Решение № 13004 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 523 от 26.03.2025 г., постановено по адм. дело 48/2024 г. по описа на Административен съд Търговище, по жалба на М4 Холидей ЕООД е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК 3065-1/17.02.2023г. издаден от орган по приходите при община Антоново, мълчаливо потвърден от директора на дирекция МПТТТ при община Антоново и преписката е изпратена на орган по приходите в дирекция Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт при община Антоново за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение. С касационна жалба на М4 Холидей ЕООД, чрез адв. Николова, се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която преписката е изпратена на орган по приходите в дирекция МПТТТ при община Антоново за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение, в 30-дневен срок, след влизането му в сила. Излагат са доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че АУЗ се обжалва по реда за обжалване на ревизионен акт, като в чл. 160, ал. 1 ДОПК изчерпателно са изброени правомощията на съда. Връщането на преписката противоречи на разпоредбите на чл. 160, ал. 4 ДОПК и на чл. 173, ал. 2 АПК, както и на практика на Върховния административен съд по сходни казуси. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви какво налага изпращането на преписката на административния орган за ново произнасяне. В случая административното производство не е започнало по искане на адресата на акта, с отмяната на който е получена търсената защита. Иска се отмяна на решението в посочената част и се претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба директор на дирекция МПТТТ при Община Антоново, чрез адв. Беев, изразява становище за нейната неоснователност. С касационна жалба на директора на дирекция МПТТТ при община Антоново, чрез адв. Беев, се обжалва първоинстанционното решение изцяло. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е анализирал и съпоставил както поотделно, така и съвкупно представените по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Задълженията в процесния АУЗ за ТБО за 2017 г., 2018 г., 2019 г. 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са установени въз основа на подадена от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ. По делото са представени заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, от които се установява, че с. Малка Черковна е определено като район, в който от 2018 г. до 2021 г. ще се извършва организирано сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа на битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Представени са графици за събиране на битови отпадъци и транспортирането им с автомобили с per. [рег. номер] и с per. [рег. номер] за всички месеци на 2022г. /стр.225-248/, от които се установява, че с. Малка Черковна е предвидено по график за събиране на битови отпадъци. Твърди се, че за реалното извършване на услугите са представени графици за събиране на битови отпадъци и тяхното транспортиране, преписи от пътни книжки, в които има описани конкретни дати, маршрути и описание ДТБО. Представени са и извлечения от аналитични партиди на Община Антоново, протоколи за плащане на такса за депониране на битови отпадъци в клетка 1 и 2 на РД гр. Омуртаг, както и заявки, искания, фактури, справки за предаден отпадък и др. Според касатора, съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката П. В., а от показанията на свидетеля С. Н., който управлява сметоизвозващ автомобил за процесната територия, се установява, че реално и ежемесечно се извозва сметта от с. Малка Черковна, където са поставени 3 контейнера и 2 кофи. Свидетелят е заявил също, че в селото се извършва снегопочистване, опесъчаване при необходимост, косят се банкетите на улиците. Излагат се доводи, че чрез заключението по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установен начинът на определяне на размера на задължението за ТБО на М4 Холидей ЕООД за 2019г., 2020г., 2021 г., 2022г., както и че е приложена отчетната стойност на всички недвижими имоти. Искането на касатора, поддържано и в съдебно заседание чрез адв. Беев, е за отмяна на съдебното решение и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Възразява се за прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - М4 Холидей ЕООД, чрез адв. Николова, изразява писмено становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция МПТТТ при община Антоново и за неоснователност на тази, подадена от М4 Холидей ЕООД. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество на спора съобрази следното: Предмет на обжалване пред АС-Търговище е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 3065-1/17.02.2023г. издаден от орган по приходите при община Антоново, мълчаливо потвърден от директора на дирекция МПТТТ при община Антоново, с който на М4 Холидей ЕООД са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 5737,89 лева, заедно с лихви за забава общо от 2434,94 лева. За да отмени оспореният АУЗ първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първото от нарушенията на процесуалните правила, според съда, е липсата в оспорения акт на надлежно посочено правно основание по см. на чл. 59, ал. 2 , т. 4 пр. 2 АПК за установените задължения, чрез позоваване на конкретна норма от цитираните общо ЗМДТ и НОАМТЦУ на Община Антоново. В АУЗ липсва позоваване на относими към облагането с ТБО разпоредби от посочените нормативни актове. Административният съд е съобразил, че с нормите на чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ законодателят е обединил таксите за няколко по вид услуги, свързани с битовите отпадъци - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Всяка от тези отделни услуги има свой собствен предмет и цел, като размерът на таксата се определя съобразно чл. 67, ал.2 от ЗМДТ - за всяка услуга поотделно, като конкретните основи за изчисляване на услугите се приемат с решение на общинския съвет съобразно законовата делегация на чл. 67, ал. 6 вр. чл. 9 от ЗМДТ. В чл. 9 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Антоново /НОАМТЦУ/ е посочено, че ТБО се заплаща за извършваните услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.12, съгласно Приложение 1, за всяка услуга поотделно: сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. На следващо място съдът е формирал извод, че АУЗ е издаден при липса на мотиви относно елементите, въз основа на които са изчислени размерите на ТБО за всяка от петте данъчни години, което противоречи на чл. 59, ал.2, т.4, във връзка с ал.1 АПК, във връзка с пар. 2 ДР на ДОПК. В тази насока е прието, че като фактически основания от административния орган е посочено единствено обобщени по години (за 2017г, 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г.) задължения за ТБО за притежаваните от дружеството недвижими имоти /земя и сгради/ в с. Малка Черковна, като тези имоти са индвидуализирани само чрез посочване на партидния номер, с който са заведени в община Антоново. Липсва яснота за кой от имотите какво задължение е установено. Не е посочена и конкретната основа, върху която органът е извършил изчисленията, тъй като едновременно са посочени и данъчната оценка и отчетната стойност на имотите. В АУЗ липсва разграничение на видовете услуги и приложените ставки за тях, като отделни компоненти, образуващи общия размер на ТБО, дължим от дружеството за всяка от петте години. Съдът е приел, че компонентите от механизма, по който органът е направил изчисленията при установяването на отразените в АУЗ размери на задълженията на дружеството за ТБО за процесните пет години, са установени по делото с приетата експертиза. Със заключението на вещото лице е изяснена волята на органа, че задължението на дружеството за 2018г. е определено за предоставянето на всички услуги по чл.62 от ЗМДТ. За 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г размерът на ТБО на дружеството се е формирал само за две от услугите: за обезвреждане на битови отпадъци в депо и за чистота на териториите за обществено ползване, като към размера на задължението за тези две услуги от органа е прибавян и фиксираният размер на таксата за контейнер /кофа от 100 лева. Недопустимо е обаче, според съда, мотивите на органа в АУЗ да се допълват след издаването на акта и неговото съобщаване на адресата, с констатации на съда, изградени въз основа на доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното му обжалване. Стриктното спазване на чл. 67, ал.2 от ЗМДТ е необходимо за доказване реалното извършване на всяка услуга. Неопределянето на задължението за всяка услуга поотделно възпрепятства и възможността за преценка на основанията за недължимост по чл. 71, т.1 от ЗМДТ - когато услугите не се предоставят от общината, по отношение на отделните такси. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение от органа по приходите. Във връзка с осъществения контрол за материална законосъобразност на акта, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключението по СИЕ, първоинстанционният съд е приел за установено извършването с автомобили с рег. [рег. номер] и с рег. [рег. номер] на услуги по см. на чл. 66, ал. 1, т.1 и т. 2 вр. чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ - събиране и транспортиране на битови отпадъци от с. Малка Черковна до съоръжения и инсталации за съответното им третиране. Формиран е и извод за недоказано предоставяне от община Антоново в с. Малка Черковна на услугата поддържане на чистотата на уличните платна, площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване по смисъла на чл.66, ал.1, т. 3 вр. чл. 62, т. 3 ЗМДТ през всичките пет години. Липсват ангажирани доказателства относно наличието на договор между общината и почистваща фирма за извършване на дейностите, протоколи за извършена и приета работа от почистващата фирма и общината. Не са представени графици за механизирано почистване на улиците, за снегопочистване на улиците и тротоарни площи, за почистване на инертни материали по улиците, за почистване на отпадъци на територии около общинска пътна инфраструктура и за миене на улиците, и други, от които да е видно на коя дата, каква услуга ще се извършва. При непредоставяне на услугите по чл.62 ЗМДТ такса не следва да се събира на основание чл.71, т.1 ЗМДТ и чл.18 НОАМТЦУ. За дължимостта на ТБО законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект, но и фактическо престиране и ползване на услугата, което в конкретния случай не е доказано. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля П. В., според които в селото не се почистват улиците и гробищният парк, не се извършва снегопочистване, улиците не са асфалтирани, като пътят до селото няма такава настилка. Липсата на асфалтова настилка в селото се установява и от показанията на свидетеля С. Н.. Показанията на последния относно почистването на улиците в селото, поддържането на паркове, банкети и т.н., като и за снегопочистването, са инцидентни и откъслечни, без конкретика относно годината и времевия период, през които посочените мероприятия са били извършвани. При горните установявания, първоинстанционният съд е формирал извод, че процесният АУЗ е издаден и при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че в случай като настоящия, касаещ частична доказателствена обоснованост на начислената ТБО, от съществено значение е актът да бъде приведен в съответствие с чл. 59, ал.2, т.4, във връзка с ал.1 АПК, като бъдат посочени поотделно стойностите на всеки от компонентите включени в ТБО за отделните данъчни години. Констатираните от съда пороци на акта - съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, са обосновали отмяната му. Постановено е връщане на преписката по акта на орган по приходите в дирекция Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт при община Антоново за ново произнасяне по отношение на задълженията на М4 Холидей ЕООД за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., съобразно указанията, дадени със съдебното решение. По отношение на дължимостта на установените в тежест на жалбоподателя с АУЗ задължения за ТБО за 2017г. съдът е установил, че е налице влязло в сила Решение 23/22.02.2021г., постановено по адм. д. 214/2020г. по описа на Административен съд Търговище, поради което оспореният АУЗ в тази му част е постановен в нарушение на чл.229, ал.1 ГПК, в противоречие с посоченото решение. Последното води до незаконосъобразност на АУЗ в тази му част на друго самостоятелно основание, по аргумент и на чл.177, ал.2 от АПК. Решението е правилно. По касационната жалба на директора на дирекция МПТТТ при община Антоново: След подробно обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и на относимите норми, регламентиращи основанията, редът и данъчната основа за облагане с ТБО, съдът е формирал правилни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се повтарят /арг. чл. 221, ал. 2 АПК/. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във вр. § 2 ДР на ДОПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаването му. Липсата на фактически установявания и немотивираността на акта винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на адресата, който следва да бъде запознат, не само с правното основание за издаването му, но и с мотивите на органа, обосновали прилагането му и определянето на размера на установените публични задължения. В спорния АУЗ задълженията за ТБО са установени общо за притежаваните от дружеството недвижими имоти на територията на с. Малка Черковна, по години, без да са диференцирани по компоненти, като не са посочени и размерите на промилите за всеки от тях. Липсата на яснота относно начина на формиране на ТБО съставлява нарушение на формата по чл. 59, ал. 2 АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. Неоснователно е позоваването на касатора на заключението по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза за установяване на механизма и конкретните компонентни, включени в общия размер на установените задължения за ТБО. Както правилно е приел административният съд, недопустимо е едва във фазата на съдебното обжалване на акта, чрез доказателствени средства, да се установяват фактическите основания за издаването му, съответно мотивирането на акта относно начина на определяне на задълженията по отделните компоненти на ТБО и за отделните имоти да се осъществи за първи път от съдебната инстанция. Правилен е и изводът на административния съд, че от приетите по делото доказателства не се установява по категоричен начин действителното осъществяване на услугата по поддържане на чистотата на уличните платна, площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 62, т. 3 ЗМДТ през всичките пет години. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на договор между общината и почистваща фирма за извършване на посочените дейности, протоколи за извършена и приета работа или други доказателства, установяващи изпълнението им от почистваща фирма и/или общината. Неоснователно се твърди от касатора, че от представените по делото доказателства - извлеченията по аналитични партиди на община Антоново, отчетни книги, протоколи за плащане на такса за депониране на битови отпадъци от общината в клетка 1 и клетка 2 на РД гр. Омуртаг, придружаващите ги заявки, искания, фактури и др., се установява извършването и на услугата по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ. В същите няма данни за заявено, изпълнено и платено през процесните периоди почистване на улиците и тротоарни площи, в т.ч. за снегопочистване, за почистване на отпадъци на територии около общинска пътна инфраструктура и други. В тази насока правилно съдът е съобразил и показанията на свидетелката В., според които в селото не се почистват улиците и гробищния парк, не се извършва снегопочистване, улиците в селото не са асфалтирани. Липсата на асфалтова настилка в с. Малка Черковна е установено и от заявеното от свидетеля Н.. Показанията на последния, относно почистването на улиците в селото, поддържането на паркове и др., както и за снегопочистването, не са конкретни по отношение на времевия период, през който посочените дейности са извършвани, както и относно честотата и начина на изпълнението им. Правилно административният съд е приел, че дължимостта на установените с АУЗ задължения за 2017 г. е отречена със силата на пресъдено нещо с влязло в сила Решение 23/22.02.2021г., постановено по адм. д. 214/2020г. по описа на Административен съд Търговище. Неоснователна е и касационната жалба на М4 Холидей ЕООД. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съобразно чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 3 ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Действително, както сочи и касаторът, разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК вр. чл. 107, ал. 3 ДОПК, задължава съдът да реши делото по същество. Съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В разглеждания случай, актът е отменен поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, в т.ч. и неяснота относно начина на формиране на задълженията за ТБО. Същевременно, характерът на АУЗ не позволява решаване на делото по същество, поради което и в съответствие с правомощието му по чл. 160, ал. 3 ДОПК съдът правилно е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение. С оглед изхода на спора в полза на община Антоново не се следват разноски за платена държавна такса, а по делото не са ангажирани доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, в полза на касатора М4 Холидей ЕООД следва да се присъдят разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 610 лв. (1/2 от претендирания размер от1220 лв), което не е прекомерно, тъй като съответства на правната сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство и защита пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,