Решение № 2405 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2020 г.

Решение № 2405 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Доверие ГППМП" ООД, с [ЕИК], чрез адв. Ж. Димова, срещу Решение № 317 от 18.06.2020 г., постановено по адм. д. № 1281 по описа на Административен съд - Пазарджик (АС – Пазарджик) за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 150, 00 лв. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013 г., издадено от директора на РЗОК – Пазарджик, отменено с Решение № 757 от 10.10.2014 г., постановено по анд № 231 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2014 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът е съобразил неотносим към преценката досежно основателността на иска факт – дали платената сума, претендирана като вреда е осчетоводена като разход за "Доверие – ГППМП" ООД. Предвид това, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска, което не било съобразено от първоинстанционния съд, се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаването му, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на отмяна на наказателното постановление – 5.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се присъждане и на сторените разноски за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. В представена по делото молба касационната жалба се поддържа, а по същество се моли да бъде уважена. Представят се доказателства за сторени по делото в касационното производство разноски. Ответникът – НЗОК оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявената от "Доверие – ГППМП" ООД претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за неоснователна. За да обоснове този правен резултат, съдът се позовал на приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което не са установени данни за извършен от "Доверие ГППМП" ООД разход на парични средства в размер на 150, 00 лв. за ангажирането на правна защита и съдействие по нахд № 231 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2014 г. Приел, че сумата не е реално счетоводно отчетена като разход на търговското дружество и "Доверие ГППМП" ООД не е намалило актива си с нея. Направил извод, че извън рамките на деликтната отговорност стоят въпросите дали сумата е заплатена от управителя на дружеството или от трето лице, дали е заплатена от името и за сметка на дружеството и дали в някакъв бъдещ период евентуално ще бъде възстановена на фактически заплатилото я лице. За релевантен към спора съдът счел факта, че в рамките на производството по нахд № 231 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2014 г. не е установено, че не някой друг, а именно "Доверие ГППМП" ООД е заплатило на адв. Димова исковата сума в размер на 150, 00 лв. Наред с това, предвид изхода на спора, съдът присъдил в полза на НЗОК разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице и за юрисконсултска защита. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявената пред АС – Пазарджик от "Доверие ГППМП" ООД искова претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013 г., издадено от директора на РЗОК – Пазарджик, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на НЗОК по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, правилни и обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон са изводите на състава на АС - Пазарджик за неоснователност на предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди по причина, че "Доверие ГППМП" ООД не е доказало реално претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в действително заплащане на претендираното като такава адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. За да приеме това, правилно съдът е съобразил заключението на съдебно – счетоводната експертиза, назначена по искане на настоящия ответник по касация. От него се установява, че исковата сума не е осчетоводена и в този смисъл няма доказателства дружеството да е намалило актива си с нея. Макар заключението на експертизата да е оспорено от процесуалния представител на "Доверие ГППМП" ООД, допълнително или повторно такова не е поискано от него. Не са представени и доказателства за опровергаване на направените от експерта констатации. Въз основа на представените в хода на производството за отмяна на наказателното постановление доказателства не може да се направи извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение именно от дружеството – касационен жалбоподател на адвоката. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, неотносими към преценката досежно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на НЗОК по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са въпросите относно осъществено плащане от друго лице предвид липсата на твърдения и доказателства за осъществено последващо плащане от дружеството към това лице. Следователно, "Доверие ГППМП" ООД не е установило и доказало по делото извършен разход за осъщественото процесуално представителство по посоченото нахд в Районен съд – Пазарджик, респективно настъпила имуществена вреда в твърдения размер по представения в производството по обезщетението договор за правна защита и съдействие, на който се позовава дружеството. Тези изводи не се променят от факта на действително осъщественото от адвокат процесуално представителство на дружеството в производството по отмяна на наказателното постановление. Само за пълнота следва да се вземе предвид и констатираното и от първоинстанционния съд обстоятелство, че в хода на нахд № 231 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2014 г. е представено пълномощно за адв. Димова, в което е посочено, че за процесуалното представителство по делото с "Доверие ГППМП" ООД е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Това доказателство не кореспондира на представения в хода на производството по обезщетение Договор за правна защита и съдействие от 17.03.2014 г., на който се позовава "Доверие ГППМП" ООД, за да обоснове твърдението си за настъпила имуществена вреда в размер на 150, 00 лв. В допълнение, от предмета на този договор "завеждане и защита по нахд по описа на Районен съд – Пазарджик" не може да бъде направен безспорен извод за връзката му с осъщественото процесуално представителство по посоченото дело в Районен съд – Пазарджик. Поради всичко изложено, в случая обосновано и в съответствие със закона е преценено от първоинстанционния съд, че не е доказана реално причинена имуществена вреда, настъпила за "Доверие ГППМП" ООД във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за настъпила вреда, изразяваща се в платено адвокатско възнаграждение по представения договор. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е отхвърлена претенцията на настоящия касационен жалбоподател с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на НЗОК да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, е правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение