Решение № 16513 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2019 г.

Решение № 16513 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила жалба (по своя правен характер е "касационна жалба") от М. Ганчова от [населено място], чрез адвокат пълномощник П. Тодоров от ВАК (Видинска адвокатска колегия), против решение на Административен съд Видин по административно дело № 286/2018 година, с което съдът е отхвърлил жалбата й и я е осъдил да заплати разноски в размер на 100. 00 лева. Касационният жалбоподател твърди, че в началото на 2018 година е получил уведомително писмо и своевременно е направил възражение относно прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година. Заявява, че през края на 2016 година е изпълнил последните си ангажименти по мярка 112 за подпомагане на млади фермери и затова от началото на 2017 г. е спрял осигуровките си към НАП и е прекратил регистрацията си като "земеделски производител". Моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на действащите материално правни и процесуалноправни норми, регламентиращи административното производство, с което решение (според жалбоподателката) е отхвърлена жалбата й срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година за кампанията 2016. От ответника - Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез надлежно упълномощен представител - юрисконсулт Йорданова, е постъпил писмен Отговор, в който се оспорва подадената касационна жалба и на първо място се моли да бъде оставена без движение като нередовна - изготвена бланкетно и неотговаряща на изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК за посочване на конкретни пороци на съдебния акт. Алтернативно намира касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер. Допълнително от пълномощника е постъпило писмено Становище, в което поддържа изложените в отговора подробни съображения и отново претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за две инстанции, а при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 поставя изискване до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане да подават ежегодно "Заявление за плащане". Съгласно чл. 67, ал. 1 от същата наредба земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Безспорно установено по делото е, че за последната пета година от поетия ангажимент касационната жалбоподателка не е подала "Заявление за плащане", последица от което е приложението на чл. 67, ал. 1 от Наредбата и прекратяване на агроекологичния ангажимент. Правилен е изводът на съда, че сочените причини за неподаване на заявление в случая са ирелевантни. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да обуславят изводи от фактическа и правна страна, различни от направените, поради което съдът обосновано е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира, че касационната жалба на М. Ганчова е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК и даден от съда 14 - дневен срок от съобщаването на решението, което е станало на датата 07.01.2019 г., видно от приложената по адм. дело № 286/2018 г. "разписка"; подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник с пълномощно на л. 85 по делото, и като насочена срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тази страна, каквото е изискването на чл. 210, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 173 от 28.12.2018 г. по административно дело № 286/2018 година, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - Видин, втори административен състав, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Ганчова от [населено място], против Уведомително писмо с изх. № 01-6500/6130 от 30.08.2018 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство", по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г., като неоснователна. При този изход на делото, с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателката М. Ганчова да заплати на ответната страна сумата от 100 лева - разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал на първо място, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съобразно предоставените му правомощия - делегирани със заповед № 03-РД/715 от 24.03.2017 г. (27.06.2017 г. е вярната дата на заповедта, приложена на л. 9 по делото) на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП (вярното правно основание е чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители). Съдът е посочил, че оспореното УП (уведомително писмо) притежава изискуемата по закон писмена форма, съдържанието му е съобразено с разпоредбата на чл. 59 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - административният орган е изпълнил задълженията си за образуване и водене на производството по издаване на акта по правилата и реда на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 от АПК. На следващо място съдът е счел и че оспореният административен акт е издаден и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на закона. Направил е анализ на чл. 7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 и на чл. 67, ал. 1 от същата наредба, и е стигнал до извода, че неподаването на заявление за плащане по мярка 214, каквото жалбоподателката не е подала за последната пета година от поетия ангажимент, води до единствената правна последица по смисъла на чл. 67, ал. 1 от Наредбата, а именно: прекратяване на агроекологичния ангажимент, без значение на причините, довели до липсата на заявление. Независимо от това съдът е констатирал, че изтъкнатата от жалбоподателката причина за неподаване на заявление за плащане, а именно прекратяването на регистрацията й като земеделски производител, за което обстоятелство по делото не са представени и доказателства, не попада в кръга на причините за прекратяване на агроекологичния ангажимент, визирани в чл. 18, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата. Освен това съдът е посочил, че условията за допустимост на подпомагане на кандидатите по тази мярка са изчерпателно изброени в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. и там изрично като бенефициенти се сочат земеделски стопани по смисъла на § 1, т. 23 от ЗПЗП и никъде не се поставя изискване същите да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. На последно място съдът е констатирал и че обжалваното Уведомително писмо съответства и на целта на закона. По така изложените съображения е направил извод, че същото е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. На това място следва да се отбележи, че в касационната жалба няма посочени конкретни пороци на решението, дори нещо по-вече, посочени са обстоятелства, които нямат нищо общо с предмета на първоинстанционното дело, което навежда на мисълта, че самата жалбоподателка не е наясно кой административен акт е обжалвала, по коя мярка за подпомагане, за коя година и за кой програмен период. Производството по адм. дело № 286/2018 г. по описа на Административен съд - Видин е образувано по жалба на М. Ганчова от [населено място], против АКТ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА АГРОЕКОЛОГИЧЕН АНГАЖИМЕНТ ПО МЯРКА 214 "АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" ОТ ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (ПРСР) 2007 - 2013 г. за КАМПАНИЯ 2017 г., с изх. № 01-6500/6130 от 30.08.2018 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА. Това е оспореният административен акт и върху него е осъществен съдебен контрол. В съответствие с нормативната уредба съдът е възприел мотивите на административния орган, че М. Ганчова не е подала заявление за плащане по мярка 214 с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2017 година. В приложимата за случая Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година изрично е предвидено в чл. 7 задължение за кандидатите за подпомагане да подават "Заявление за плащане" всяка година до изтичане на поетия петгодишен ангажимент. Видно от приложеното по делото Заявление за подпомагане 2013 - Форма за физически лица, М. Ганчова е кандидатствала за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) и по мярката Агроекологични плащания (АЕП), като в приложението за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" 2013 е заявено направление "Биологично растениевъдство". Следователно първата година на поетия петгодишен ангажимент по тази мярка е 2013 година. Жалбоподателката М. Ганчова не оспорва, а напротив, сама признава факта, че е не е подала "заявление за плащане", като изтъква причина, че е спряла осигуровките си към НАП и е прекратила регистрацията си като земеделски производител, за което е била принудена, тъй като няма финансова възможност да поддържа стопанството си. Причините за неподаването на "заявление за плащане" обаче са ирелевантни за спора. Неотносимо за спора е твърдението й, че не е поемала ангажимент за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие", защото предмет на делото е мярка 214, а не мярка 11. Неотносимо е също заявеното в касационната жалба, че е кандидатствала по мярка 112. Необяснимо е твърдението й в касационната жалба за получаване на уведомително писмо за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, както и петитума в касационната жалба да се отмени решението, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година за кампанията 2016, защото тези твърдения нямат нищо общо със спора, в който се обжалва уведомително писмо за прекратяване на друг ангажимент, по друга мярка, за друга година и за друг програмен период. В изпълнение на служебното си задължение по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответната страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лева, който размер е определен на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Необходимо е да се отбележи, че е недопустимо, а и некоректно да се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, защото видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният Административен съд Видин вече е присъдил на ответника ДФ "Земеделие" за тази инстанция разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,