Решение № 308 от 9.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 449/2015 г.

Решение № 308 от 9.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 449/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Павлина Панова Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Б. Г. срещу въззивно решение № 11, постановено на 28.01.2015 г. от Пловдивски апелативен съд по ВНОХД № 472/2014 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционната присъда № 45, постановена от Пазарджишки окръжен съд на 14.10.2014 г. по НОХД № 379/2014 г., подс. Г. е бил признат за виновен за това, че на 21.05.2014 г. в парк "Ост." гр. П. е направил опит умишлено да умъртви Д. Г. Г., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим, като е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство и направените по делото разноски. С атакуваното въззивно решение присъдата е била изменена в частта относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което било намалено на две години и шест месеца. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. С нея се предлага на касационната инстанция да измени въззивното решение, като намали размера на наложеното наказание, тъй като при неговата индивидуализация не са отчетени в достатъчна степен като смекчаващи вината обстоятелства признаването на вината от подсъдимия, съжалението му за извършеното и настъпилия резултат. В съдебно заседание пред касационната инстанция /трето поред, след отлагане на предходните две поради заболяване на подсъдимия и неявяване на редовно призования защитник/ прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна поради обстоятелството, че не е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. В тази връзка, апелативният съд е определил наказанието при прецизен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, което по вид и размер съответства на обществената опасност на деянието и дееца и би осъществило целите, визирани в чл. 36 от НК. Подсъдимият К. Г., редовно призован, не се явява. От упълномощения му защитник, адв. К., е получено писмено становище, че се отказва от защитата на подсъдимия. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Жалбата е неоснователна. Не се констатира да е налице третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от три години и шест месеца на две години и шест месеца, определено при балансиращи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства инстанциите по фактите са отчели признание на подсъдимия на вината му, критичност към извършеното деяние и поведението на пострадалия, определено от втората инстанция като "провокативно". Наред с тях въззивният съд е преценил и някои нови смекчаващи вината обстоятелства, а именно трудовата ангажираност на подсъдимия, както и обстоятелството, че деянието е останало в стадия на опита, въпреки че подсъдимият е имал възможност да го довърши. В тази връзка касационната инстанция намира, че няма неотчетени смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид при индивидуализацията на наказанието на подс. Г., вкл. изтъкнатите такива в касационната му жалба. Като отегчаващи обстоятелства въззивният съд е взел предвид високата степен на обществена опасност на деянието и миналите осъждания на дееца. Така определено, при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода не е явно несправедливо, тъй като е отмерено според обществената опасност на деянието и тази на подс. К. Г.. Както беше посочено по-горе, отчетена е предходната съдимост на подсъдимия, в т. ч. и за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 от НК, което е намерило отражение в определената му санкция. С оглед на това допълнително смекчаване на наложеното му наказание, без наличието на обуславящи го обстоятелства, не би отговорило в пълна степен на обществената опасност на престъплението и тази на подсъдимия. Индивидуализираната от Пловдивски апелативен съд наказателна отговорност на подс. Г. напълно съответства на критерия за справедливост, и тъй като не се констатира наложеното наказание лишаване от свобода да отговаря на изискването на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, не се налага корекцията му в посока на неговото смекчаване. ВКС счита, че наложеното наказание именно в този размер в най-пълна степен ще изпълни целите на специалната и генерална превенция. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбата касационно основание, поради което тя следва да бъде оставена без уважение. С оглед на това, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение