Решение № 1032 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2018 г.

Решение № 1032 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ангелов, подадена от адв. В. Стоянов от ПАК, насочена срещу Решение № 331 от 25.05.2018 г., постановено по административно дело № 185/2018 г. на Административен съд– Пазарджик (АС Пазарджик). В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се аргументи, че присъденото обезщетение не отговаря на изискването на чл. 52 от ЗЗД за обезщетение по справедливост и това прави решението незаконосъобразно. Посочено е, че от съда не е отчетено, че има право на условия за творчески и културни дейности, и физическо развитие. В писмена молба от 9.01.2019 г. моли за уважаване на касационната жалба, като счита, че твърденията в исковата молба са доказани с ангажираните писмени и гласни доказателства. Касационният жалбоподател Д. Ангелов в съдебно заседание моли да се уважи касационната жалба по изложените в нея съображения. Иска да се присъди обезщетение за претърпените вреди в посочения в исковата молба размер. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"– София в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Ответникът Министерство на правосъдието не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Намира решението на съда в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу МП за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за периода от 1.01.1999 г. - до 1.06.2009 г. и за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. солидарно от МП и ГД "Изпълнение на наказанията" за периода след 01.06.2009 г. С обжалвания съдебен акт Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" е ОСЪДЕНА, да заплати на Д. Ангелов сумата от 1 000 –(хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик, за периода от 04.11.2013 г. до 24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до нейното окончателно изплащане. На следващо място е ОТХВЪРЛЕН иска на Д. Ангелов против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София в останалата му част до размера от 10 000 лв., вкл. за периодите 1.06.2009 г. до 4.11.2013 г., като неоснователен и недоказан. Освен това е ОТХВЪРЛЕН иска на Д. Ангелов против Министерство на правосъдието за сумата от 10000 лв. за периода от 1.01.1999 г. до 1.06.2009 г. като неоснователен и недоказан и поради изтекла давност, както и за сумата от 10 000 лв., предявен солидарно с ГД "ИН" за периода от 1.06.2009 г. до 24.04.2018 г. Съдебното решение в неговата осъдителна част, с която Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" е ОСЪДЕНА да заплати на Д. Ангелов сумата от 1 000 (хиляда) лева не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото съдебно производство. Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че за периода от 4.11.2013 г. до 24.04.2018 г. ищецът пребивава в Затвора Пазарджик. Намира за безспорно установено, че е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Пазарджик – не са осигурени санитарни възли, които да се ползват от лишените от свобода свободно, без да зависят от волята на друго лице. Счита, че изживените отрицателни емоции, са от такова естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него. Предвид тези съображения достига до извода, че ищецът действително е претърпял частично твърдените от него неимуществени вреди. Решаващият съд, като отчита характера на деянието извършено от служителите на ответника – ГД "ИН", както и претърпените морални страдания, намира, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 1000 лв., а в останалата част иска следва да бъде отхвърлен като недоказан. Смята дължимост на законната лихва върху определената като обезщетение сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната му част е правилно. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ГДИН. За периода на претенцията до 1.06.2009 г. и относно решението в неговите отхвърлителни части срещу МП се споделят доводите на решаващия съд. Следва да се отчете, че в касационната жалба липсват аргументи срещу мотивите на решението в тази му част. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни общите твърдения на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на съдебното решение в тази му част. Изводите от решението на адм. съд в тази част са обосновани и законосъобразни и съответно не е необходимо да се повтарят- чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. С оглед наличните данни по делото за периода от 1.06.2009 г. до 24.04.2018 г. относно ГДИН се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Помещенията в затвора, където е пребивавало лицето в част от периода (6 месеца) са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Налице е било нарушение на чл. 43, ал. 3 и § 11 от ПЗР от ЗИНЗС. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г., във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Визираните неприемливи санитарно битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на Ангелов за необоснованост на решението при определяне размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат относно вида и характера на засягането. Приложена е разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като са изложени съображения свързани с търсенето на справедливост. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. На първо място, за процесния период ползваната жизнена площ в Затвора Пазарджик е близка до изискуемия миниум или е била в съответствие с него- чл. 43, ал. 3 и § 11 от ПЗР от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Не е налице пренаселеност на помещенията, което да доведе до осезаем дискомфорт в пространствен аспект. Няма данни за влошена хигиена, като е създадена добра организация за почистване и редовно снабдяване с почистващи препарати, санитарни и хигиенни консумативи. От администрацията е била осигурена добра проветримост и осветеност на помещенията - чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 1000 лева за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Отчетен е размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Фиксираната сума от 1000 лева, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху увредения субект. Решението на адм. съд в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение