Решение № 10742 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2014 г.

Решение № 10742 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Арт Проект" ЕООД, гр. Велико Търново срещу Решение № 282 от 8.07.2014 г. по адм. дело № 152/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 5 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Арт Проект" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 04-1302144 от 11.11.2013 г. на органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 54 от 3.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, както и "Арт Проект" ЕООД е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 643,48 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилна преценка на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства от страна на решаващия съд, което е довело до формиране на неправилен и необоснован извод за законосъобразност на РА както в частта по ЗДДС, така и в частта по ЗКПО. Касаторът поддържа, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че услугите по процесните фактури са реално осъществени. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, представлявана от юрк. Георгиева изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е и неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на "Арт Проект" ЕООД срещу Ревизионен акт № 04-1302144/11.11.2013 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 54/03.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който по ЗДДС е отказано права на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 4580 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 2406.26 лв. и в частта по ЗКПО, в която за 2008 г. е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 2044 лв. и лихви в размер на 1009.23 лв., в т. ч. лихви за авансови вноски за 2007 г. в размер на 11.75 лв. С оспорваната част на обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м. 02., м. 05, м. 11, м. 12.2008 г.; м. 03.2009 г. и м. 04.1010 г. на "Арт Проект" ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 4388 лв. по 7 бр. фактури, издадени от "Медина М" ЕООД с предмет проектантски услуги, като ревизиращите органи приемат, че не е настъпило данъчно събитие по процесните фактури поради липсата на доказателства за наличието на облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. С оспорения пред АСВТ РА в частта по ЗКПО е: 1. определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 2044 лв. и лихви върху него в размер на 1009.23 лв. в резултат на извършеното увеличение на ФР за процесния период със сумата в размер на 19 040, лева, представляващи отчетени разходи по 5 бр. фактури, издадени от "Медина М" ЕООД; 2. увеличен за 2009 г. ФР със стойността по фактура № 329/05.03.2009 г., издадена от "МЕДИНА-М" ЕООД, в резултат на което е намалена данъчната загуба от 39 034.90 лв. на 37 434.90 лв. за посочения данъчен период; 3. увеличен за 2010 г. ФР със стойността по фактура № 423/26.04.2010 г., издадена от "МЕДИНА-М" ЕООД, в резултат на което е намалена данъчната загуба от 7470.69 лв. на 6370.69 лв. за процесния данъчен период. Основанието за увеличение на ФР с посочените суми е чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, доколкото разходите по посочените фактури не могат да бъдат обвързани с реално осъществени стопански операции /облагаеми доставки/. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА в частта по ЗДДС и по ЗКПО, съдът е обосновал извода за законосъобразност на РА, като издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Относно отказания данъчен кредит съдът е разгледал съвкупно всички писмени доказателства по делото и анализирал същите, като у установил несъответствия между част от доказателствата и предмета на фактурите. Според АСВТ не е доказано по категоричен начин извършването на процесните услуги именно от посочения във фактурите доставчик - "Медина М" ЕООД, като всички ангажирани доказателства относно изработената проектна документация удостоверяват компетентността на инж. Д. Борисова да ги изготви, но е и обвързаността по какъвто и да било начин с "Медина М"ЕООД. Въз основа на приетите за неизвършени облагаеми доставки съдът е достигнал до извода за законосъобразност на РА в частта по ЗКПО, доколкото увеличението на ФР за съответните данъчни периоди с разходите по процесните фактури е обосновано с оглед липсата на действително осъществени стопански операции. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че съдът не е обсъдил задълбочено в условията на съвкупност всички събрани по делото доказателства. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт АСВТ е установил съответната фактическа обстановка, като е описал подробно констатираното по време на ревизията и едновременно с това е разгледал всички писмени доказателства, ангажирани от ревизираното лице за първи път пред АСВТ. На следващо място, не е налице допуснато от първостепенния съд неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е предаването на стоката. При доставките на услуги, данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги. В процесния случай основният спорен въпрос е бил досежно извършването на процесните услуги по фактурите, издадени от "Медина М" ЕООД от страна на самия доставчик. Предмет на фактурите е "проектна документация по част ВиК за къщи и обекти". По делото пред АСВТ е представено копие от проектната документация по част ВИК за съответните обекти, но в същата не фигурира "Медина М" ЕООД, което обстоятелство правилно е отчетено от решаващия съд. Същите са били изработени от инж. Детелина Борисова и касаят изработване на проекти по част ВиК за обект ремонт на съществуващи сгради. Същото важи и по отношение на писмото от кмета на община Елена, приобщено по делото, което придружава представянето на исканите от "Арт проект" ЕООД копия, а също така и оригинали на самите проекти. Тези документи правилно съдът е преценил за неотносими, предвид факта, че те не касаят фактурирани услуги от страна на "Медина М" ЕООД към ревизираното лице, а само технически доказват възможността изслушаната като свидетел инж. Борисова да изготви техническите проекти по тези услуги като проектант без да има връзка с "Медина М" ЕООД. Наличието на определени взаимоотношения между инж. Борисова и "Медина М" ЕООД не се установява по делото с надлежни писмени доказателства. От друга страна, при постановяване на решението първоинстанционният съд е разгледал задълбочено съдържанието на договора от 7.10.2008 г. /приложен на л. 58 от делото/, сключен между "Арт проект" ЕООД и "Медина М" ЕООД. Този договор е със срок на изпълнение до 30.12.2008 г., като видно от представения към него приемо-предавателен протокол от 30.12.2008 г. проектът по част ВиК е предаден на тази дата, което не кореспондира с никоя от процесните фактури от дати № 210/29.05.2008 г., фактура № 308/4.11.2008 г., фактура № 318/19.12.2008 г. и фактура № 322/22.12.2008 г. В самия приемо-предавателен протокол на мястото за индивидуализация на фактура е оставено празно място "......2008 г.", а и с оглед датата 30.12.2008 г. същият не може да бъде отнесен към никоя от процесните фактури. АСВТ не е кредитирал представения договор за сътрудничество и съвместна дейност, сключен между "Арт проект" и "Медина-М" ЕООД от 05.01.2010 г., доколкото същият е с последваща дата по отношение на фактурираните доставки през 2008 г. и предметът му може да касае само последната фактура № 423/26.04.2010 г., но към същия не е представен приемо-предавателен протокол за отчитане и приемане на възложената работа между страните, който да може да бъде обвързан с фактура № 423/26.04.2010 г. Отчетен е и фактът, че в договора от 5.01.2010 г. доставчикът е описан като представляван чрез проектанта инж. Детелина Борисова, без да са налице доказателства за наличието на такава представителна власт, а такива не се установяват и от справка в търговския регистър. Правилно е позоваването от страна на първоинстанционния съд на Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В случая липсват относими договори между жалбоподателя и "Медина-М" ЕООД за всяка една от процесните доставки, липсва предаване на извършените услуги от надлежен представител на "Медина-М" ЕООД в полза на получателя, поради което обосновано съдът е приел, че не може да се приеме, че "Арт Проект" ЕООД не е знаел, че не "Медина-М" ЕООД е негов изпълнител, а само ФЛ инж. Борисова, и съответно, фактурирането е ставало от името на "Медина-М" ЕООД. Издаването на счетоводен документ /фактура/ само по себе си не означава наличие на облагаема доставка. Фактурата се ползва с доказателствена сила, доколкото е придружена и съответства на останалите събрани в хода на ревизионното производство доказателства, а такава не са били представени. Липсата на облагаема доставка по цитираните фактури води до неосъществяване на целия фактически състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит в горепосочения размер и правилно и обосновано АСВТ е формирал извод за материална законосъобразност на РА в частта по ЗДДС. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че върху ревизираното лице са приложени негативни последици само въз основа на обстоятелството, че неговият доставчик "Медина М" ЕООД не е открит на декларирания от него адрес за кореспонденция и не е извършена проверка в неговото счетоводство. Напротив, видно от изложените от първоинстанционния съд мотиви същият е обсъдил всички ангажирани от ревизираното лице писмени доказателства и е приел за недоказано извършването на фактурираните доставки на услуги от издателя по фактурите - "Медина М" ЕООД. Касационната инстанция възприема за правилен и извода на АСВТ за законосъобразност на РА в частта относно ЗКПО. След като не е доказано действителното осъществяване на фактурираните доставки, описани по-горе за съответните данъчни периоди, то ревизиращите органи законосъобразно са извършили увеличение на ФР на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО със стойностите по съответните фактури. Липсват доказателства за реално осъществени стопански операции, поради което разходите по фактурите не следва да бъдат признавани за данъчни цели. По така изложените съображения, касационната жалба на "Арт Проект" ЕООД се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора разноски не се дължат, като такива не се присъждат и за ответника по касация, тъй като юрисконсултското възнаграждение е присъдено за цялото производство с оглед чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение