Решение № 4758 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13604/2011 г.

Решение № 4758 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13604/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Николай Иванов Шахънов, понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в в затвора в гр. Пловдив против решение № 1964 от 25.07.2011 г., постановено по адм. д. № 327 по описа на Административен съд - Варна за 2010 г. Релевира доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва основателността на същата и моли решението на Административен съд - Варна да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд - Варна е отхвърлил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Министерство на правосъдието. Със същия ищецът Шахънов претендира заплащане на обезщетение за претърпени по време на престоя му в Затвора гр. Варна за периода 16.09.2006 г. - 16.09.2007 г. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация да му осигури нормални условия за живот по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", съобразно изискванията на чл. 2, ал. 2 и чл. 9 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Административният съд е обсъдил наведените фактически основания на предявения иск относно условията в затвора, при които лишеният от свобода ищец изтърпява наложеното наказание, коментирал е в мотивите физическото и здравословното състояние на същия и отражението върху тях на условията в затвора, като е достигнал до извод, че отговорността на държавата за исковия период не може да бъде ангажирана, поради липса на доказаност на елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е обосновал с обстоятелството, че не е доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в затвора. Същата, съобразно изискванията на ЗИН /отм./ и ППЗИН, по възможност следва да осигури пряк достъп до светлина, необходимата температура в помещенията - 18 - 24 градуса по Целзий, осветление, вентилация или климатизация, самостоятелна стая или необходима жилищна площ от 4 до 6 кв. м. Посочил е, че липсва законово задължение да се осигури течаща вода на затворниците през цялото денонощие. Обсъдени са свидетелските показания за това, че питейна вода на затворниците е осигурявана, макар и не денонощно, но в регламентираните по график часове, тоалетна също така е ползвана но при извеждане по график, а в останалото време е ползвана кофа в килията. Размерите на килията според съда са близки дои нормативно установените. Съдът е посочил в мотивите си, че ищецът, във връзка с носената от него доказателствена тежест в процеса, не е доказал настъпване на вреди - влошаване на здравословното му състояние, в сравнение с това, отпреди исковия период, което да е последица от условията в затвора. Липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, липсата на доказани в процеса вреди и причинно-следствена връзка между тях са мотивирали съда да отхвърли предявения иск. Така постановеното решение е неправилно, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон - чл. 1 от ЗОДОВ и е необосновано. Съдът не е обсъдил основния довод на ищеца, а именно, че твърдените от него неимуществени вреди са в резултат от бездействие на администрацията в затвора в гр. Варна да изпълни задължението си по чл. 2, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията /отменен/, съгласно който изпълнението на наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на осъдените. Нормата възпроизвежда основното начало в чл. 29 от Конституцията и основния принцип на правото, съдържащ забрана за нечовешко и унизително отнасяне, който е залегнал в чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Условията в затвора в гр. Варна, наведени като фактически обстоятелства в исковата молба, според ищеца сочат на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задължението си да осигури изтърпяване на наказанието на осъдения, без да се стига до физическо страдание или накърняване на неговото достойнство. Съдът в мотивите си е обсъдил доказателствата за условията в това място за лишаване от свобода, но се е ограничил да посочи само, че по-добри условия администрация има задължение да осигури само при възможност за това. Въпреки основното твърдение за причиняване на физическо страдание и накърняване на достойнството, съдържащи се в исковата молба, които очертават предмета на доказване, съдът не е обсъдил този довод и не е формирал изводи в тази насока. Така, едва след изпълнение на задължението за обсъждане на тези обстоятелства, наведени с исковата молба, съдът следва да формира и извода си относно наличие или липса на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да осигури спазване на принципа, залегнал в чл. 2, ал. 2 от ЗИН /отм./ и извод относно доказаността на неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение. При преценката относно незаконосъобразността на посочените в исковата молба действия, респ. бездействия съдът следва да проследи съответствието им както със законовите разпоредби, така и с нормите на международните договори, които поради ратификацията им по конституционен ред и обнародването им в ДВ, на осн. чл. 51, ал. 4 от Конституцията са станали част от вътрешното право и се ползват с върховенство по отношение на нормите, които им противоречат., в частност това са нормите на ЕКПЧ. Предвид изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК решението следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе предвид установените фактически обстоятелства по гр. д. № 746/2007 г. на Окръжен съд - Варна между същите страни и решението по дело № 16391/05 Шахънов срещу България на Европейския съд по правата на човека. С оглед изложеното, по-горе Върховният административен съд,