Решение № 10000 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2020 г.
ВАСV отделение21.07.2020 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3 от 11.02.2020 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. дело № 92 от 2019 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на И. Иванов против заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 година, в частта, с която е изключена площ от парцел с идентификатор 02885-314-18-1 и жалбоподателят е осъден да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 година, в частта, с която е изключена площ от парцел с идентификатор 02885-314-18-1. ВРЪЩА преписката в тази част на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на И. Иванов от [населено място], [община], сумата от 70 /седемдесет/ лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10000 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Иванов, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 3 от 11.02.2020 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. дело № 92 от 2019 г., в частта му, с която съдът отхвърля жалбата му против заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., в частта, с която е изключена площ от парцел с идентификатор 02885-314-18-1. В жалбата са развити съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата – министърът на земеделието, храните и горите в съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура по същество счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение в обжалваната част по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – същото е постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране от активно легитимирана страна с жалба против индивидуален административен акт. Настоящият случай е свързан с обжалване на заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта относно парцели с идентификатори 02885-314-10-1, 02885-314-18-1 и 02885-314-8-1. В жалбата са наведени твърдения, че при издаване на заповедта е нарушен материалния закон, а площите отговарят на изискванията, въведени с наредбата по чл. 40 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна. Прави се искане за отмяна на заповедта в оспорената част и връщане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно - да включи процесните 3 имота със съответните заявени площи в окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 година. По отношение на парцели с идентификатори 02885-314-8-1 и 02885-314-10-1 /ливади/ първоинстанционният състав е приел, че процесната заповед е издадена в несъответствие с материалния закон и е отменил същата, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В тази част решението е влязло в сила. Мотивите на съдебното решение са, че в случая не са събрани доказателства за извършено по отношение на парцелите дешифриране по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 105 от 22.08.2006 година за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ на наличната цифрова ортофотокарта /ЦОФК/, нито е извършена дължимата проверка по подаденото възражение с оглед спазване принципа за истинност, регламентиран в чл. 7 от АПК. Посочените в обжалваната заповед фактически основания са лишени от всякаква конкретика, поради това не може да се приеме, че сочат на липса на позитивно посочените условия по чл. 8, ал. 2, т. 1 и 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., при които затревените площи са допустими за подпомагане. Според съда, при неспециализиран "прочит" на снимката не е ясно дали са налице условия за включване на площите, респ. дали са налице основания за изключване на площите от обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за съответната кампания. По отношение на площта от 0. 52 ха от парцел с идентификатор 02885-314-18-1 /люцерна/ съдът е приел, че процесната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона поради констатирани в тази част на парцела застроени и необработваеми площи, липсва налична или установима чрез растителни остатъци земеделска култура, които обстоятелства съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 правят площта неподходяща за подпомагане, респ. правилно е изключена от обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 година. Решението в тази част е неправилно. Съгласно чл. 30 от ЗПЗП, за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в релевантната за настоящия спор редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е действалата към момента на създаване на проекта на процесния слой за кампания 2018 г. Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране /компютърно разчитане/ на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Настоящият състав не споделя извода на съда, че по отношение на площта от 0. 52 ха от парцел с идентификатор 02885-314-18-1 /люцерна/ са констатирани застроени и необработваеми площи, липсва налична или установима чрез растителни остатъци земеделска култура поради следното: от наличната снимка не може да се направи извод, че в тази част на парцела има застроени площи – на снимката се виждат пет правоъгълника, които според сянката, която имат могат да бъдат възприети като обеми с площ многократно по-малка от заснетите в друга част от снимката сгради, поради това много вероятно е това да са селскостопански съоръжения; от наличната снимка не може да се направи извод, че има необработваеми площи – напротив, тази част от снимката е покрита със зелена растителност; от наличната снимка не може да се направи извод, че липсва налична или установима чрез растителни отпадъци земеделска култура – напротив, такава култура в зелен цвят е налична на снимката. Ето защо, настоящият състав счита, че този извод на съда е необоснован. По отношение на парцел с идентификатор 02885-314-18-1 /люцерна/ следва да се направи правен извод, съвпадащ с правния извод, направен по отношение на другите два парцела, който настоящият състав изцяло споделя. Поради това, постановявайки решение, с което е отхвърлена жалбата против заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която е изключена площ от парцел с идентификатор 02885-314-18-1 и жалбоподателят е осъден да заплати на Министерство на земеделието, храните разноски по делото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски от 70 /седемдесет/ лева, представляващи заплатена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,