Решение № 373 от 06.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 535/2026 г.

Производството е образувано по постъпило искане за възобновяване на наказателното производство по ч. н. д. № 306/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, отмяна на постановеното по него определение № 936/04.09.2025 г. и прекратяване на производството. В искането се твърди, че при постановяване на това определение е допуснато нарушение на процесуалните правила визирани в чл. 442, вр. с чл. 306, ал.1, т. 3 НПК, регламентиращи реда за привеждане в изпълнение на наказанието, чието изпълнение е било отложено в процедурата по чл. 70 НК и определящи компетентния съд, който следва да направи това. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и пледира за уважаването му. Защитникът на осъдения А. Д. Д. изразява становище, че искането за възобновяване е подадено от нелегитимен орган – зам. главен прокурор В. С., упълномощена от Б. С., в качеството му на „изпълняващ функциите на главен прокурор“. Според защитата след изтичане на визирания в разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ преклузивен срок на 21.07.2025 г., правомощията на „изпълняващ функциите на главен прокурор“ Б. С. са били прекратени по силата на закона. При това и неговите заместници не притежават валидно делегирана компетентност, включително и правомощието да внасят искания за възобновяване на наказателно производство. Във връзка с образуваното от ВКС ТД №1/2026 г. за разрешаване на въпроса, свързан с легитимността на „изпълняващ функциите на главен прокурор“ след 21.07.2025 г., защитникът прави искане за спиране на производството по възобновяване до постановяване на тълкувателно решение. По същество защитата намира искането за възобновяване за основателно, поради което пледира за уважаването му в случай, че съдът прецени, че е подадено от компетентен, легитимен орган. Осъденият А. Д. моли да бъде уважено искането за възобновяване, като бъде отменено определението на ОС – Варна. Върховният касационен съд, след като обсъди искането за възобновяване, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в срока по чл. 421, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал.1 НПК и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл. 419, ал.1, вр. с чл. 442 НПК. Неоснователно е възражението на защитника за нелегитимност на органа внесъл искането за възобновяване, както и свързаната с него претенция за спиране на настоящото производство. Действително, с разпореждане № 131/16.01.2026 г. на председателя на първо наказателно отделение на ВКС е отказано образуване на производство по възобновяване по повод постъпило искане от временно изпълняващия функциите „главен прокурор на Република България“ - зам. главния прокурор В. С.. В разпореждането е посочено, че след 21.07.2026 г., назначеният за „изпълняващ функциите главен прокурор“ – Б. Б. С., е престанал да ги изпълнява, поради изтичане на предвидения със ЗИД на ЗСВ в чл. 173, ал.15 ЗСВ /ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г./ шест месечен срок. С оглед на това, според изложеното в същото разпореждане, той не е имал правомощието да делегира права на своите заместници, включително и това да правят искания за възобновяване. Впоследствие с решение на ВСС от 22.04.2026 г. зам. главният прокурор В. С. е определена от ВСС да изпълнява временно функциите на „главен прокурор на Република България“. В това си качество тя е внесла ново искане за възобновяване № 3317/2025 г. от 28.04.2026 г., по което е образувано настоящото н. д. № 535/2026 г. Към момента на внасяне на искането за възобновяване, В. С., като „временно изпълняващ функциите на главен прокурор“, е имала правомощието да прави искания за възобновяване по реда на чл. 420, ал.1 НПК. В този смисъл възражението на защитата срещу процесуалната легитимност на вносителя на искането за възобновяване, както и претенцията за спиране на последното, са неоснователни. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. С определение № 270/19.06.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 118/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23 НК на осъдения А. Д. Д. е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години. С определение № 329 от 27.03.2024 г. по ч.н.д. № 306/2024 г., влязло в законна сила на 04.04.2024 г., Окръжен съд – Варна освободил условно предсрочно осъдения Д. от изтърпяване на останалата неизтърпяна част от наказанието, наложено му по н.о.х.д. № 118/2023 г. по описа на РС – Балчик, като определил изпитателен срок в размер на една година, пет месеца и осем дни и постановил по време на последния по отношение на осъдения да се осъществява пробационна мярка „задължителни пробационни срещи с пробационен служител“. С писмо от 31.07.2025 г. РС „Изпълнение на наказанията“ – Добрич уведомила ОС - Варна за това, че А. Д. е постъпил в затвора в Белене за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено му с определение, с което на 08.07.2025 г. е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 129/2025 г. по описа на РС – Балчик. В писмото е посочено, че деянията по споразумението са извършени в изпитателния срок, определен по отношение на осъдения Д. по ч.н.д. № 306/2024 г. по описа на ОС – Варна. След получаване на посоченото писмо, с определение № 936 от 04.09.2025 г., по ч.н.д. № 306/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 306, ал.1, т. 3 НПК и чл. 70, ал.7 НК, е постановено осъденият А. Д. Д. да изтърпи отделно остатъка от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 118/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик в размер на една година, пет месеца и осем дни при първоначален строг режим за изтърпяване, определен на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС. Междувременно, преди постановяване на определението на ОС – Варна, с определение № 84/25.07.2025 г., постановено по ч.н.д. № 150/2025 г., влязло в сила на 12.08.2025 г., РС – Балчик на основание чл. 70, ал. 7 НК привел в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, наложено на А. Д. по н.о.х.д. № 118/2023 г. по описа на РС – Балчик, а именно лишаване от свобода за срок от една година, пет месеца и осем дни, при първоначален общ режим за изтърпяване. При така изложените факти се налага извода, че при постановяване на определение № 936 от 04.09.2025 г. по ч.н.д. № 306/2024 г., Окръжен съд – Варна е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 442, вр. с чл. 306, ал.1, т. 3 НПК, според която когато условно предсрочно освободеният извърши ново престъпление в определения изпитателен срок, въпросите по чл. 70, ал. 7 и ал. 8 НК се решават от съда, на който е подсъдно делото за новото престъпление. В случая компетентният съд, съгласно чл. 442 НПК, е РС – Балчик, тъй като този съд е одобрил споразумението по н.о.х.д. № 129/2025 г. за деяние, извършено в изпитателния срок, определен по ч.н.д. № 306/2024 г. по опис на ОС – Варна. Нарушението на процесуалния закон е допуснато поради това, че преди да постанови определението на 04.09.2025 г. по ч.н.д. № 306, ОС – Варна не е изискал актуално свидетелство за съдимост, в което следва да е било отразено както новото осъждане на Д. по н.о.х.д. № 129/2025 г. по описа на РС – Балчик, така и определение № 84/25.07.2025 г., постановено на основание чл. 70, ал. 7 НК по ч.н.д. № 150/2025 г. по описа на РС - Балчик, влязло в сила на 12.08.2025 г. С оглед на изложеното, ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на ч.н.д. № 306/2024 г., Окръжен съд – Варна, отмяна на постановеното по него определение № 936 от 04.09.2025 г. и прекратяване на наказателното производство по същото дело. Воден от посочените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1, вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение