Решение № 4977 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13340/2018 г.

Решение № 4977 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13340/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директор на ОД на ДФ "Земеделие, гр. К., представлявано от юрисконсулт Илчева срещу решение № 302 от 26.. 07. 2018 г., постановено по адм. дело № 83 от 2018 г. по описа за Административен съд С., с което е отменена заповед № 03-090-РД261 от 14.09.2016 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - гр. К. и е изпратена преписката за ново произнасяне по заявление на А. Куцайков за пето плащане № 21/141/07669/3/5. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и представено по делото становище по същество на спора от 18.03.2019 г. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност при евентуална претенция на другата страна за разноски. Ответникът - А. Куцайков, [населено място], чрез адвокат Марев е оспорил касационната жалба в отговор от 25.9.2018 г. с подробно изложени мотиви. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Поддържа исканията си и в представена молба от 7.3.2019 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е за втори път пред настоящата инстанция. Предмет на първоинстанционен контрол отново е била заповед № 03-090-РД261 от 14.09.2016 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"-гр. К., с която е било отказано изплащане на финансова помощ по заявка за пето плащане № 21/141/07669/3/5 и е преустановено плащанията по проект № 21/121/07669, одобрен със заповед № 03-210-РД/130 от 24.7.2012 г. Първоинстнационното дело е било образувано след постановяване на решение № 4763 от 13.4.2018 г. по адм. дело № 134 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 313 от 28.11.2016 г. по адм. дело № 209/2016 г. на АС С. и делото е върнато на друг състав на Административен съд С. по оспорването на процесната заповед с указания. При новото разглеждане на делото съда и приобщил всички писмени доказателства, допуснал е експертиза и е разпитал свидетели по спорните въпроси, чиито заключение и свидетелски показания е ценил. Прие е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но е незаконосъобразна. Установил е, че до приключване на стопанската 2105/2106 г. жалбоподателят Куцайков е ползвал спорния имот и отглеждал картофи, тъй като се установява по надлежен начин, че не само го е ползвал фактически през процесния период, но и договорът за аренда е бил надлежно прекратен със споразумение от 31.5.2016 г. Освен това е приел, че е подадено заявление в срока по чл. 28, ал. 3 от Наредба 28 от 5.8.2008 г., вписан е имота и е отглеждал заявената култура - картофи. Съобразени са данните от вещото лице, които са неоспорени от другата страна. И е извел извод, че е налице икономически жизнеспособно земеделско стопанство по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на Наредбата, поради което е върнал преписката за произнасяне на органа в този смисъл по искането за петото плащане. Решението е правилно. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения. Съдебният акт е мотивиран, съобразен с указанията, дадени от Върховния съд. Не са допуснати процесуални нарушения и е спазен материалния закон. Налице са достатъчно фактически установявания, предвид събраните доказателства както по преписката, така и чрез заключението на вещото лице и със свидетелски показания относно ползването на имота, отглежданите култури и икономическите резултати на стопанството. Други данни и твърдения в касационната жалба, различни от тези, развити при двата пъти разглеждания спор, няма. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски за тази инстанция в размер на претендираните и платени в брой 500 лв. С оглед спецификата на делото, неговата фактическа и правна сложност, представените писмени становища, следва възражението за прекомерност да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение