Решение № 17390 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2827/2019 г.

Решение № 17390 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2827/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Народното събрание на Република България, чрез процесуален представител, срещу решение № 238/9.01.2019 г. по адм. дело № 4378/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е прието за установено по жалба на П. Запрянов, жив. в [населено място]., спрямо Народното събрание на Република България (НС на РБ), в качеството му на администратор на лични данни, незаконосъобразност на акт на обработване на лични данни, изразяващ се в разгласяване на лични данни - трите му имена и адрес, посредством публикуването им в бр. 73/16.09.2016 г. на Държавен вестник, в нарушение на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска обезсилването или отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - П. Запрянов, жив. в [населено място], в писмен отговор и писмена защита чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по отношение твърдението за недопустимост на съдебното решение и основателна по оплакванията за неправилност. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че е сезиран с установителен иск по чл. 128, ал. 2 АПК вр. с чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД в законоустановения срок. В решението е посочено, че ответникът - НС на РБ, е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЗЛД. Същият подготвя и редактира издаването на "Държавен вестник" съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за Държавен вестник. В "Държавен вестник" бр. 73/16.09.2016 г. е публикувано обявление по чл. 181, ал. 1 АПК на Административен съд - Хасково за оспорване на подзаконов нормативен акт от Запрянов, съдържащо и трите му имена и града, в който живее. Чрез това публикуване и интернет - страницата личните данни на Запрянов са станали известни на неограничен кръг лица. С това публикуване е нарушена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Освен това с публикуването на личните данни на Запрянов, администраторът на личните данни е излязъл извън обема от данни, очертан от чл. 181, ал. 1 АПК и е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД. Неоснователни са оплакванията на касатора за просрочие на жалбата до АС. Действително, тъй като спорът е относно обявление в Държавен вестник за процесуални действия по съдебно дело, правилни са доводите на НС на РБ, че законовата необорима фикция е, че за обявлението е узнато в деня на обнародването - а именно 16.09.2016 г. Настоящият съдебен състав не споделя изложените мотиви от касатора относно начина на изчисляване на срока за обжалване. В приложимата редакция на чл. 39 ЗЗЛД липсва срок за обжалване на действия и актове на администратор на лични данни пред съд. За обжалване на актовете в АПК има изрично предвидени срокове, но за обжалване на действия, каквото е обнародването в ДВ, няма предвидени срокове. Предвид изложеното 14 - дневният срок за обжалване на административните актове по АПК е неприложим към обжалването на действията на администратор на лични данни. Основателни са оплакванията за неправилност на решението поради материалноправната му незаконосъобразност. НС на РБ в качеството на администратор на лични данни е обработил личните данни на Запрянов на основание чл. 4, ал. 1, т. 1(отм. 2019) ЗЗЛД, действала към момента на обработването - обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни - а именно задължението на НС на РБ да публикува съобщението за оспорването от Запрянов на подзаконов нормативен акт по реда на чл. 188 АПК вр. чл. 181, ал. 1 АПК в Държавен вестник. Въпреки, че в чл. 181, ал. 1 АПК е посочено само, че е задължително съобщаването в Държавен вестник на оспорения акт или негова част и номера на делото, без да се споменават данни на оспорващия, публикуването на трите имена на оспорващия (без други данни, които да дават възможност за пълната му индивидуализация - ЕГН или пълен адрес) е необходимо, за да се индивидуализира оспорването и да се даде възможност на лицата по чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК да подадат молби за встъпване като страни по делото. Това е така, защото тези лица могат да издирят делото, по което желаят да участват по два начина - по номера на делото или по трите имена на оспорващия, предвид водените в съда азбучници. Администраторът на лични данни не е допуснал твърдяното от АССГ нарушение на чл. 23, ал. 1 (отм. 2019 г.)ЗЗЛД, тъй като не е налице нито една от изброените хипотези в този текст - и в частност неправомерен достъп и разпространение, както е приел АССГ, предвид изложеното по-горе относно публикуването на съобщението в ДВ за изпълнение на законово задължение на администратора на лични данни. Следва да се посочи, че само трите имена и град, в който живее лицето (без ЕГН и адрес) са недостатъчни за индивидуализацията на едно лице съгласно трайната съдебна практика по прилагане на ЗЗЛД. Особеностите на именната конфигурация на Запрянов и липсата на друго такова лице със същите именни данни в Национална база данни "Население" не сочат на допуснато нарушение от страна на администратора на лични данни, който ги е обработил в съответствие с целите по чл. 2, ал. 2 (отм. 2019) ЗЗЛД и законосъобразен като краен резултат е изводът на АС, че правата на физическото лице Запрянов не са нарушени при обработването на личните му данни от НС на РБ. Предвид изложеното решението като неправилно - материално правно незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата с правно основание чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД на Запрянов срещу НС на РБ - в качеството на администратор на лични данни, за предоставяне на неправомерен достъп и разпространение на лични данни в обявление в ДВ в бр. 73/2016 г. С оглед изхода на делото следва да се присъди претендираното от НС на РБ юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 150 лева за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 300 лева, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от ответника по касация. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от ответника по касация разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение