Решение № 169 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2015 г.

Решение № 169 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на П. К. И. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязло в сила решение № 391 от 24.10.2014 г. по гр. д. № 911 от 2014 г. на Димитровградския районен съд, с което е признато за установено по предявения от П. Ж. Т. и Д. Д. Т. срещу П. Д. Щ. и Д. И. Щ. иск, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 195 от 07.07.2006 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД. В писмено отговор от 25.02.2015 г. ответниците по молбата П. Ж. Т. и Д. Д. Т. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Ответниците по молбата П. Д. Щ. и Д. И. Щ. не вземат становище. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Съгласно чл. 304 ГПК, трето лице може са иска отмяна на влязлото в сила решение, само ако това решение го обвързва- има спрямо него сила на пресъдено нещо /чл. 216, ал. 2 ГПК/. Препращането на чл. 304 ГПК към чл. 216, ал. 2 ГПК свързва отмяната на това основание с необходимото другарство. Чрез отмяната по чл. 304 ГПК се защитата правото на иск и правото на участие на третите лица по дела, касаещи правоотношения, по които тези трети лица са страни. В конкретния случай, молителят П. К. И. не е необходим другар на страна по делото, решението по което се иска да бъде отменено: Влязлото в сила решение е постановено по иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2006 г., по който П. И. не е страна. Необходими другари по образуваното по този иск гражданско дело са само страните по договора и евентуално съпрузите на тези страни, ако договорът касае вещ- съпружеска имуществена общност. В случая това са П. Ж. Т., Д. Д. Т., П. Д. Щ. и Д. И. Щ.. Естеството на спорното правоотношение за обявяване нищожност на договора от 07.07.2006 г. е такова, че не налага еднакво решение спрямо страните по договора и молителя П. И. Действително, като купувач по предварителен договор, сключен с ответниците по делото П. и Д. Щърбанови, който предварителен договор все още не е обявен за окончателен, молителят П. И. е имал интерес решението да бъде постановено в тяхна полза и поради това, ако е искал да бъде обвързан от задължителната сила на мотивите по това дело, И. е можел да участва в него като трето лице- помагач на тяхна страна. Поради изложеното подадената от П. И. молба за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия