Решение № 3723 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2016 г.

Решение № 3723 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. И. П. от гр. С. срещу решение № 420 от 22.01.2016 г., постановено по адм. дело № 8272 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РО-492/21.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град. Изложени са съображения за нарушения на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. град е оспорил касационната жалба в писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е решение № РО-492 от 21.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град и потвърденото с него разпореждане № 93Л-12718-6-3 от 9.04.2015 г. на длъжностното лице, на което е възложен контролът по разходите на ДОО, с което на Л. И. П. е отказано да бъде изплатено парично обезщетение за безработица в размер на 909.09 лв. за периода 1.09.2011 г. - 30.11.2011 г. С постановеното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е установил, че жалбоподателката не изпълнява условието по чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО за получаване на парично обезщетение за безработица за периода 1.09.2011 г. - 30.11.2011 г. Страните не спорят по факта, че регистрацията на жалбоподателката като безработно лице е прекратена с решение от 17.01.2012 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Възраждане, считано от 22.11.2010 г., на основание чл. 20, ал. 4, т. 6 от Закона за насърчаване на заетостта поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Лицата, които нямат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат право на парично обезщетение за безработица. Решението е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон се преценяват като неоснователни. Материалноправните предпоставки за придобиване на право на парично обезщетение за безработица са уредени в чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) поставя кумулативното условие лицата да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 26.05.2010 г. Регистрацията й като безработна, считано от 22.11.2010 г., е удостоверена в служебна бележка № Р-9631/22.11.2010 г. на Бюро по труда - Възраждане. С разпореждане № 213-00-7611-1/21.12.2010 г., издадено от компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ - С. град, е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 1.11.2010 г. - 31.10.2011 г. в размер на 14.43 лв. дневно. След като регистрацията на жалбоподателката като безработно лице е била прекратена със задна дата, считано от 22.11.2010 г., длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е издало разпореждане № 213-00-7611-8/11.02.2012 г., с което е отменило разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица. С издаденото следващо разпореждане № 213-00-7611-9 от 11.02.2012 г. е отказало отпускане на парично обезщетение за безработица поради неизпълнение на изискването по чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО. Няма данни, че цитираните две разпореждания от 11.02.2012 г. са били обжалвани, поради което те следва да се считат за влезли в сила стабилни административни актове. С решение № 6835 от 12.12.2012 г. по адм. д. № 4132/2012 г. на Административен съд С. - град, оставено в сила с решение № 6854 от 20.05.2013 г. по адм. д. № 1755/2013 г. на Върховния административен съд, е отменено решение № РО-180/23.03.2012 г. на Главния директор на СУСО и разпореждане № 213-00-7611-10/11.02.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54ж от КСО, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, с което на Л. И. П. е разпоредено да възстанови полученото парично обезщетение за безработица за периода 1.12.2010 г. - 31.08.2011 г. в размер на 2741.70 лв. и лихва в размер на 416.47 лв. Съдът е приел, че при получаване на паричните обезщетения за безработица лицето е било добросъвестно. Наличните данни сочат, че решение от 17.01.2012 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" Възраждане за прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта, считано от 22.11.2010 г., е влязло в сила. Жалбоподателката няма регистрация като безработно лице, поради което не изпълнява условието по чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО и основанието за получаване на парично обезщетение за безработица е отпаднало. На основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В разглеждания случай разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица е било отменено с влязло в сила разпореждане на компетентното длъжностно лице, като вместо това е отказано отпускане на парично обезщетение. Правата на лицето, придобити от отмененото разпореждане № 213-00-7611-1/21.12.2010 г., са погасени и не е налице основание за изплащане на парични обезщетения за оставащия период от 1.09.2011 г. до 30.11.2011 г. Оспорените административни актове са издадени в съответствие с материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,