Решение № 1941 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2019 г.

Решение № 1941 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2019 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 26, ал. 2 от Закона за физическото възпитание е спорта (ЗФВС, обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 18.01.2019 г.). Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Българска федерация по спортни танци" (БФСТ), със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Васил Левски" № 75, представлявано от председателя на Управителния съвет И. Деспотов, чрез адв. М. Добрев от АК – Силистра, против Заповед № РД-10-11/16.07.2019 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отнета издадената на жалбоподателя спортна лицензия № 000037, последно подновена със Заповед № РД-10-51/10.08.2017 г. за извършване на дейност за спорта "спортни танци". В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на описаната заповед, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Оспорващият твърди наличие на формиран преди издаването на акта мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК, с оглед на което намира за недопустимо последвалото произнасяне на органа между същите страни и с идентичен предмет. Алтернативно оспорва фактическото основание на упражненото властническо правомощие, респ. наличието на допуснати нарушения във връзка с приемането на бюджетите на БФСТ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя нови писмени доказателства, непредявени пред административния орган, установяващи приемането на бюджет за 2016 г. Твърди, че същите са приложени към заявлението за вписване на промени по партидата на Сдружението съгласно чл. 13 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (загл. изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г. (ЗТРРЮЛНЦ). Част от документите е протокол на Общото събрание на БФСТ, проведено на 12.03.2016 г., който жалбоподателят за първи път представя в съдебно заседание. С оглед нормата на чл. 181, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за установяване на достоверната дата на протокола, оспорващият сочи наличието на воден знак в горния десен ъгъл на първата страница на документа, представляващ електронният подпис на длъжностно лице по регистрацията – служител в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията. Прилага решение № 16 от 26.05.2016 г. по ф. д. № 23232/1994 г. на Софийски градски съд (СГС), в което е посочено, че са съобразени взетите решения от Общото събрание на БФСТ, включително приемането на бюджета за 2016 г. Оспорващият изразява несъгласие с изводите на административния орган за допуснати процедурни нарушения при приемането на бюджета за 2017 г. Оспорва верността на приобщените с административната преписка нотариално заверени декларации от В. Михалева и Д. Митова в частите, материализиращи изявления на подписалите ги лица във връзка със законосъобразното провеждане на Общото събрание от 15.07.2017 г. Заявява, че неприемането на бюджета на Сдружението за 2018 г. е поправено с взетото впоследствие решение по т. 6 от дневния ред на проведеното на 21.04.2019 г. Общо събрание. Отделно от това намира, че евентуалните нарушения са санирани с издадената от министъра Заповед № РД-10-51/10.08.2017 г. за подновяване на спортната лицензия. Жалбоподателят излага доводи, отричащи наличието на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗФВС, като твърди, че федерацията не е предоставяла неверни данни или документи с невярно съдържание. Като нарушени са цитирани норми и правни принципи от АПК – чл. 35, чл. 36, ал. 3 и ал. 4, чл. 6, чл. 7 и чл. 11 АПК. Претендира отмяна на оспорения индивидуален административен акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на младежта и спорта, чрез процесуалните си представители - юрк. М. Маркова и юрк. С. Кръстанова, в отговора по чл. 163, ал. 2 АПК, в с. з. и допълнително в писмени бележки, оспорва депозираната жалба. Оспорва представените в с. з. документи от партидата на ЮЛНЦ, като посочва, че същите не установяват достоверната дата на проведеното Общо събрание на БФСТ. Намира, че документите е следвало да бъдат своевременно предявени в хода на административното производство, като акцентира, че са били изрично поискани от административния орган. Поддържа констатациите за допуснати процедурни нарушения при провеждане на заседанието на Общото събрание от 15.07.2017 г., когато е бил приет бюджетът на ЮЛНЦ за 2017 г. Счита, че за 2018 г. няма валидно утвърден бюджет, а приемането му през следващата година намира за безпредметно. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимиран субект, в законовия срок по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт – чл. 26, ал. 2 ЗФВС. Разгледана по е неоснователна. Между страните няма спор, че оспорващото Сдружение е спортна федерация по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗФВС. Носител е на лицензия с № 000037, издадена на основание чл. 17, ал. 1 ЗФВС (отм.); , предоставяща на титуляра право да извършва спортна дейност за спорта: "спортни танци". Като лицензирана спортна федерация БФСТ е задължена ежегодно да приема бюджет (Арг.: чл. 20, т. 11 ЗФВС), което задължение е в правомощията на Общото събрание на Сдружението съгласно чл. 25, т. 9 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и чл. 35, т. 9 от Устава на БФСТ. От материалите, приобщени към административната преписка се установява, че в изпълнение на Заповед № РД-347/20.06.2018 г., изменена със Заповед № РД-09-498/27.09.2018 г. на министъра на младежта и спорта, на основание действащият към този момент чл. 64а, ал. 2 и чл. 64б ЗФВС (отм. ДВ. бр. 86 от 18 октомври 2018 г.) е извършена извънпланова проверка на дейността на БФСТ за периода 1.01.2016 г. – 31.05.2018 г. Констатациите на назначената в тази връзка работна група са обективирани в Доклад № РД-09-498/2/12.03.2019 г., въз основа на които са изведени следните изводи: 1) През 2016 г. БФСТ не е спазила изискванията на чл. 42, ал. 1 от Устава на БФСТ, заседанията на Управителния съвет да се свикват най-малко на 2 месеца; 2) Решенията по протокол № 6 от проведено на 3.06.2017 г. заседание на УС са взети при липа на кворум, с което е нарушен чл. 43 от Устава на БФСТ; 3) Решенията по протокол № 7 от проведено на 3.06.2017 г. заседание на УС са взети при липа на кворум, с което е нарушен чл. 43 от Устава на БФСТ, и е взето решение за свикване на Общо събрание на 15.07.2017 г., в нарушение на чл. 41, т. 17 от Устава; 4) Установени са пропуски и неясноти при съставянето на протоколите от заседанията на УС; 5) Установено е несъответствие между представения от БФСТ списък на спортните клубове - членове на федерацията и вписаните в НР на ММС на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове; 6) Установено е несъответствие между представения от БФСТ списък на треньорите за 2018 г. и вписаните в Регистъра на спортно-педагогическите кадри в ММС; 7) От представените протоколи от проведени заседания на ОС през 2016 г. и 2018 г. се установява, че организацията няма приет бюджет на федерацията за съответните години, с което не са спазени изискванията на чл. 35, т. 9 и чл. 41, т. 2 от Устава на БФСТ и чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЮЛНЦ и чл. 17а, ал. 3, т. 5 ЗФВС (отм.);. Въз основа на резултатите от проверката работната група е направила предложение да се отнеме издадената спортна лицензия на основание чл. 17в, т. 4 и т. 8 ЗФВС (отм.);. Докладът е връчен на Сдружението, в отговор на което е депозирано възражение с вх. № 26-00-13/8.04.2019 г. Със Заповед № РД-09-184/15.04.2019 г. на министъра на младежта и спорта, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗФВС, приет с ПМС № 77 от 2019 г. (обн. ДВ, бр. 31 от 2019 г.), е назначена и е определен състава на Комисия по лицензиране и регистриране (КЛР/Комисията). На проведеното на 4.06.2019 г. заседание Комисията е разгледала доклада на работната група и е приела, че същият представлява формално основание за започване на производство по чл. 5, ал. 1 ППЗФВС. С цел изясняване на всички относими факти и обстоятелства относно евентуалното наличие на основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, т. 11 ЗФВС (идентично на чл. 17в, ал. 1, т. 4 ЗФВС (отм.); от Сдружението са изискани документи, касаещи работата на управителните му органи. Работата на Комисията е обективирана в Протокол № 5/4.06.2019 г. С писмо вх. № 09-00-2876/3/4.07.2019 г. БФСТ е изпратило поисканите документи, в това число: протоколи от заседания на ОС и УС на Сдружението, покана за свикване на ОС на 15.07.2017 г., съдържаща дневния ред, съдебни актове. Същите са разгледани и подробно анализирани на заседание на КЛР, проведено на 9.07.2019 г., вследствие на което помощният орган е направил предложение за отнемане на спортната лицензия на БФСТ на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 1, т. 11 ЗФВС. Мотивите на комисията са изложени в Протокол № 7/9.07.2019 г. Въз основа на резултатите от извършената проверка и протоколите на КЛР, министърът на младежта и спорта е издал оспорената Заповед № РД-10-11/16.07.2019 г. Административният орган е счел, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Сдружението не е имало приет бюджет. Констатациите са обосновани от представените протоколи от проведени общи събрания през 2016 г. (на 01.10.2016 г. и на 20.11.2016 г и през 2018 г. (на 25.03.2018 г.), в които не е било отразено разглеждане и приемане на бюджет. Констатирано е също, че решението за приемане на бюджет на Сдружението за 2017 г. е взето в нарушение на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, т. к. такова проекторешение не е било предвидено в дневния ред, посочен в поканата от 13.06.2017 г. за свикване на общо събрание. Констатирани са и други процедурни нарушения на Устава на БФСТ. Отразено е, че с решение по т. 6 от дневния ред Общото събрание на Сдружението, проведено на 21.04.2019 г., е взело решение за приемане на бюджета за 2019 г. и този за предходната 2018 г. Преценено е, че утвърждаването на бюджет за година, която вече е приключила, е безпредметно и не може да санира бездействието за своевременното приемане на бюджета на федерацията за 2018 г. Горните констатации са възприети като основание за отнемане на спортния лиценз на БФСТ на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 1, т. 11 ЗФВС. Посочено е, че изискването към титулярите на спортни лицензни да имат приет бюджет, респ. липсата на такъв като основание за отнемане на лицензията, е регламентирано и в отменения ЗФВС, и доколкото същото не представлява ново изискване спрямо спортните федерации в действащия ЗФВС, то за него не е приложима разпоредбата на § 6, ал. 1 ПЗР на ЗФВС относно срока за привеждане в съответствие с новите изисквания. Наред с това органът е счел, че в производството по подновяване на спортната лицензия по реда на ЗФВС (отм.); , приключило с издаването на Заповед № РД-10-51/10.08.2017 г., БФСТ е представило неверни данни – в изпълнение на задължението за представяне на доказателства за наличието на приет бюджет, Сдружението не е доказало валидността на решението за свикване на Общо събрание на 15.07.2017 г. и законосъобразността на приетия бюджет за 2017 г. Констатирал е, че тези неверни данни са обусловили преценката за наличие на предпоставките за подновяване на спортната лицензия, което обстоятелство органът е възприел като основание за отнемането й на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗФВС. Настоящата инстанция, като съобрази становищата на страните, приобщените с административната преписка документи, както и допълнително представените и приети в съдебното производство писмени доказателства, приема следното: Обжалваният индивидуален административен акт изхожда от компетентен орган, при надлежно упражняване на нормативно възложената му регулаторна функция и в изпълнение на предоставените му с чл. 22, ал. 1 ЗФВС правомощия. Актът е постановен в изискуемата форма с излагане на мотивите, обуславящи възприетият правен резултат. Не се констатират съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваната заповед, нито такива, които да водят до неговата нищожност (в жалбата порокът неправилно е припознат като "недопустимост"). Като цяло доводите за наличие на този най-тежък порок на акта са бланкетни, но предвид обхвата на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът следва да прецени допуснато ли е нарушение на материалния закон, отразяващо се на валидността на властническото волеизявление, т. е. налице ли е опорочаването му до степен нищожност в хипотезата на порока "материална незаконосъобразност". Като критерий за нищожност на административен акт поради материална незаконосъобразност в правната теория и съдебната практика се сочат: пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законова опора; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно – административно нарушение. В конкретния случай не е налице нито една от визираните по-горе хипотези. Твърдените в жалбата пороци на акта не са от естество да засегнат валидността на волята на органа. На практика оплакванията се свеждат до съответствието на акта с материалния закон като негатив на изискването за неговата законосъобразност съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Основанията за отнемане на лиценз за извършване на спортна дейност са регламентирани в чл. 24, ал. 1 ЗФВС. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията й към датата на издаване на оспорената заповед (ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 18.01.2019 г.), министърът на младежта и спорта отнема спортния лиценз, когато спортната федерация: т. 1. не отговаря на изискване по чл. 20 ЗФВС; т. 2. е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на спортния лиценз; т. 3. е допуснала извършването на системни нарушения на антидъмпинговите правила по чл. 90, ал. 4; т. 4. е извършила или допуснала извършването на системни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му извън тези по т. 3; т. 5. не започне да извършва дейност съгласно програмата по чл. 20, в 6-месечен срок от издаването на спортния лиценз; т. 6. не представи в 6-месечен срок от издаването на спортния лиценз окончателен договор по чл. 21, ал. 1, т. 14; т. 7. има просрочени задължения, свързани с използването на спортни обекти – собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала; т. 8. е изразходвала незаконосъобразно или не по предназначение паричните средства, предоставени по реда на този закон; т. 9. не е представила в срок документите по чл. 30, ал. 2 или представените документи не отговарят на изискванията на този закон; т. 10. няма приет за съответната година държавен спортен календар или не е изпълнила приетия за предходната година; т. 11. не е изпълнила влязла в сила принудителна административна мярка; т. 12. е с отнето или прекратено членство в съответната международна спортна организация с влязъл в сила акт на международната организация. В случая, като основание за отнемане на издадената на БФСТ спортна лицензия, са посочени нормите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 ЗФВС - спортната федерация не отговаря на изискване по чл. 20 (в конкретния случай на условието по т. 11 за наличие на приет бюджет), и е представила неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за подновяване на спортния лиценз. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЮЛНЦ общото събрание приема бюджета на Сдружението. Същото правомощие е разписано и в чл. 35, т. 9 от Устава на БФСТ. Изрично в чл. 25, ал. 2 е разписано, че това право на общото събрание не може да бъде възлагано на други органи на Сдружението. В оспорения индивидуален административен акт се съдържат констатации за неприемане на бюджета на федерацията за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. По отношение на 2016 г.: От данните по делото се установява, че в административното производство са съобразени два протокола от заседания на ОС, проведени на 1.10.2016 г. и 20.11.2016 г., въз основа на които органът е счел, че през 2016 г. сдружението не е приело бюджета си. За пръв път при съдебното обжалване на акта на министъра, оспорващият представя протокол от 12.03.2016 г., от който е видно, че по т. 6 от дневния ред е гласуван и приет с необходимото мнозинство проект-бюджет на БФСТ за 2016 г. На същото заседание са приети промени във връзка с представителството на юридическото лице и състава на управителния му съвет, които на основание чл. 595, ал. 1, вр. чл. 596, ал. 1, т. 3 ГПК подлежат на вписване в съдебния регистър по партидата на Сдружението. Установява се, че въпросният протокол е приложен към подаденото от новоизбрания председател на Управителния съвет – С. Жовова, заявление за вписване на промени, регистрирано с вх. № 61795/5.05.2016 г. по описа на СГС (л. 339 от делото) и същият е отразен в мотивите на постановеното решение № 16/26.05.2016 г. по ф. д. 23232/1994 г. Съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ, какъвто е и въпросният протокол, има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В случая ответникът – министърът на младежта и спорта, е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Като такъв за него протоколът има достоверна дата от деня, в който съдържанието му е възпроизведено в официален документ или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне. В решението на СГС не е възпроизведено съдържанието на протокола, а същият е индивидуализиран с неговата дата. Независимо от това, предвид официалната заверка на заявлението, с което той е приложен и публикуването с обявяване на съдържанието му в ТРРЮЛНЦ, по аргумент от чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ за достоверна следва да се приеме датата на вписване на промените по партидата на БФСТ, а именно датата на постановеното решение на СГС от 26.05.2016 г. Горното потвърждава твърдението на оспорващия, че за 2016 г. Сдружението е имало валидно приет бюджет. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника за непротивопоставимост на протокола по отношение на министъра на младежта и спорта и възражението, че същият не е бил своевременно представен в хода на административното производство. Няма законова пречка неустановените или порочно установените обстоятелства в административното производство да бъдат доказвани пред съда (Арг.: чл. 171, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК), което означава, че преценката за законосъобразност на оспорената заповед следва да се направи в контекста на новопредставените писмени доказателства. Аргумент в подкрепа на това заключение е разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По отношение на 2017 г.: Правилни са изводите в акта за допуснати процедурни нарушения при приемане на бюджета на Сдружението за 2017 г., отразяващи се на валидността на решение № 4 по т. 5 от дневния ред на извънредното заседание на Общото събрание на БФСТ, проведено на 15.07.2017 г. В представената покана от 13.06.2017 г. за свикване на заседание на ОС не е било изрично предвидено обсъждане и приемане на бюджета за 2017 г. В производство по заведен иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, състав на СГС е установил, че въпросното решение на върховния орган на Сдружението е допълнително внесено към първоначално обявения дневен ред на заседанието, като към т. 7 "Други" са били взети следните решения: отменено е предходно решение на общото събрание от 7.04.2017 г.; взето е решение относно срока и начина на обявяване на протоколи от ОС на федерацията; определен е членски внос за 2017 г. и е приет бюджет за същата година; приет е отчета за 2016 г. и е взето решение да отпаднат първоначалните т. 2 и т. 3 от дневния ред. В мотивите на постановеното от СГС решение № 820/23.04.2018 г. по т. д. № 2520/2017 г. съдът е счел за правомерно принципното въвеждане на точка "Други"/"Разни", в която обаче е допустимо да бъдат разглеждани само въпроси, които не пораждат права или задължения и не засягат членствените права на членовете, но не и въпроси, касаещи устройството, управлението и представителството на Сдружението, или по които членовете имат право на предварителна информация. Посочено е, че това е гаранция за спазване на правата на отделните членове, които следва да се подготвят за ОС. Съобразявайки забраната на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, възпроизведена и в чл. 25 от Устава на БФСТ, съдът е намерил за незаконосъобразни и е отменил част от взетите по т. "Други" решения, включително и това за приемане на бюджета. Решението на СГС е обжалвано и в тази част същото е потвърдено с решение № 1432/14.06.2019 г. по т. д. № 480/2019 г. на Софийски апелативен съд (л. 162 и сл. от делото). Няма данни последното да е допуснато до касационно обжалване пред Върховния касационен съд, което се установява и от служебно направена справка в електронната страница на съда. На основание чл. 297 ГПК, вр. чл. 144 АПК, влязлото в сила решение на СГС е задължително за министъра на младежта и спорта, както и за настоящия състав. Поради това е недопустимо въпросът за валидното приемане на бюджета за 2017 г. да се пререшава от състава на Върховния административен съд. В производството по подновяване на спортната лицензия по реда на ЗФВС (отм.); , приключило с издаването на Заповед № РД-10-51/10.08.2017 г., оспорващото Сдружение е представило коментираният по-горе протокол от 15.07.2017 г. Доколкото е съдебно потвърдено, че подготвящите заседанието документи не установяват действителността на решението за свикване на УС и законосъобразността на решението на ОС за приемане на бюджет за 2017 г., то правилна се явява преценката на органа, че в лицензионното производство федерацията е представила неверни данни, които след като са обусловили подновената спортна лицензия, съставляват основание за отнемането й съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗФВС. По отношение на 2018 г.: Видно от протокола на Общото събрание, проведено на 21.04.2019 г., по т. 6 от дневния ред е взето решение за приемане на бюджета за 2019 г. и за "утвърждаване" на бюджета за изминалата 2018 г. Обосновано е отхвърлено становището на жалбоподателя, че по този начин е саниран пропускът за приемане на бюджета на БФСТ в съответната година. С утвърждаване на бюджета се определят необходимите парични средства за осъществяване на дейността на федерацията. Финансовите параметри затова се гласуват ежегодно от общото събрание, т. к. бюджетът на Сдружението се съставя и се изпълнява за една календарна (финансова) година. Същата започва от 1 януари и приключва на 31 декември в съответната година. От това следва, че процедурата по приемането му има цикличен характер и при неизпълнение на задължението по чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЮЛНЦ е безпредметно да се утвърждава бюджет за година, която вече е приключила. Изложеното потвърждава фактическите установявания в акта във връзка с липсата на приет от БФСТ бюджет за календарните 2017 и 2018 г., с което е осъществената хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 1, т. 11 ЗФВС. При това положение законосъобразно е упражнена властническата компетентност на министъра по отнемане на издадената спортна лицензия. Обратното не следва от установеното в съдебното производство наличие на приет за 2016 г. бюджет. Формулировката в чл. 20, ал. 1, т. 11 ЗФВС "за съответната календарна година" е в смисъл, че при подадено за пръв път заявление за издаване на спортна лицензия, проверката за наличие на приет бюджет се прави за годината, през която то е подадено. Самото задължение за приемане на бюджет съществува неизменно през целия период на действие на лицензията. Отклонението от това правило, дори само в една календарна година, представлява нарушение на чл. 20, т. 11 ЗФВС, което в противоречие с доводите в жалбата, е основание за отнемане на издадения спортен лиценз. Не се подкрепя от данните по делото тезата на жалбоподателя за наличие на формиран преди издаване на оспорената заповед мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК. Институтът на мълчаливия отказ е създаден да защити правата и интересите на правните субекти от неправомерното бездействие на сезиран с искане административен орган. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от този кодекс на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. В настоящия случай производството е образувано по инициатива на органа в изпълнение на надзорните му правомощия спрямо спортните организации и при условията на обвързана компетентност след установяване на материалноправните предпоставки за упражняване на властническата компетентност. Обратното не следва от доклада на работната група, съдържащ предложение за отнемане на спортната лицензия. Същият е вътрешнослужебен акт, послужил като формално основание за започване на производството по чл. 5, ал. 1 ППЗФВС, в което за изясняване на относимите факти и обстоятелства са събрани всички доказателства, включително и от проверяваното лице. Не се установява соченото от жалбоподателя нарушение на чл. 35 АПК. Съгласно цитираната разпоредба индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Органът е предоставил възможност на жалбоподателя за възражения и обяснения, но тяхната неоснователност не е довела до промяна на съдържанието на оспорения акт. Изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 АПК, на която се позовава оспорващото Сдружение, е неприложима. Същата е относима за способите за събиране на информация в административно производство, инициирано от граждани или организация и създава забрана за административните органи да не изискват от страните в административното производство информация и документи, които са налични при тях или при друг орган. Не се установява нарушение при попълване на доказателствения материал. Оспорващият е имал възможност да представи всички доказателства, които се намират при него и не са на разположение на административния орган (виж. чл. 36, ал. 2 АПК). Неоснователно е оплакването за нарушение на принципа за съразмерност при издаване на акта. В хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 ЗФВС административният орган действа в условията на обвързана компетентност и в този случай разпоредбата на чл. 6 АПК следва да се тълкува като изискване за спазване на целта на закона. В настоящия случай целта на закона е спазена и не е налице превратно упражняване на властнически правомощия. Съгласно чл. 2 ЗФВС, целта на закона е да: осигури организацията на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност; създаде условия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност; осигури възможност за развитие на спортния потенциал на нацията чрез създаване на условия за практикуване на спорт за високи постижения; насърчава инвестициите за изграждането и управлението на спортните обекти и използването им в обществен интерес. Законодателят е този, който преценява с какви средства следва да се обезпечи постигането на тази цел. Дали липсата на приет от общото събрание на Сдружението бюджет е обстоятелство, което следва да има за правна последица отнемане на лиценза, е въпрос, който не може да бъде преценяван през призмата на чл. 6 АПК, т. к. този въпрос е решен на законодателно ниво. За настоящия случай е от значение дали жалбоподателят е спазил изискването на чл. 20, т. 11 ЗФВС и дали действително е представил неверни данни при подновяване на спортната лицензия, т. к. с наличието на тези правнорелевантни факти е мотивиран оспореният индивидуален административен акт. Неотносими за спора са оплакванията за проявено тенденциозно негативно отношение от страна на административния орган. Ирелевантни са и твърденията, дискредитиращи събраните по реда на чл. 43, вр. с чл. 39, ал. 1 АПК изявления от трети неучастващи в производството лица. Установяванията в тези частни документи със свидетелстващо съдържание се ценят на общо основание заедно с всички останали доказателства по делото - чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, като в конкретния случай обективираните изявления кореспондират с останалия ангажиран по делото доказателствен материал. При преценката за законосъобразност на индивидуалния административен акт съдът проверява основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, не и от други, несвързани с административното правоотношение обстоятелства. В тази насока настоящият тричленен състав намира, че Заповед № РД-10-11/16.07.2019 г. удовлетворява всички изисквания за законосъобразност съгласно цитираната разпоредба – издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 24, ал. 1 ЗФВС), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (Глава втора, Раздел I от Правилника за прилагане на ЗФВС), в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и съобразно целта на закона, посочена в чл. 2 ЗФВС. Жалбата на БФСТ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, такива следва да му се присъдят в размер на 100 лева, определен съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата на заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение