Решение № 759 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2008 г.

Решение № 759 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производство по § 2 от ПЗР на ГПК вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на А. Н. Л., Н. И. К., В. Н. К., К. Ц. К., М. Н. Д., Ц. Н. И., Т. Н. Е. и П. Н. Г. против решение № 1* от 20.11.07 г. по гр. дело № 455/07 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 93 от 24.10.07 г. по гр. дело № 481/06 г. на Районен съд - Враца. С него е уважен предявен от Ц. Г. И. иск за делба на реституирани земеделски земи, находящи се в землището на с. Д. и останали в наследство от Н. Т. Л. (В.), представляващи ниви, както и на реституирани гори и земи от горския фонд, останали в наследство от съпругата на Н. Л. (В.) П. И. Т., както и са уважени предявените искове по чл. 76 от ЗН. Със същото решение е отхвърлен искът за делба срещу конституираните в делбеното производство купувачи на част от продадените от наследниците земеделски земи. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението за бъде отменено и искът - отхвърлен. Ответниците по касационната жалба Ц. Г. И., Б. И. И., Г. Н. И., Г. И. И., И. А. П., Й. И. И. и Т. И. И. не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са съсобственици на реституирани земеделски земи, гори и земи от горския фонд, бивша собственост на Н. Т. Л. (В.), починал на 23.03.1965 г. и на съпругата му П. И. Т., починала на 24.11.1974 г. Изложил е съображения, че ищецът Ц ответниците Т, Г. и Б. И. като наследници на Х. С. -преживял съпруг на А. Н. С., починала на 9.05.1996 г. (дъщеря на общите наследодатели, която няма низходящи) по заместване са призовани към наследяване наред с роднините й по произход - братя и сестри, съответно техните наследници. Направен е извод, че двете доброволни делби, извършени между синът на общите наследодатели Н. и П. - А. (А.) Т. и наследниците по закон на неговите сестри, безучастието на наследниците на Х. С., с оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗН, са нищожни. Прехвърлителните сделки, извършени от Н. И. К. и В. Н. К., съответно преживял съпруг и син на починалата дъщеря на Н. и П. - Т. Н. А., съдът е приел за относително недействителни на основание чл. 76 от ЗН по отношение на ищеца Ц. Г. И., който е заявил правата си. При тези данни е допусната делба между съделителите и при квоти: за А. Н. Т. (Л.) - 52/240 ид.ч.; за Н. И. К.-26/240 ид.ч.; за В. Н. К. -26/240 ид.ч.; за М. Н. Д.- 13/240 ид.ч.; за Ц. Н. И. 13/240 ид.ч.; за за Т. Н. Е.- 13/240 ид.ч.; за П. Н. Г.- 13/240 ид.ч.; за К. Ц. К. - 52/240 ид.ч.; за Ц. Г. И. - 16/240 ид.ч.; за Й. И. И.-4/240 ид.ч., за Т. И. И.- 4/240 ид.ч.; за Г. И. И. - 4/240 ид.ч. и за Б. И. И.- 4/240 ид.ч. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Правилно е приложен материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Обосновано е прието, че страните са сънаследници на общите наследодатели П. и Н. Т. и делбените им квоти са определени съобразно правата им. В касационната жалба се поддържа, че възстановяването на земите и горите, собственост на Н. Л. и П. Т. е станало след смъртта на А., поради което тя не е получила в наследство съответна част от тях и те не са включени в наследството, което тя е оставила на своя съпруг Х, поради което и ищецът и ответниците Т, Б. и Г. И. не са наследници на наследството, оставено от общите наследодатели. Доводът е неоснователен. Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а от ЗН, каквато не е настоящата хипотеза. По аргумент от чл. 91а от ЗН към откритото наследство се прибавят и имотите, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му, т.н.фикция новооткрито наследство. Получава се хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в патримониума на наследодателя при откриването на наследството. В случая наследството на Н. Л. (В.) е открито на 23.03.1965 г., а на П. Т. - на 24.11.74 г. и тъй като кръгът на наследниците се определя към датата на смъртта на наследодателите, в наследството, оставено от А. се включва и съответна част от земите и горите на нейните родители, независимо, че същата е починала преди възстановяване на собствеността върху тях. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.