Решение № 3113 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2013 г.

Решение № 3113 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Интер" ЕООД, гр. Луковит, бл. "Панака", вх. "В", ап. 8, представлявано от управителя Георги Кръстев, чрез адв. Т. Тихолов, против Решение № 249 от 16.05.2013 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 1101/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 111201318/13.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, в потвърдената след обжалване по административен ред част с Решение № 570/22.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП (понастоящем директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП), с която на ревизираното лице за данъчни периоди през 2007, 2008 и 2009 г. e отказано право на данъчен кредит общо в размер на 35 185,93 лв. по фактури с издател "Ера Елит 3" ЕООД /с правоприемник "Балкан 63" ЕООД/ с предмет хранителни стоки и са начислени лихви в размер на 18 540,75 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно реалното изпълнение на фактурираните доставки. Във фактурите били посочени номерата на автомобилите, с които е извършен транспортът. Обясненията на представляващия правоприемника на доставчика, които противоречат на тези на ревизираното лице, са дадени без лицето да е имало информация кой е извършил транспортирането на стоките. Не представянето на доказателства от страна на доставчика е поради обективна невъзможност, поради изземването на счетоводната документация за периода от 2007 до 2011 г. от органите на МВР. Съдът игнорирал складовите картони, от които можело да се проследи заприходената и изписана стока, заключението на вещото лице относно последващата реализация на предмета на доставките и доказателствата за наличие на складови площи. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. Василева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на хранителни стоки, по фактурите на посочения доставчик, като първа предпоставка за признаване на РЛ-получател на данъчен кредит по тях. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан от лицето, носещо доказателствена тежест за това. Приел е, че не е доказано нито кога, нито от къде, нито с какъв транспорт са предадени процесните хранителни продукти на ревизираното лице. Иззетите документи от счетоводството на доставчика, според вещото лице, не са от съществено значение за процесния спор. Според съда, липсват доказателства за фактическото приемане на стоката-представените складови разписки с неясен издател не носят подписи на издател и получател; представените складови картони не могат да се свържат с процесните фактури; обясненията на ревизираното лице относно транспортирането на стоките и това на представляващия прекия доставчик си противоречат; не са представени доказателства за наличие на склад у ревизираното лице, доколкото представеният наемен договор е в полза на друго дружество. При недоказана реалност на доставките, не могат да се приложи тълкуването на СЕС, дадено с решението по съединени дела С-80/11 иС-142/11 и друга постоянна съдебна практика. Настоящият състав на касационната инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно като постановено при необоснованост и при неправилно прилагане на материалния закон. С ИПДПОЗЛ № 4921/02.05.2012 г. ревизираното лице е уведомено, че следва да представи конкретни документи и информация във връзка с доставки от изброени дружества, сред които и "Ера елит 3" ЕООД, а именно - фактури, счетоводни и платежни документи, специфични съпроводителни документи предвид вида на фактурираните стоки (сертификати за качество), пътни листи, товарителници и др. придружаващи фактурите документи, търговска кореспонденция. Във връзка с процесния доставчик от "Интер" ЕООД са представени фактурите, платежни документи (преводни нареждания, касови бележки), складови разписки, удостоверения за качество, складови картони за доставчик (л. 1 - 71 от папка № 4 и л. 53 и сл. от папка № 5), както и писмени обяснения (л. 6 от папка № 5), в които управителят на дружеството е твърдял, че стоките са съхранявани в склад за търговия на едро в гр. Луковит съобразно срока им на годност, като са завеждани по складова разписка и са приемани от материално отговорно лице, посочено в разписката. Твърдението на ревизираното лице е било, че стоките по доставките са транспортирани от доставчика като регистрационният номер на транспортното средство е изписан във фактурата. За лица, които са разтоварвали хранителните продукти са посочени конкретни физически лица, които не са били проверявани при ревизията. С допълнително писмо, входирано в приходната администрация на 20.06.2012 г. (л. 1 от папка № 3), ревизираното лице е уведомило, че първичните документи на доставчика "Ера елит 3" ЕООД ("Балкан 63" ЕООД) са иззети от Окръжна следствена служба-Велико Търново и е посочило местонахождението им. Основателно в касационната жалба се поддържа, че съдът необосновано приел, че е недоказано наличието на складови помещения на разположение на РЛ, където да са доставяни и съхранявани процесните хранителни продукти. Пред АС с писмена молба от 29.01.2013 г. жалбоподателят е представил наемни договори за ползването от ревизираното лице на регистриран в Агенцията по храните склад за хранителни продукти от неживотински произход в гр. Луковит за всички периоди на издаване на процесните фактури. Необосновано съдът приел, че представените още в ревизионното производство удостоверения за качество, складови картони за доставчика и складови разписки не доказват предаването на фактурираните продукти. Относно автентичността на документите, тя е потвърдена от представляващия правоприемника на прекия доставчик и без основание съдът е изтъкнал липсата на подписи за издател и получател като доказателство за това, че тези документи не са съставени между прекия доставчик и ревизираното лице. Основателно в касационната жалба се обръща внимание, че писмените обяснения на представляващия правоприемника на ревизираното лице "Балкан 63" ЕООД Петър Венелинов Петров /стр. 28 от папка № VI на ревизионната преписка/, които са послужили като основание на първоинстанционния съд да констатира противоречия с обясненията на представляващия ревизираното лице относно извършването на транспорта по доставките, са дадени от лице, което не е било представител на дружеството доставчик по време на ревизираните периоди и няма непосредствени впечатления от извършването на въпросния транспорт. В тази връзка, съдът неправилно е преценил представената на стр. 48 от делото пред АС справка на притежаваните от доставчика "Ера Елит 3" ЕООД, товарни превозни средства и въз основа на нея е следвало да направи извод, че доставчикът е могъл да извърши въпросния превоз. Що се отнася до това, че последният не е издал пътни листа и товарителници, това не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице. Принципно правилно, първинстанционният съд е приел, че само въз основа на фактурите и извършени счетоводни записвания не може да се направи обоснован фактически извод за действително наличие на предмета на доставките у получателя на фактурите. В случая, обаче, при отговора на трети и четвърти въпроси на приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице категорично е заявило, че жалбоподателят е инсталирал в склада си програмен продукт "Глобал-склад", следящ постъпването и изписването на получените в склада стоки. При тази система при постъпването на стока в склада се издава складова разписка, идентична със съответната фактура и именно такива са представените още в ревизионното производство складови разписки. Отделно от това, вещото лице е заявило, че процесните стоки нямат аналози и не са доставяни от други доставчици, защото към наименованието на всеки продукт е добавено името на пакетиращата фирма. Вещото лице ясно е посочило, че без доставените от "Ера Елит 3" ЕООД продукти по видове и количества последващите доставки на тези стоки от страна на ревизираното лице биха били невъзможни, като конкретно е съпоставило приходите от последващите продажби с разходите по придобиване на процесните продукти. Експертното заключение е прието в присъствието на представител на приходната администрация и по въпросните установявания не е имало оспорване. Като се съобрази и неоспореното и доказано плащане по процесните фактури, всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извода за доказана реалност на процесните доставки. Решението следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново по същество, с което по жалба на РЛ РА следва да бъде отменен. При този изход на процеса на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции в размер на 1 950 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение