУТ. С оглед предназначението на гаража за задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, той не може да бъде квалифициран като преместваем обект, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. Гаражът е обект на допълващото застрояване по чл. 42, ал. 2 ЗУТ и служи за паркиране под покрив на МПС и за задоволяване лични потребности на собствениците им. Независимо от преместваемостта им металните гаражни клетки не са преместваеми обекти. Те са строежи и за тях важи разрешителния режим по ЗУТ, а премахването им е по чл. 225а ЗУТ когато са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ "заварен или търпим" гараж може да бъде премахнат при неподходящност по местонахождение, разположение, вид и материали, в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Описаните в констативния протокол и в мотивите на оспорената заповед факти и обстоятелства не обосновават упражненото правомощие на административния орган. Само по себе си обстоятелството, че металната клетка е поставена върху терена без трайно закрепване и е изпълнена от ламарина, не е достатъчно, за да се приеме, че е от неподходящи материали и има неестетичен вид. В случая заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Липсата на разрешение на собственика на имота за поставяне на гаражната клетка не е сред законоустановените основания за премахване, както и не прави обекта неподходящ по местоположение. При липсата на предвидените в хипотезиса на нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ факти, не може да настъпи правната последица на диспозицията на правната норма-премахването на процесния обект. Предвид изтъкнатото обжалваното решение не страда от твърдените в касационната жалба основания за отмяна и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,