Решение № 226 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1355/2020 г.

Решение № 226 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1355/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 234/30.08.2019 на Кюстендилски окръжен съд по гр. д. № 470/2017 в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 198, ал. 3 ЗМВР/2006 г. (отм.); за сумата 7. 346, 42 лева - разликата над уважения размер от 138, 31 лева до пълния предявен размер на вземането от 7. 484, 83 лева и за периода от месец 10. 2007 г. до 16.03.2010 г. и в частта за разноските. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за значението на обстоятелството, при търсене на отговорност по чл. 198, ал. 1 ЗМВР 2006 г. (отм.); , че договорът с курсант в Академия на МВР е сключен след започване на обучението и дължи ли се в този случай възстановяване на разходите за издръжка и обучение, извършени в периода преди сключване на договора. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че следва да бъде съобразена установената съдебна практика по приложението на чл. 146 ЗМВР/1997 г. (отм.); , който в ал. 1 предвиждаше задължение за завършилите редовно обучение в академията да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им, а при наличието на предпоставките на ал. 2 на Академията да бъдат връщани разходите за обучение. Според тази практика ЗМВР/2006 г. (отм.); също предвижда задължението за служене в МВР да се поема с договор, по който страна е министърът на вътрешните работи, а при наличието на предпоставките на чл. 198, ал. 1 разходите за обучение да се възстановяват на МВР. Макар и установени в двата закона, както задължението за служене в МВР, така и задължението за връщане на разходите за обучение произтичат от сключения договор (решение № 149/08.05.2014 г. по гр. д. № 3939/2013 г., ІV г. о., ВКС). Договорите като източник на задължения имат своята уредба в ЗЗД, която изхожда от принципа на автономията на волята и дава възможност на страните по тях, ако се съобразят с повелителните норми на закона и добрите нрави, свободно да определят съдържанието им (чл. 9). Затова не съществува пречка страните по договора да уредят с него последиците от вече сложили се между тях отношения. В чл. 195 ЗМВР/2006 г. (отм.); е уредено задължение за курсантите, завършили обучение в Академия на МВР, да работят в системата в продължение на 10 години, ако са се съгласили за това в договор, сключен между тях и министъра на вътрешните работи (или оправомощено от него лице). Друга уредба на този договор ЗМВР/2006 г. (отм.); не съдържа, а за него са приложими общите правила. Ето защо обстоятелството, че договорът с курсант в Академия на МВР е сключен след започване на обучението, няма значение за реализиране на отговорността по чл. 198, ал. 3 ЗМВР/2006 г. (отм.); за възстановяване на разходите за издръжка и обучение, извършени в периода преди сключване на договора, ако в него е постигнато съгласие за поемане на това задължение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: В обжалваното въззивно решение въпросът е разрешен по противоположен начин, защото въззивният съд е приел, че отговорността се ограничава само за периода, през който е действал договорът между страните. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, поради което по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК. В обжалваната част то подлежи на отмяна. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. По делото е установено, че от месец октомври 2007 г. ответницата била зачислена като курсант, редовно обучение в Академия на МВР за придобиване на висше образование, образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалност "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред". Към този момент тя не е имала сключен договор по чл. 195 ЗМВР/2006 г. (отм.); , такъв е сключен на 17.03.2010 г. с рег. № І-11931/13.04.2010. С договора Академия на МВР се задължила да обучава ответницата като курсант, а ответницата е поела задължение да служи в МВР не по-малко от 10 години, а в случай на прекратяване на правоотношението по нейно желание преди изтичане на този срок - да възстанови направените разходи за издръжка и обучение пропорционално на времето на неизпълнение, съгласно чл. 198, ал. 3 ЗМВР/2006 г. (отм.);. На 27.10.2011 г. ответницата е назначена на длъжност разузнавач VІ степен в група "Противодействие на тежките престъпления" в сектор "Криминална полиция" към РУ "Полиция" – Дупница при ОДМВР, Кюстендил, а реално заела длъжността от 01.11.2011 г. На 09.02.2016 г. тя е поискала служебното й правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР - по собствено желание, считано от 08.03.2016 г., като със заповед от 17.03.2016 г. искането й било удовлетворено. Ответницата била обучавана в Академия на МВР за периода от м. 10. 2007 г. до м. 10. 2011 г. и е работила в системата на МВР 4 години 4 месеца и 16 дни, съответно не е изслужила 5 години 7 месеца и 14 дни от 10-те години, за които е поела задължение. Изразходваните средства за обучението на ответницата за целия период от време са 20. 696, 79 лева от които за издръжка/стипендии – 12. 993 лева и разходи за обучение 7. 703, 76 лева. Разходите подлежащи на възстановяване, изчислени пропорционално на времето на неизпълнение възлизат на 11. 633, 53 лева. При прекратяване на служебното правоотношение на ответницата било начислено обезщетение в размер 4. 148, 80 лева, която сума ищецът удържал срещу вземането си по договора за възстановяване на разходите за издръжка и обучение, като остатъкът за възстановяване е 7. 484, 73 лева. Тази сума се дължи на основание договора от 17.03.2010 г., защото с него ответницата не е поела задължение да възстанови само разходите, направени след сключването му, но всички разходи за цялото й обучение. Не съществува забрана в един договор страните да се съгласят да уредят вече сложили се между тях отношения във връзка с извършени до момента на сключването му действия. Неоснователно ответницата поддържа, че договорът между нея и ищеца урежда правата и отношенията между страните от датата на подписването му само за бъдеще време. Вярно е, че в текста на договора няма изрична клауза, че урежда отношения между страните за изминалия период на обучение, но това следва недвусмислено от поетите задължения за възстановяване на всички разходи за обучението – изцяло или пропорционално на изслуженото време, в зависимост от основанието за възстановяване. Когато е поето задължение за възстановяване на всички разходи по обучението е излишно да се упоменава, че става въпрос и за тези до момента на сключване на договора. Неоснователно е и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Давността не може да започне да тече преди вземането да е възникнало, а то възниква в момента, в който служебното правоотношение между ответницата и МВР е прекратено. Исковата молба е подадена в същата година, тя прекъсва давността, поради което за това вземане не може да е изтекла. Затова предявеният иск е основателен и следва да се уважи с възлагане в тежест на ответницата на всички разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за три инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение