Решение № 6460 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2020 г.

Решение № 6460 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г., гр. София, ул. "Славянска" № 8 срещу Решение № 4929 от 23.09.2020 г. на Административен съд, София град, по административно дело № 675/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-16-2016 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г., с което на "Сокорт" ООД: 1.) е отказана верификация на разходи в размер на 197 387, 76 лв., 2.) е определено, че верифицираната сума в размер на 44 528, 48 лв. не покрива изплатеното авансово плащане, поради което се приспада от дължимата за възстановяване; 3.) е предявена банковата гаранция в размерна 155 003, 76 лв. и 4.) е определен срок за доброволно плащане на сума в размер на 50 518, 50 лв., и Акт № 26-С-49 от 23.12.2019 г., с който: 1.) е отказа верификацията на 91 780, 00 лв. и на 105 607, 76 лв.; 2.). е уведомен, че верифицираната сума в размер на 44 528, 48 лв. не покрива изплатеното авансово плащане, поради което се приспада от дължимата за възстановяване; 3.) е определен срок за доброволно плащане на сума в размер на 50 518, 50 лв., като е върнал преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г., счита същото за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, а при условията на алтернативност и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по производството за издаване на оспореното Решение № РД-16-2016 и сочи, че първоинстанционният съд не е направил анализ на цялата преписка и на доказателствата в съдебното производство, като липсва произнасяне на съда по фактите и обстоятелствата, посочени в акта и "подкрепени с доказателствения материал по делото".

За неправилно счита даденото от съда тълкуване на чл. 10. 6. от Общите условия към финансираните по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г. административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – приложение към самия договор (Общите условия), тъй като финансовите затруднения и трудовите спорове не попадат в хипотезата на "извънредни обстоятелства".

Счита представените от дружеството в хода на административното производство документи за ирелевантни, което е мотивирано в т. 8 и 9 на оспореното Решение № РД-16-2016.

Счита, че съдът не е обсъдил всички релевантни за предмета на делото факти и обстоятелства като е приел единствено нарушения на административнопроизводствените правила, които обективно не са осъществени. Позовава се на чл. 1 и 12 от Общите условия.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да "потвърди Решение № РД-16-2016 и придружително писмо, изх. № 26-С-49/23.12.2019 г. ". Касаторът се представлява от пълномощник Н. С..

1. Ответникът по касационната жалба – "Сокорт" ООД, счита същата за неоснователна

Излага подробно фактите по административното производство и по наличието на невъзможност за извършване на претендираните разходи, а не на финансови затруднения. Възпроизвежда доводите за незаконосъобразност на оспорения акт от първоначалната жалба, с която е сезирал съда – нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, противоречие в мотивите, неправилно дефинирана причина за забавените плащания, неправилно произнасяне по въпроси, решени с влязъл в сила индивидуален административен акт.

Излага подробно мотиви за незаконосъобразност на акт по отказаните за верификация разходи като сочи, че дейностите, за които те са направени, са в съответствие с одобрения проект и заплатени, макар и след срока за подаване на финалния отчет. Счита разхода за съответен на изискванията на чл. 57, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Излага подробно мотиви за немотивираност на акта по точки 2, 3 и 4.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. П. М., Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 31.07.2017 г. между "Сокорт" ООД и Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 387 509, 40 лв. за проект "Разработване на иновативен продукт от "Сокорт" ООД" на стойност 430 566, 00 лв. – приоритетна ос 1.

1. На 6.11.2017 г. на "Сокорт" ООД по договора за безвъзмездна помощ е направено авансово плащане в размер на 155 003, 76 лв.

1. На 31.10.2018 г. и на 2.11.2018 г. по гр. д. № 67216/2018 г. и гр. д. № 67218/2018 г. на Софийския районен съд е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл. 128, ал. 1, т. 2 и чл. 224 от Кодекса на труда (КТ) на две физически лица срещу "Сокорт" ООД чрез налагане на запор на банковите му сметки.

1. На 8.02.2019 г. "Сокорт" ООД подава първи междинен отчет и прави искане за плащане № 2, по което на 15.02.2019 г. са верифицирани разходи в размер на 205 377, 64 лв. и изплатени 184 839, 86 лв., от които 105 754, 04 лв. на "Сокорт" ООД и 79 085, 82 лв. на Националната агенция за приходите на основание Решение № 592 на Министерския съвет от 21.08.2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори (Решение № 592/2018).

1. На 22.05.2019 г., въз основа на подаден втори междинен отчет и направено искане за плащане № 3 на "Сокорт" ООД са верифицирани разходи в размер на 80 909, 77 лв., одобрени за плащане 72 818, 79 лв., от които 44 528, 48 лв. изплатени авансово и изплатени 28 290, 31 лв., от които 10 223, 50 лв. на "Сокорт" ООД и 18 066, 81 лв. на Националната агенция за приходите на основание Решение № 592/2018 г.

1. На 31.07.2019 г. "Сокорт" ООД приключва изпълнението на техническите дейности по проекта.

1. На 30.09.2019 г. "Сокорт" ООД подава финален отчет за разходи на стойност 82 602, 00 лв. с искане за плащане № 5.

1. На 15.10.2019 г. ръководителят на Управляващи орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 отправя до "Сокорт" ООД искане за допълни доказателства по предявените за възстановяване суми, тъй като по отчетени дейности и представени разходооправдателни документи с изпълнители "Реал Еастра" ООД, "Синергон Енержи" ЕООД, Адвокатско дружество "А., Д., М. и съдружници" и "Криейтит" ЕООД не са представени доказателства за плащане.

1. На 29.10.2019 г. "Сокорт" ООД представя допълнително доказателства за исканите за верифициране и възстановяване средства и обяснения.

1. На 5.11.2019 г. ръководителят на Управляващи орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 отправя до "Сокорт" ООД ново искане за допълни доказателства по предявените за възстановяване суми.

1. На 26.11.2019 г. "Сокорт" ООД отново излага причините за забавено плащане към контрагенти – наложените запори и договорената възможност за разсрочено плащане и представя документи за частични плащания към "Криейтит" ЕООД и към Адвокатско дружество "А., Д., М. и съдружници".

1. На 28.11.2019 г. ръководителят на Управляващи орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 отправя до "Сокорт" ООД ново искане за допълни доказателства по предявените за възстановяване суми във връзка с доказването на действителното им плащане.

1. На 12.12.2019 г. "Сокорт" ООД представя допълнително доказателства за развитието на обезпечителните мерки, за развитието на съдебните производства, за които са наложени обезпечителните мерки, за извършени плащания към изпълнителите и прави искане за удължаване на срока за представяне на финален отчет с два месеца.

1. На 23.12.2019 г., с Решение № РД-16-2016, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕСИФ: 1.) отказва на "Сокорт" ООД верификация на 197 387, 76 лв., представляващи разходи: по перо 1 "Разходи за възнаграждения на квалифициран персонал, необходим за изпълнение на дейностите по проекта" – 105 607, 76 лв., от които 95 046, 98 лв. безвъзмездна помощ; по бюджетен ред 5. 1. "Материали и консумативи за създаване и тестване на видео бутон и камера – компоненти, инструменти, електроника, механични части и др." 14 250, 00 лв., от които 12 825, 00 лв. безвъзмездна помощ; бюджетен ред 8. 1. "Разходи за защита на придобитата по проекта интелектуална собственост на национално и международно равнище" 29 000, 00 лв., от които 26 100, 00 лв. безвъзмездна помощ; бюджетен ред 12. 1. "Изработване на пазарен анализ и маркетингов план за пазарна реализация на иновативния продукт Socourt" 23 700, 00 лв., от които 21 330, 00 лв. безвъзмездна помощ; 2.) приспада от дължимата за възстановяване сума сумата от 44 528, 48 лв., която не покрива направеното авансово плащане; 3.) предявява банковата гаранция за авансовото плащане в пълен размер от 155 003, 76 лв.; 4.) определя срок за доброволно възстановяване на 50 518, 50 лв.

1. На 23.12.2019 г., с Акт № 26-С-49, ръководителят на Управляващи орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г.: 1.) не верифицира отчетените разходи в размер на 91 780, 00 лв., от които 82 602, 00 лв. безвъзмездна помощ, поради неизпълнение на т. 14.1.5 от Условията за кандидатстване; 2.) не верифицира разходи в размер на 105 607, 76 лв., от които 95 046, 98 лв. безвъзмездна помощ; 3.) верифицираната на 22.05.2019 г. сума от 44 528, 48 лв. не покрива предоставеното авансово плащане, поради което се приспада от дължимата за възстановяване; 4.) определя четиринадесетдневен срок за доброволно възстановяване на 50 518, 50 лв.

1. В хода на административното производство органът представя Заповед № РД-16-785 от 17.05.2019 г. и Заповед на № РД-16-1459 от 2.09.2019 г. на министъра на икономиката за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" по приоритетна ос 1.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените поп делото факти съдът приема от правна страна, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

На органа са били представени на 12.12.2019 г. доказателства за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на т. 10. 6. от Общите условия, но те не са били обсъдени от него и той не е изложил каквито и да било мотиви относно тях. Приема, че в случая са налице извънредни обстоятелства по смисъла на т. 10. 6. от Общите условия. Осъщественото съдът квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За нарушено приема и изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е основание за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Съдът приема, че липсата на мотиви представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, ограничава правото на защита на адресата на акта и е пречка за осъществяване на ефективен съдебен контрол.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на Решение № РД-16-2016 и на Акт № 26-С-49, като по отношение на акта приема и че тъй като е издаден въз основа на решението, незаконосъобразността на последния обосновава и неговата незаконосъобразност.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и при условията на алтернативност – поради необоснованост.

Доводите на касатора и мотивите на първоинстанционния съд налагат съдът, преди да се произнесе по същество да посочи следното:

Основанията за законосъобразност на индивидуалния административен акт, регламентирани в чл. 146 АПК, имат своето конкретно съдържание (изисквания) и правни последици при неспазване с оглед на значението, което изискванията имат за действителността и законността на индивидуалния административен акт. Изискването за писмена форма е регламентирано в чл. 59, ал. 1 АПК и е условие за валидност на акта, когато писмената форма е задължителна. Тогава, когато актът трябва да бъде в писмена форма, той следва да съдържа и конкретни реквизити, всеки от които има самостоятелно правно значение за валидността и унищожаемостта на акта. Наличието на фактически и правни основания е един от задължителните реквизити на писмената форма на индивидуалния административен акт. При липсата на каквито и да било фактически и правни основания или сочените са абсолютно общи, неиндивидуализирани и не могат по никакъв начин да бъдат обвързани с диспозитива на акта, е налице нарушение по чл. 146, т. 2 АПК. Наличието на фактически основания, които не се доказват от доказателствата по делото или не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на приетата от органа за нарушена правната норма, не е нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съответно на чл. 146, т. 2 АПК, а нарушение на чл. 146, т. 4 АПК, тъй като органът не е доказал съответствие с материалноправните разпоредби. Недоказването може да бъде в цялост или частично. Освен това изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е изискване към реквизитите на формата на акта, а не е производствено правило. Производствените правила гарантират развитието на административното производство, а при издаването на индивидуалния административен акт то вече е завършило, тъй като изискването е към съдържанието на акта. За никакво административнопроизводствено правило не става въпрос при изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Производствените правила са тези, които гарантират законосъобразното развитие на производството и обезпечават завършването му със законосъобразен акт. Такова производствено правило е това на чл. 35 АПК, който задължава органа преди да издаде акта си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на страните. Това правило е гаранция за истинността на фактическите констатации на органа и неизпълнението му създава една обективно следваща от функцията на самата разпоредба вероятност за неистинност на фактическите констатации на органа. Именно поради това неизпълнението на това производствено правило (задължение на органа) се приема в съдебната практика за съществено и поради това за основание за отмяна на акта, когато необсъдените факти, обстоятелства и възражения са от значение за случая.

Наред с горното, с оглед на специфичния подход на органа – издаването на акт по финалния отчет, с който се отказва верификация, и на акт, с който се отказва верификация на разходи по проекта в цялост, т. е. и на такива, които вече са били верифицирани, наименувани различно, и явно с оглед на заявения в касационната жалба петитум - съдът да "потвърди Решение № РД-16-2016 и придружително писмо, изх. № 26-С-49/23.12.2019 г.", имащи и за самия орган неясно предназначение, съдът счита за необходимо да посочи, че преценката за основанията по чл. 146 АПК следва да бъде извършена по отношение на всеки от актовете самостоятелно.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е приел за нарушен от органа чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – липса на мотиви, и за двата акта, като е квалифицирал това едновременно като нарушение на чл. 146, т. 2 и 3 АПК, което обективно е несъответно на закона. Наред с това видно от съдържанието на двата оспорени акта, не е налице нито пълна липса на мотиви, нито наличие на мотиви, които са напълно неотносими към диспозитива на двата акта. В двата акта има изложени определени фактически и прави основания, като въпрос на преценката по чл. 146, т. 4 АПК е дали те са доказани – дали са сочени правни основания, които се доказват от твърдените фактически основания или дали сочените правни основания са достатъчни, за да бъдат подведени фактите към тях с оглед на разпоредителната част на актовете.

С оглед на горното мотива на органа за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е несъответен на доказателствата по делото.

Наред с горното първоинстанционният съд приема и допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 АПК, тъй като органът не е обсъдил представени от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), преди издаване на двата акта доказателства. Необсъждането на представени от адресата на акта доказателства би могло да обоснове съществено нарушение на административнопроизводствените правила тогава, когато представените доказателства са от значение за законосъобразността на акта.

Първоинстанционният съд е приел, че представените от бенефициера на 12.12.2019 г. доказателства са от значение за законосъобразността на акта, тъй като доказват хипотезата на т. 10. 6. от Общите условия, т. е. наличие на извънредно обстоятелство. Съгласно т. 10. 6. извънредно обстоятелство е всяка непредвидима изключителна ситуация или събитие, което е извън контрола на страните и не позволява на една от тях да изпълни задълженията си по договора, възникването му не може да се отдаде на грешка или небрежност от тяхна страна и не може да се преодолее при полагане на дължимата грижа. Изрично в б. а) е посочено, че не са извънредно обстоятелство трудови спорове или финансови затруднения. В б. б) е посочено, че засегнатата от извънредното обстоятелство страна е длъжна да уведоми незабавно другата и да предприеме всички необходими мерки за ограничаване на вредните последици.

По делото е безспорно, че към датата на подаване на окончателното искане за плащане бенефициерът не е представил доказателства за реално плащане по представените разходооправдателни документи за извършена по проекта дейност от четири икономически субекта на стойност 105 607, 76 лв. Безспорна е също и причината, поради която не е представил доказателства – неизвършване на плащането поради наложен запор на всичките му сметки като обезпечение на предявени срещу него искове по чл. 128, ал. 1, т. 2 и чл. 224 от Кодекса на труда. Наложените на бенефициера запори на сметките от 31.10.2018 г. и 2.11.2018 г., съобщенията за които са му връчени на 7.11.2018 г., очевидно са в резултат на трудов спор. Трудовият спор е изрично изключен от обхвата на извънредните обстоятелства по смисъла на т. 10. 06 от Общите условия. Наред с това очевидно запорите не са обстоятелства, възникнали непосредствено преди изтичане на срока на договора, съответно срока за представяне на финалния отчет, а близо година преди това. Същите са в размер съответно до 37 616, 58 лв. и до 14 738, 43 лв. Безспорно е, че налагането на запор на сметките на един икономически субект го изправя пред сериозно предизвикателство да организира финансовите си ресурси по начин, който му позволява да продължи законосъобразно да оперира, но това само по себе си не е извънредно обстоятелство по смисъла на т. 10. 6. от Общите условия. Представеното изменение на обезпеченията – налагане на запор върху вземанията на бенефициера по договора за безвъзмездна финансова помощ, е с дата на получаване от него 10.12.2019 г., т. е. след приключване на дейността по договора и след изтичане на срока за представяне и след представяне на финалния отчет, поради което само по себе си не би могло да има характер на извънредно обстоятелство доколкото към датата на настъпването му договорът е с изтекъл срок.

Следователно нито осъществяването на запора е непредвидено обстоятелство след 7.11.2018 г., т. е. една година преди датата на подаване на финалния отчет, нито причината за него – трудов спор, е обстоятелство, което може да бъде третирано като извънредно.

Релевантни за преценката на относимостта на доказателствата, представените от бенефициера след представяне на финалния отчет, изисквания са тези на т. 2. 7. от Общите условия – финалният отчет се представя в срок до два месеца след изтичане на срока на изпълнение на дейностите по проекта, на 14.1.2. от Условията за кандидатстване – за да бъдат допустими разходите трябва "да бъдат извършени след датата на подписване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и до изтичане на крайния срок, определен за представяне на финалния отчет за изпълнение на дейностите по проекта. Разходооправдателните документи, свързани с изпълнението на допустимите по проекта дейности, следва да бъдат издадени в периода до предаване на междинния/финалния отчет" и на т. 14.1.5. от Условията за кандидатстване - за да бъдат допустими разходите трябва "да са действително платени... не по-късно от датата на подаване на междинния/финалния отчет.... "

При тази нормативна уредба, установена с влязъл в сила общ административен акт – Условията за кандидатстване и Общите условия, която е и в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4, т. 1, б. а) от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3) очевидно разходи, направени след представяне на финалния отчет нямат качеството на допустими, поради което и представяните от бенефициера доказателства за извършено плащане след тази дата са неотносими към законосъобразността на оспорените актове.

Именно поради това и органът в акта си – Решение № РД-16-2016, е посочил, след като подробно е изброил представените от бенефициера доказателства на 26.11.2019 г., че те не съответстват на изискванията на т. 14.1.5, като по отношение на представените на 12.12.2019 г. доказателства е посочил само, че те не водят до промяна на извода му като не е повторил отново основанието по т. 14.1.5, но то е очевидно, тъй като щом предходно представените – на 26.11.2019 г., на това основание не са признати, то на още по-голямо основание представените по-късно не би следвало да могат да бъдат признати.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила поради необсъждане на представените на 12.12.2019 г. допълнителни доказателства от бенефициера е неправилен, постановен в нарушение на закона по две причини: първо, защото доказателствата в определена степен са обсъдени, и второ, защото са неотносими. Неправилен е и извода му за липса на мотиви в оспорените актове. Това прави извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт на основание чл. 146, ал. 2 и 3 АПК неправилен. Тъй като първоинстанционният съд поради неправилни фактически изводи и неправилно приложение на закона не е изпълнил в цялост задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК по отношение на оспорените актове, а касационният съд не може да извърши контрол за законосъобразност на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК за първи път в касационното производство, след като отмени обжалваното съдебно решение съдът следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши самостоятелна преценка за материалната законосъобразност на оспорените актове при отчитане на характера на разпоредителните им части и влезлите в сила актове, с които е осъществено верифициране на разходи по проекта.

С оглед на изхода от спора по искането на касатора за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд