Решение № 16031 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2018 г.

Решение № 16031 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. Варна против решение № 84/22.01.2018 г. по адм. дело № 3128/2017 г. на Административен съд – гр. Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът мотивира тезата, че издадената от него писмена покана не е незаконосъобразна, защото поради липса на законови критерии, заплащането се преценява според поредността на хоспитализацията като се заплаща втората хоспитализация. Ответникът по касационната жалба – МБАЛ "Св. Анна - Варна"АД, гр. Варна, чрез адвокат Куцарова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 84/22.01.2018 г. по адм. дело № 3128/2017 г. Административен съд – гр. Варна е отменил писмена покана изх. № 29 – 02 – 938/28.09.2015 г., издадена от директора на РЗОК – гр. Варна, с която на основание чл. 76а ЗЗО е разпоредено МБАЛ "Св. Анна - Варна"АД, гр. Варна да възстанови получената от него без основание сума от 4282, 00 лева за извършена дейност по КП № 26 за ИЗ № 12289/07/2015; КП № 190 за ИЗ № 11399/07/2015 и КП № 197 за ИЗ № 11764/07/2015. Административният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че в рамките на наредена от директора на РЗОК – гр. Варна проверка на болничната медицинска помощ по клинични пътеки в МБАЛ "Св. Анна - Варна"АД, гр. Варна лекарите контрольори са установили, че по три истории на заболяването - ИЗ № 12289/07/2015; ИЗ № 11399/07/2015 и ИЗ № 11764/07/2015 се е наложило в 30 дневен срок от дехоспитализацията на пациентите нова хоспитализация по същите клинични пътеки в друго лечебно заведение. Изготвен е констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми, като е било прието, че ЗОЛ не са били дехоспитализирани в добро клинично състояние, както и със стабилизирани жизнени параметри, което е наложило последващата им хоспитализация. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Приложение 2Б към чл. 2 от Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, когато в срок от 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Обосновано административният съд е приел, че независимо от повторната хоспитализация в 30-дневния срок от дехоспитализацията на тримата пациенти РЗОК е следвало да се извърши проверка и в лечебното заведение, извършило повторната хоспитализация, за да се постигне обективност на крайния резултат. Проверката е необходима не само за да се установи повторната хоспитализация, а и дали има нарушения в медицинските дейности по КП. Липсва нормативно основание, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневния срок след дехоспитализирането му, недължимо платени се явяват единствено средствата на лечебното заведение за болнична помощ, в което е била първата хоспитализация. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени разноските извършени от ответника по касационната жалба, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 7/22.10.2018 г. възлизат на сумата от 530, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение