Решение № 216 от 25.7.2025 г. на ВКС по т.д. № 20258002900034/2025 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Софарма“ АД срещу решение № 539 от 19.08.2024 г., постановено по в.т.д. № 85/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2600318 от 16.08.2023 г., постановено по т.д. № 1563/ 2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав, в частта, с която „Софарма“ АД е осъдено да заплати на В. П. Д. – П. на основание чл. 15, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ сума в размер на 20 878 лв., представляваща възнаграждение за служебен полезен модел „Състав на лечебен шампоан“, регистриран с № 1574, със срок на закрила до 19.12.2021 г., за чието създаване ищцата в качеството й на съизобретател има принос от 25 % и е дължимо за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон, като е и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил направените от него оплаквания във въззивната жалба, което представлява съществено процесуално нарушение. Посочва, че апелативният съд не е отчел правилно приноса на ищцата при създаване на процесния полезен модел на „Състав на лечебен шампоан“, тъй като е приложил презумпция, която не съществува в закона, като е приел, че когато липсва съставен разпределителен протокол за определяне на конкретния принос на всеки от съизобретателите на едно изобретение, той се счита за равен. Заявява, че при наличие на повече от един вписан изобретател на регистриран полезен модел, приносът на всеки от тях в неговото разработване трябва да бъде изрично договорен или определен от работодателя, който е възложил създаването на конкретното изобретение, за каквито факти в производството не са представени доказателства. С оглед на грешния извод за обема на приноса на ищцата, въззивният съд е присъдил размер на справедливото възнаграждение за създаване на процесния полезен модел, който не отговаря на критериите по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ. Касаторът счита, че в обжалваното решение не е определен правилно и приносът на работодателя в създаването на полезния модел, който представлява друг от критериите по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ и трябва също да бъде съобразен при изчисляване на размера на дължимото на изобретателя справедливо възнаграждение. Въззивният съд не е отчел, че участие при създаването на процесния полезен модел има и външен изпълнител, на който от работодателя е възложено с договор от 17.03.2009 г. извършването на действия по модифициране на състав на противовъшков шампоан Хигия. Този факт се доказва от представените по делото писмени доказателства, включително от доклад от 16.03.2011 г., който е подписан от ищцата и в който е направено признание за неговото настъпване, както и от показанията на свидетелката Анюта Стаменова. Поддържа, че обстоятелството, че външният изпълнител не е посочен като изобретател в регистрацията на полезния модел в Патентното ведомство, не означава, че неговата разработка при създаване на състава на лечебния шампоан не съществува. Касаторът намира, че наличието на сключен от работодателя договор с външен специалист и заплащане от работодателя на възнаграждение по него, трябва да доведе до увеличаване на неговия дял при създаване на служебното изобретение, тъй като по този начин той инвестира допълнителни средства за неговото разработване. Заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е назначена на трудов договор в дружеството - праводател на ответника, два месеца след като е сключен договорът с външния изпълнител и само двадесет дни преди състава на лечебния шампоан да бъде вече готов за провеждане на технически изпитания, което означава, че тя е участвала само при извършването на технически проби на този състав. С оглед на изложеното счита, че размерът на дължимото възнаграждение, което се следва на ищцата, трябва да бъде определено съобразно направените изчисления в заключението на изготвената по делото експертиза във варианта, в който е взето предвид и участието на външен изпълнител и съответно е намален личният дял на ищцата. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по касация В. П. Д. – П. оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно. Посочва, че изводът на въззивния съд за размера на приноса на ищцата в създаването на полезния модел на „Състав на лечебен шампоан“ е направен въз основа на събраните по делото доказателства, от които се установява, че тя е била ръководител на авторския колектив, който го е изработил, и следователно е имала водеща роля в този процес. Такива доказателства са представените от самия ответник документи пред Патентно ведомство, както и показанията на свидетелите Р.К. и Л.П., като установените от тях факти не са оборени. Намира, че законът не поставя изискване при създаване на едно изобретение от повече от едно лица приносът на всеки отделен изобретател да трябва да бъде уговорен в договор, сключен между всички съизобретатели. Позовава се на правилото, уредено в чл. 8, ал. 4 от Закона за авторското право и сродните му права, че при липса на съгласие между авторите на едно произведение за техните дялове, те се считат за равни, което следва да се приложи по аналогия и към отношенията между съизобретателите на едно изобретение. Заявява, че съдът е обвързан от обстоятелствата, вписани в свидетелството за регистрация на полезен модел, издадено от Патентното ведомство, за това кои лица са изобретатели на процесния полезен модел и не може да приеме, че в този процес е участвало и друго лице, различно от тях. В свидетелството за регистрация на състава на лечебен шампоан не е вписано като съизобретател лицето, което от касатора се твърди, че е участвало в процеса на разработване на полезния модел като външен изпълнител. Това лице не е предявило и иск по чл. 60 ЗПРПМ с предмет вписването му като изобретател в регистъра на полезните модели, поради което не може да се приеме, че то има някаква роля в разработване на процесното изобретение, защитено като полезен модел. Освен това счита, че възражението на ответника за участие на външен изпълнител е преклудирано, защото не е направено в срока по чл. 131 ГПК. Заявява, че липсва идентичност между състава на лечебен шампоан, който е регистриран като полезен модел, и възложената на външния изпълнител работа, която е за разработване на състав на козметичен продукт, а не на лечебен продукт. Посочва, че апелативният съд е определил точно размера на дължимото на ищцата справедливо възнаграждение въз основа на изводите на вещо лице в заключението на изготвената патентно-оценителска експертиза, което не е оспорено от ответника и в което не е посочено, че участието на външен изпълнител увеличава дела на работодателя при създаване на изобретението, защитено като полезен модел. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения да го представлява адвокат в касационното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Предмет на разглеждане в настоящото исково производство е иск с правна квалификация чл. 15, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/ за присъждане на справедливо възнаграждение за създаване на служебно изобретение, представляващо „Състав на лечебен шампоан“, което е регистрирано като полезен модел в Патентното ведомство на Република България с № 1574, предявен от лицето, което твърди, че е изобретател, срещу неговия работодател, с който е било в трудово правоотношение към момента на създаване на изобретението. От изложените от Софийски апелативен съд собствени мотиви и тези на първоинстанционния съд, към които е препратено на основание чл. 272 ГПК, е видно, че за да постанови обжалваното решение, той е счел за доказано в производството, че ищцата В. П. Д. – П. е участвала в създаването на изобретение, представляващо „Състав на лечебен шампоан“, което е регистрирано като полезен модел, докато е била в трудово правоотношение с „Медика“ АД, праводател на ответника „Софарма“ АД. Установено е, че в създаването на това изобретение участие са взели и други лица, имащи качеството на съизобретатели, като всички те са посочени като такива в заявката за регистрация на полезния модел, както и в издаденото свидетелство за регистрация. Предвид липсата на протокол за удостоверяване на приноса на всеки от изобретателите при създаването на полезния модел, който да е представен в производството по регистрация пред Патентното ведомство, въззивният съд е заключил, че участието на всички лица е равно. Направен е извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че полезният модел е внедрен в производството на ответника, от което е реализирана печалба. Въззивният съд е приел, че от заключението на изготвената съдебна патентна и оценителска експертиза се установява какъв е размерът на дължимото на ищцата справедливо възнаграждение за създаване на полезния модел, което е изчислено при съобразяване на личен коефициент за нейния принос, както и на приноса на работодателя, като направените в него изводи на вещите лица трябва да бъдат кредитирани, защото са компетентно дадени и няма данни, които да ги опровергават. С оглед на тези съображения е заключил, че за ищцата е възникнало вземане към ответника за получаване на справедливо възнаграждение за създаването на процесния служебен полезен модел в размер на 20 878 лв., какъвто извод е направил и първоинстанционният съд. С определение № 1031/ 01.04.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства, събрани по делото, от които се установяват обстоятелства, включени в предмета на спора, и всички защитни доводи и възражения на страните, като изложи съображения по тях и даде собствено разрешение по предмета на делото, включително и в хипотезата на чл. 272 ГПК? По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: По поставения процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото има формирана съдебна практика. Това е задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са и следните: Решение № 240 от 15.01.2019 г., постановено по т.д. № 518/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 63 от 17.07.2015 г., постановено по т.д. № 674/2014 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 192/29.01.2018 г., постановено по т.д. № 44/2017 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 139 от 27.08.2024 г., постановено по т.д. № 2767/2022 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 210 от 15.08.2014 г., постановено по гр.д. № 6605/2013 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Решение № 50168 от 09.12.2022 г., постановено по т.д. № 1983/ 2021 г. по описа на ВКС, II т.о. В тези актове е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. При изграждане на фактическите и правни изводи въззивният съд трябва да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред въззивната и пред първата инстанция, като прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236 ГПК за мотивиране на въззивното решение, нито освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните. Настоящият съдебен състав споделя изцяло разрешението на правния въпрос, дадено в цитираните решения на ВКС. По основателността на касационната жалба: Предвид дадения отговор на правния въпрос, основателно се явява оплакването, направено в касационната жалба на „Софарма“ АД, за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Във въззивната жалба, за разглеждане на която е образувано производството пред Софийски апелативен съд, от ответника по предявения иск „Софарма“ АД е заявено оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, изразяващо се в това, че в него съдът не е определил правилно приноса на ищцата при създаване на служебния полезен модел „Състав на лечебен шампоан“, въз основа на който е изчислен и размера на възнаграждението за неговото разработване. Това оплакване е свързано, от една страна, с необоснования извод на съда, че всеки от четиримата съизобретатели, които са вписани като такива в свидетелството за регистрация на полезния модел, издадено от Патентното ведомство, има равен принос, което не отговаря на установеното от събраните по делото доказателства. От друга страна, то е обосновано и с това, че първоинстанционният съд не е отчел, че при създаването на полезния модел участие е взел и външен изпълнител, с който работодателят е сключил договор, което води до увеличаване на приноса на последния и съответно до намаляване на приноса на ищцата. Защитни възражения, основаващи се на посочените факти, са въведени от ответника още при разглеждане на делото от първата инстанция. В обжалвания акт обаче въззивният съд, който е препратил към мотивите на първата инстанция, не е обсъдил тези конкретни оплаквания на ответника. В него липсват мотиви за това как трябва да бъде изчислен приносът на ищцата при създаване на полезния модел спрямо този на останалите трима съизобретатели, както и за това дали съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че при разработване на състава на лечебен шампоан е участвало лице, на което това да е възложено от работодателя с договор, както и дали намира, че ако този факт е доказан, той има значение за определяне на приноса на работодателя, който е един от критериите, при съобразяване на които в чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ е предвидено да се изчислява размерът на справедливото възнаграждение, което се следва на изобретателя. В решението е посочено единствено, че определянето на приноса на работодателя е направено при кредитиране на заключението на приетата по делото комплексна експертиза, но в него са дадени различни варианти на изчисляване на възнаграждението за създаване на полезния модел, като съдът не е изложил съображения защо счита, че следва да се възприеме този вариант, при който не се отчита участието на външен изпълнител, а не този, при който това обстоятелство се взема предвид и на който се позовава ответникът в подадената въззивна жалба. Следователно при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да мотивира постановеното от него решение, като подложи на самостоятелна преценка събраните в първоинстанционното производство доказателства за установяване на приноса на ищцата и на работодателя при създаването на процесното изобретение, регистрирано като полезен модел, и след като обсъди всички доводи и възражения на страните в тази връзка, да формира самостоятелни фактически и правни изводи дали тези факти са доказани и какво е тяхното значение за определяне на размера на справедливото възнаграждение, дължимо на изобретателя. Неизпълнението на това задължение представлява допуснато от него съществено нарушение на процесуалните правила, което прави постановеното решение неправилно. Въпреки допуснатото процесуално нарушение, не се налага да бъдат извършвани допълнителни съдопроизводствени действия от въззивния съд, поради което настоящият съдебен състав следва да реши правния спор по същество, като се произнесе и по възраженията на ответника по предявения иск, по които въззивният съд не се е произнесъл, които се поддържат и в подадената от тази страна касационна жалба. Във връзка с тези възражения, отнасящи се до определянето на размера на следващото се на ищцата справедливо възнаграждение, са заявени и оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при нарушаване на материалната норма на чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ и поради необоснованост на изводите за размера на възнаграждението, които не отговарят на събраните по делото доказателства за приноса на ищцата и на работодателя за създаването на изобретението. Предмет на предявения в процеса осъдителен иск, по който делото е висящо пред настоящата инстанция, е парично вземане, което ищцата В. П. Д. – П. твърди, че има към „Софарма“ АД за получаване на справедливо възнаграждение за създаване на служебно изобретение, представляващо „Състав на лечебен шампоан“, което е регистрирано като полезен модел в Патентното ведомство на Република България с № 1574 и което се отнася до състав на лечебен шампоан против въшливост за хора и животни, който ще намери приложение в химико-фармацевтичната промишленост. Доколкото в касационната жалба на ответника няма оплаквания срещу извода на въззивния съд за това, че в полза на ищцата е възникнало вземане за получаване на такова възнаграждение, както и за това, че заплащането му е в тежест на „Софарма“ АД, което дружество е правоприемник на „Медика“ АД, имащо качеството на работодател на ищцата към датата на създаване на полезния модел и на подаване на заявката за неговата регистрация, то тези въпроси остават извън проверката на касационния съд за правилност на обжалваното решение. В настоящото производство ще бъде разгледан само въпросът за размера на справедливото възнаграждение с оглед на оплакванията на касатора за неговото неправилно определяне. В касационната жалба се прави позоваване на две обстоятелства, които се сочи, че са от значение за определяне на размера на възнаграждението, което се следва на ищцата, и които не са съобразени правилно от въззивния съд. Първото от тях е, че процесното служебно изобретение, представляващо „Състав на лечебен шампоан“, е създадено в резултат на действия освен на ищцата и на още три лица, които са били в трудови правоотношения с работодателя, който е заявил регистрацията му като полезен модел, като те са вписани като съизобретатели в свидетелството за регистрация, издадено от Патентното ведомство. По отношение на това обстоятелство се поддържа, че то се отразява на приноса на ищцата в общия процес на създаване на полезния модел, като той трябва да бъде изрично доказан и не може да се предполага, че е равен на този на останалите трима съизобретатели. Второто от тях е, че при разработване на състава на шампоана участие е взело и лице, което не е в служебни отношения с работодателя и не е вписано като съизобретател в свидетелството за регистрация, но на което работодателят е възложил извършване на дейности в тази връзка по сключен договор, т.нар. външен изпълнител. Поддържа се, че това обстоятелство има значение за приноса на работодателя при създаване на полезния модел, който се съобразява при определяне на размера на дължимото на изобретателя възнаграждение. Отношенията, възникващи във връзка със създаването, закрилата и използването на полезните модели, са предмет на специална регламентация, съдържаща се в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/. В него е включена разпоредба, в която е уредено имущественото право на изобретателя на служебен полезен модел, който е този създаден при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения, да получи справедливо възнаграждение за неговото създаване, ако такова не е било предвидено в съответния договор. Това е нормата на чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, приложима към полезните модели на основание препращащата разпоредба на чл. 78 ЗПРПМ. В нея са посочени и критериите, въз основа на които се определя размерът на това възнаграждение, които са: 1. печалбата, реализирана от всички видове използване на изобретението по време на действието на патента; 2. ценността на изобретението; 3. приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материали, знания, опит, персонал и друга помощ. Критериите, посочени в първите две точки на чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, са свързани с оценката на самото изобретение. Критерият, който е предвиден в чл. 15, ал. 5, т. 3 ЗПРПМ, а именно приносът на работодателя в създаването на изобретението, се свързва с примерно изброени в нормата конкретни обстоятелства, които по естеството си представляват предоставяне на помощ от работодателя на лицата, на които е възложено създаването на изобретението по трудово или друго правоотношение. При предоставянето на помощ от работодателя усилията, които самият изобретател трябва да положи за създаването на изобретението, са по-малки, поради което и законодателят е счел, че това обстоятелство има значение за размера на задължението за заплащане на справедливо възнаграждение, което възниква в тежест на работодателя, когато той е и притежател на правото върху полезен модел. Помощта на работодателя може да бъде материална, изразяваща се в инвестиране на средства, в предоставяне на оборудване и материали за създаване на изобретението, но може да бъде и нематериална, като предоставяне на знания и опит. Сред примерно изброените обстоятелства, които се отчитат като принос на работодателя, е и предоставянето на помощ чрез осигуряване на участието в процеса на създаване на изобретението и на други лица от персонала, с който работодателят разполага. Между страните по делото е безспорно, че съставът на лечебен шампоан, който е регистриран като полезен модел с № 1574, е създаден от четири лица, които съгласно чл. 2, ал. 2 ЗПРПМ имат качеството на съизобретатели, като едното от тях е ищцата В. Д. – П.. Не е спорно и че към датата на разработката всяко от тези лица е било в трудови правоотношения с дружеството „Медика“ АД, чийто правоприемник е „Софарма“ АД. Следователно и останалите трима съизобретатели са участвали в процеса по създаване на полезния модел в изпълнение на задълженията им по трудовите правоотношения, съществуващи между всяко от тях и дружеството, имащо качество на работодател на ищцата. Това означава че участието на още три лица в процеса по създаване на изобретението е осигурено от работодателя, който по този начин е предоставил помощ за това на изобретателя В. Д. –П. в една от изрично посочените в чл. 15, ал. 5, т. 3 ЗПРПМ форми – чрез ангажиране на допълнителен персонал. Ето защо фактът на създаване на полезния модел от повече от едно лица, които са в трудови правоотношения с работодателя, следва да се отчете по критерия принос на работодателя при определяне на размера на справедливото възнаграждение, дължимо на ищцата. Спорен между страните е въпросът как следва да бъде съобразено това обстоятелство, като в подадената касационна жалба се поддържа, че ищцата е длъжна да докаже какъв е нейният конкретен принос при разработване на състава на шампоана спрямо този на останалите трима изобретатели, както и че не може да бъде прието, че всички те имат равен принос в този процес, както е счел въззивният съд, защото в закона няма предвидена презумпция за това. В тази връзка първо трябва да се посочи, че в специалния закон липсва уредба за начина, по който се определя приносът на всеки от съизобретателите в създаване на полезния модел, нито е регламентирано как тези лица ще упражняват права, които са възникнали за тях във връзка с общата им дейност по създаване на един полезен модел. Тази липса не е случайна и не се дължи на пропуск на законодателя да уреди тези отношения. Това е така, защото в случаите, при които изобретателите не са и притежатели на правото върху полезен модел, защото не са носители на правото на заявяване, за тях изобщо не възникват някакви права, които да са неделими и да изискват общото им упражняване или права, чието упражняване да зависи от конкретния дял на участие на всеки от съизобретателите при създаването на полезния модел. В тази хипотеза правата, които възникват за всеки съизобретател, са неимущественото право да бъде посочен като такъв в заявката за регистрация и в свидетелството за регистрация на полезен модел по чл. 2а, ал. 1 ЗПРПМ, което имат и съизобретателите на служебен полезен модел съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, както и имущественото право по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ да получи справедливо възнаграждение, когато полезният модел има характера на служебен. Всяко от тези права се упражнява самостоятелно от неговия носител и не зависи от правата на останалите съизобретатели, поради което е без значение какъв точно е делът на всеки от тях в процеса на създаване на полезния модел. Следователно това, че в специалния закон не се съдържат правила, по които да се определя този принос, е закономерно. В ЗПРПМ е налице изрична регламентация за това как се упражняват правата, предвидени в него, които възникват за повече от едно лица, когато те са такива, че изискват общо упражняване или могат да се упражняват само до определен обем. Такъв е случаят, когато правото върху полезен модел се притежава от повече от едно лица. За съпритежателите на полезния модел възникват права, чието упражняване може да става от всеки от тях в цялост, като правото да използват полезния модел, както и такива, чието упражняване може да се извършва от всеки от тях до определен обем, като например правото да получават възнаграждение за ползване на полезния модел от трети лица. Делът на отделните съпритежатели в правото върху регистрирания полезен модел е от значение и за това до какъв обем това право се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на един от неговите притежатели /чл. 31в, ал. 2 ЗПРПМ/. В чл. 19, ал. 2 ЗПРПМ, която норма е приложима и към полезните модели съгласно чл. 78 ЗПРПМ, е предвидено, че когато патентът е съпритежание на повече от едно лица и между тях не е уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съпритежател в пълен обем, а всички останали права по този закон се упражняват със съгласието на всички съпритежатели, като доколкото друго не е предвидено в закона по отношение на съпритежанието на патент, се прилагат правилата за съсобственост съгласно Закона за собствеността, в който е регламентирано, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното /чл. 30, ал. 2 ЗС/. Възможна е хипотеза, при която съизобретателите на един полезен модел също ще притежават такива права, но това е само когато те имат качеството и на притежатели на правото върху полезния модел. Това би било налице, когато изобретателите са и титуляри на право на заявяване, което при създадено служебно изобретение би се осъществило, ако работодателят, за когото то възниква, не го е упражнил в тримесечен срок от получаване на уведомление за създаването му от изобретателите, както и ако това е предварително уговорено в договор между работодателя и изобретателя /чл. 13, ал. 3 ЗПРПМ/. В този случай въпросът за дяловете на всеки съпритежател, който е и съизобретател, при упражняване на правата върху полезния модел ще се разрешат при прилагане на предвиденото в закона специално правило за това по чл. 19, ал. 2 ЗПРПМ. Следователно в ЗПРПМ е налице изрична регламентация за това как следва да се определят дяловете на лицата, притежаващи определени права, когато това има значение за тяхното упражняване. Когато техните дялове съответно принос нямат значение за упражняване на конкретни права, както е при приноса за създаване на изобретението от повече от едно лица, които нямат качеството и на притежатели на правото върху полезен модел, какъвто е настоящият случай, в закона няма регламентирани такива правила, защото те не са необходими. Трябва да се посочи и това, че в ЗПРПМ не е предвидено конкретният принос на отделните съизобретатели в създаването на полезния модел да се заявява и да се вписва при регистрацията му в Патентното ведомство. При тълкуване на нормите чл. 75, ал. 2 и чл. 75в, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПРПМ и чл. 60, ал. 3 и чл. 62 от Наредба за оформяне, подаване и разглеждане на заявки за патенти за изобретения и полезни модели се налага изводът, че в заявката за регистрация и в декларацията за действителни изобретатели, която се прилага към нея, когато изобретателите на полезния модел или някой от тях не е заявител, се посочват само идентификационни данни за изобретателите, като име, гражданство и адрес, но не и данни за тяхното дялово участие при създаване на изобретението, защитено като полезен модел. Това също е причина да липсва регламентация в специалния закон за начина, по който се определя дяловото участие на отделните съизобретатели при създаване на полезния модел, защото то не е необходимо и за извършване на регистрацията на правото на интелектуална собственост. Липсата на необходимост от съществуването на такава уредба, означава, че в закона няма празнота, която да бъде запълвана с прилагане по аналогия на правна норма, уреждаща други обществени отношения, в каквато насока са доводите на ответника по касация. Начинът, по който следва да се съобрази по реда на чл. 15, ал. 5, т. 3 ЗПРПМ фактът на създаване на полезния модел от няколко лица в трудови правоотношения с работодателя, се определя от правилата на науката за оценка на възнагражденията, дължими на изобретателите за създадени от тях патенти и полезни модели. По правилата на науката за оценка на права се съобразяват и останалите критерии за изчисляване на справедливото възнаграждение по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, като ценността на изобретението и печалбата, реализирана при неговото използване. В гражданския процес съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК прилагането на правилата на наука, в която съдът не притежава специални знания, се осъществява чрез назначаване на вещо лице. Този ред е спазен в настоящото производство, в което е допуснато изслушването на експертиза за установяване на размера на дължимото на ищцата справедливо възнаграждение. В заключението на изготвената комплексна съдебна патентно- оценителска експертиза вещото лице-оценител е определило размера на справедливото възнаграждение за създаване от ищцата на процесния полезен модел, като е приложило правилата за изчисляване на възнаграждения за създаване на изобретения по методика, която се използва на европейския конкурентен пазар, както и в оценителската практика в България. При изчисленията по тази методика то е взело предвид факта, че полезният модел е създаден не само от ищцата, а и от още три други лица, които са били в трудово правоотношение с притежателя на правото върху него. Това обстоятелство е намерило отражение при използването във формулата за изчисляване на възнаграждението на специален коефициент Dj, който е на стойност 25 % и отразява именно участието на четирима изобретатели. Следователно това е начинът, по който установеният в производството факт на създаване на процесния полезен модел от няколко лица трябва да бъде съобразен при изчисляване на размера на възнаграждението, дължимо на един от изобретателите. Въззивният съд е определил размера на справедливото възнаграждение, което се следва на ищцата за създаването на полезния модел „Състав на лечебен шампоан“, въз основа точно на тези изчисления на експерта. Това означава, че той е направил извод, че фактът на създаване на полезния модел от общо четири лица, които са били обвързани от трудови правоотношения с праводателя на ответното дружество, трябва да се отчете при определяне на размера на възнаграждението, както и че това следва да стане по правилата за оценка на този вид възнаграждения, посочени от вещо лице, което има специални знания за това, чрез включване във формулата за неговото изчисляване на специален коефициент. Този извод съответства напълно на нормата на чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, която е приложена правилно, поради което оплакването за нейното нарушаване е неоснователно. Основателно обаче е оплакването, заявено в касационната жалба, че при определяне на размера на дължимото на ищцата справедливо възнаграждение за създаването на полезен модел „Състав на лечебен шампоан“ въззивният съд не е взел предвид участието в този процес на външен изпълнител, на който от работодателя е възложено извършването на действия по неговата разработка срещу получаване на възнаграждение за това. На първо място, трябва да бъде посочено, че доводът на ответника, че при определяне на размера на дължимото на ищцата справедливо възнаграждение трябва да бъде съобразено това, че при създаване на процесния полезен модел е участвал и външен изпълнител, е въведен своевременно в процеса. Той е заявен в първоинстанционното производство в молба, подадена на 14.01.2021 г., което е преди първото по делото заседание, като в нея тази страна е развила и конкретизирала направеното още в отговора на исковата молба оспорване на твърдяното в исковата молба участие на ищцата в създаването на състава на лечебния шампоан. Освен това с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК не се преклудира правото на ответника да изложи съображения за неоснователност на предявения срещу него иск, включително като заяви настъпването на факти, при осъществяване на които спорното право не би възникнало до претендирания размер, какъвто е този по участие на външен изпълнител при разработване на състава на лечебен шампоан. Ето защо и въвеждането от ответното дружество на довод за това още в първоинстанционното производство, макар и след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, трябва да се счете за надлежно направено, като насрещната страна е имала възможност да се защити срещу него, включително като ангажира доказателства за това. На следващо място, трябва да се отбележи, че изводи за това дали в производството е доказан фактът на участие в създаването на процесното изобретение на физическо лице, на което работодателят е възложил да извърши конкретни действия в тази връзка, не могат да се правят от вписванията в свидетелството за регистрация на полезния модел, издадено от Патентното ведомство, както е приел въззивният съд, с оглед на препращането към мотивите на първоинстанционния съд, в които се съдържа такъв изричен извод. Това е така, тъй като на вписване в регистъра на Патентното ведомство подлежат само имената на изобретателите, които са посочени като такива в заявката за регистрация и приложената към нея декларация за действителен изобретател, а в случая не се твърди изобщо физическото лице, участвало при разработване на състава на лечебния шампоан като външен изпълнител, да е било посочено като съизобретател и не се търси защита на правото му като такъв. На вписване в регистъра на полезните модели към Патентното ведомство не подлежат факти относно лицата, участвали чрез конкретни помощни действия в процеса на създаване на едно изобретение. Освен това вписването в регистъра на Патентното ведомство на лицата, които са изобретатели на полезния модел, няма обвързващ съда характер, който да му забранява да приеме по предявен иск по чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, че в процеса на неговото създаване участие е взело и друго лице, ако по делото са събрани доказателства за това. В чл. 60, ал. 1 ЗПРПМ е уредено процесуалното право на лицето, което твърди, че е действителен изобретател, но не е вписан като такъв в свидетелството за регистрация, да предяви иск пред съда за установяване на това му качество. Това означава, че законът допуска качеството на действителен изобретател да се установява пред съда в отклонение от вписванията относно това обстоятелство в свидетелството за регистрация. Правото за предявяване на този иск не е ограничено със срок, какъвто срок има предвиден в закона за предявяване на други искове, като например за иска за установяване на служебния характер на полезния модел по смисъла на чл. 15 ЗПРПМ, който може да се предяви най-късно до една година от узнаване, че е издадено свидетелство за регистрация /чл. 61, ал. 3 ЗПРПМ/. Ето защо и от факта, че за периода, за който се претендира справедливо възнаграждение, такъв иск не е предявен от лицето, което се сочи от ответника като външен изпълнител в процеса по разработване на състава на лечебния шампоан, не могат да се правят изводи за окончателно установяване на кръга на съизобретателите на процесния полезен модел, защото правото за предявяване на този иск не е преклудирано към този момент и то може да бъде упражнено и след това, включително от това лице. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства, се установява, че от дружеството „Медика“ АД, което е работодател на ищцата към датата на създаване на процесния полезен модел, е възложено на физическото лице Драгомир Любенов Атанасов извършването на действия по разработка на състава на лечебен шампоан, който е регистриран като полезен модел с № 1574, както и че такива действия са извършени. Това е видно, на първо място, от договор, сключен на 17.03.2009 г. между „Медика“ АД и Драгомир Любенов Атанасов. С чл. 1.1. от него е постигнато съгласие, че на физическото лице е възложено да извърши срещу заплащане на възнаграждение работа по модифициране на противовъшков шампоан „Хигия“ с цел привеждане в съответствие с изискванията на ЕС за състав на козметични продукти и подобряване на стабилността съгласно задание за разработване, представляващо приложение към договора. От съдържанието на това задание се установява, че вписаните в него изисквания към разработвания състав на продукта отговарят напълно на признаците, вписани в претенцията към свидетелството за регистрация на полезния модел, представляващ „Състав на лечебен шампоан“, както и на характеристиките на продукта, представляващ лечебен шампоан „Хигия“ 1%, за който е издадено разрешение за употреба на 11.07.2011 г. и който се произвежда въз основа на полезния модел – една и съща е функцията им на противовъшков шампоан, едно и също е активното вещество в състава им, което е перметрин, една и съща е неговата концентрация, едни и същи са и изискванията за цвят, който е жълт, и тези за мирис, който е на кайсия. Ето защо трябва да се приеме, че с описания договор на лицето Драгомир Атанасов е възложено разработването именно на процесния състав на лечебен шампоан, който е регистриран като полезен модел и който е внедрен в производството на възложителя „Медика“ АД чрез произвеждане на продукт с наименование „Хигия 1%“. Този договор е сключен преди подаване на заявката за регистрация на състава на шампоана като полезен модел, както и преди издаването на разрешение за неговата употреба като лекарствен продукт, а и преди провеждането на технологични проби на разработения състав съгласно заповед на работодателя от 19.06.2009 г., което означава, че действията, които са предмет на този договор, са възложени за извършване в хода на процеса на създаване на полезния модел, преди той да е завършен. Като писмено доказателство по делото е приет и доклад от 16.03.2011 г., който е подписан от ищцата В. Д., поради което тя е автор на съдържащите се в него изявления, с които се признава осъществяването на конкретни факти. В този документ е направено изявление на това лице, че след поредица от рекламации по отношение на външния вид и стабилността на лечебен шампоан Хигия 1% е възложено на външен изпълнител разработване на нова технология и състав с цел стабилизиране на продукта без промяна на спецификацията. С това изявление от ищцата се признава настъпването на факта на възлагане от работодателя на външен за предприятието специалист на действия по разработването на процесния полезен модел. В доклада се съдържа и изявление, че по новия състав е проведена технологична проба през юни 2009 г., което следва да се квалифицира като такова, с което се признава факта по извършване от външния специалист на възложените му действия по разработването на новия състав на лечебния шампоан, защото само ако този състав на продукт е готов, може да бъде предмет на извършена технологична проба. Посочените обстоятелства са неизгодни за ищцата в процеса, поради което направеното от нея признание на тяхното настъпване, се ползва с доказателствена сила срещу нея. Ето защо съдът приема, че от това признание в настоящото производство се установява възлагането от работодателя на външен изпълнител на действия по създаване на състава на лечебен шампоан, както и реалното извършване на тези действия. Обстоятелството по участие в създаването на процесния полезен модел на лице, с което работодателят не е бил в трудови правоотношения, се установява и от показанията на свидетелката Анюта Стаменова, която заявява, че съставът на шампоана „Хигия“ е разработен от външен изпълнител. В разпита си пред съда свидетелката пресъздава свои лични наблюдения по процеса на създаване на състава на лечебния шампоан, като показанията й са логични и последователни и следва да бъдат кредитирани в тази си част. Факти в друга насока, касаещи участието на външен изпълнител в разработката на процесния полезен модел, не изнася нито един от останалите свидетели, разпитани в производството. С оглед на горното трябва да се приеме за доказано по делото, че за създаването на полезния модел, който има характера на служебен, са допринесли и действия на лицето Драгомир Атанасов, на което работодателят е възложил това и се е задължил да му заплати възнаграждение по сключен договор. Този факт също е относим към критерия принос на работодателя по чл. 15, ал. 5, т. 3 ЗПРПМ, защото представлява инвестиране на средства за създаване на изобретението чрез заплащане на възнаграждение за това на лице, на което са възложени действия по неговото разработване, които подпомагат общия процес по създаване. Ето защо това обстоятелство също трябва да се съобрази при изчисляване на размера на справедливото възнаграждение, което се дължи на ищцата за създаването на процесния полезен модел. То обаче не е взето предвид от въззивния съд, който е приел, че размерът на това възнаграждение възлиза на сумата, изчислена в един от вариантите в заключението на изготвената комплексна експертиза, който е този без отчитане участието на външен изпълнител. Този извод е както необоснован, тъй като не отговаря на установените факти от събраните в процеса доказателства, така и направен при нарушаване на материалноправната разпоредба на чл. 15, ал. 5, т. 3 ЗПРПМ, което прави постановеното решение неправилно. За да бъде съобразен посоченият факт при определяне на размера на възнаграждението, трябва отново да бъдат приложени правилата на науката за оценка на възнагражденията, дължими на изобретателите на патентите и полезните модели, което, както се посочи, се осъществява чрез използване на специалните знания за това на вещо лице, което в случая е направено с допускането в производството на комплексна съдебна патентно-оценителска експертиза. В част Б на заключението на тази експертиза вещото лице-оценител е направило изчисления на размера на дължимото на ищцата В. Д. възнаграждение за създаването на състав на лечебен шампоан, регистриран като полезен модел с № 1574, в два варианта, като единият е без да се взема предвид, че при разработването е участвало трето лице, на което работодателят е възложил извършване на конкретни действия, а вторият е при отчитане на този факт, като изчисленията по него се съдържат в приложение 7.4.2. към заключението. На стр. 51 от заключението експертът, прилагайки своите специални знания, е посочил и изрично, че участието на външен специалист при разработване на състава на шампоана води до силно намаляване на стойността на коефициента, който отчита личният дял на ищцата в създаването на оценявания обект, който е Aji. Това е логично, защото участието на външен изпълнител, на когото работодателят е изплатил възнаграждение за създаването на полезния модел, представлява предоставяне на помощ на изобретателя и води до увеличаване на приноса на работодателя в този процес и до съответното на него намаляване на приноса на ищцата, като изобретател. Доколкото отчитането на участието на трето лице в създаването на полезния модел намалява стойността на коефициента на личния дял на ищцата в разработката, то експертът е определил по-ниски стойности на всеки от компонентите, които участват при неговото формиране /„а“ – поставяне на задачата в предприятието, „b“ – решаване на задачата, „c” – положение и задължения на научния работник в предприятието/, спрямо стойностите, които те имат тогава, когато не се взема предвид участието на това лице. Няма как при двете различни изчисления тези коефициенти да имат еднакви стойности, както счита ответницата по касация, защото това не би отразило участието на външен специалист при разработване на полезния модел по начина, по който вещото лице сочи, че става това по приложената от него методика за оценяване, а именно чрез намаляване на стойността на коефициента на личен дял на изобретателя, претендиращ възнаграждение. Изчисленият по този начин размер на дължимото на ищцата справедливо възнаграждение за спорния период от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г. е 11 376 лв. Неоснователно е заявеното в касационната жалба оплакване, че въззивният съд не е отчел, че съгласно изводите в заключението на изготвената експертиза действието на регистрацията на полезния модел е до 14.08.2020 г., която дата е преди края на претендирания период. Такъв извод не е направен от вещите лица в заключението. На страница 28 от него изрично е посочено, че регистрацията на процесния полезен модел има действие за срок от 10 години, което е до 19.12.2021 г., и въз основа на това е направена констатация, че той е бил действащ за целия спорен период. При конкретизиране на крайната дата на спорния период е посочено, че това е 14.08.2020 г., а не 17.08.2020 г., което обаче се дължи на грешка, а не на извод за по- ранно прекратяване действието на регистрацията. От стойността на справедливото възнаграждение, дължимо на ищцата, трябва да бъде извадена сумата от 250 лв., която се установява, че това лице е получило от работодателя като допълнително възнаграждение съгласно заповед № 151/ 20.07.2011 г. за изплащане на бонус във връзка с получено разрешение за употреба на лекарствен продукт „Хигия 1%“. Тази сума е приспадната от стойността на дължимото справедливо възнаграждение още от първоинстанционния съд, което е довело до отхвърляне на предявения осъдителен иск за нейния размер. В тази си част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищцата, която е имала интерес да стори това, поради което трябва да се приеме, че тя не е въвела в процеса оплакване срещу извода на съда, че посочената сума следва да се извади от размера на възнаграждението, поради което по този въпрос касационният съд не може да се произнася. Следователно размерът на справедливото възнаграждение, което работодателят дължи на съизобретателката В. Д. – П. за периода от 14.08.2015 г. до 17.08.2020 г. за създаване на служебен полезен модел, представляващ „Състав на лечебен шампоан“, регистриран в Патентното ведомство на Република България с № 1574, възлиза на сумата от 11 126 лв. До този размер е основателен искът с правна квалификация чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, като той трябва да се отхвърли за разликата над тази сума до сумата от 20 878 лв., за която е счетен за основателен от апелативния съд. Това прави въззивното решение неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което „Софарма“ АД е осъдено да заплати на В. П. Д. – П. сумата над 11 126 лв. до 20 878 лв. То следва да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от В. П. Д. – П. срещу „Софарма“ АД иск с правна квалификация чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ бъде отхвърлен за разликата над сумата от 11 126 лв. до сумата от 20 878 лв. Решението на въззивния съд трябва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която „Софарма“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на упълномощения от ищцата адвокат К. Пеперлиев възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в първоинстанционното производство в размер над 2 135, 09 лв. до 3 426, 94 лв., както и е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата над 644, 70 лв. до 1 034, 78 лв., представляваща държавна такса, от заплащане на която ищцата е освободена, както и сумата над 901, 31 лв. до 1 446, 65 лв., представляваща разноски, от заплащане на които ищцата е освободена. Решението на въззивния съд следва да се отмени и в частта, с която след изменението му по реда на чл. 248 ГПК с определение от 18.11.2024 г., „Софарма“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на упълномощения от ищцата адвокат К. Пеперлиев възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита във въззивното производство в размер над 1 495, 27 лв. до 2 400 лв. По присъждане на направените разноски: С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане за това, в полза на касатора, който има качеството на ответник по предявения иск, следва да се присъдят разноски, направени от него в производството пред трите съдебни инстанции По въпроса за размера на направените от тази страна разноски в първоинстанционното производство е налице произнасяне от съда в постановеното решение и по направени искания по чл. 248 ГПК, по които са постановени актове, които след обжалването им са се стабилизирали. Ето защо касационнният съд не може да преразглежда това произнасяне, а следва само да осъди ищеца да заплати на ответника допълнителна част от тези разноски, която е съразмерна на отхвърлената в касационното производство част от предявения иск и която възлиза на сумата от 1 848, 64 лв. От „Софарма“ АД се доказаха направени разноски за водене на делото пред въззивния съд в размер на 517, 39 лв. – платена държавна такса и в размер на 11 894, 40 лв. – платено адвокатско възнаграждение, както и такива за водене на делото пред касационния съд в размер на 447, 56 лв. – платени държавни такси и 6 720 лв. – платено адвокатско възнаграждение. От ответника са представени доказателства, от които се установява, че е заплатил адвокатско възнаграждение в посочените размери за защита пред двете инстанции, които представляват издадени фактури, обективиращи задълженията за възнаграждение, и платежни документи, удостоверяващи плащането на тези задължения, в които издадените фактури изрично са записани като основания за извършените парични преводи. От В. П. Д. – П. са заявени своевременно възражения за прекомерност на възнагражденията, заплатени от „Софарма“ АД на адвокатското дружество, от състава на което е адвокатът, упълномощен да го представлява, които трябва да бъдат разгледани. За да бъде извършена преценката дали платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, трябва да бъдат взети предвид всички факти, които са от значение за определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът не следва да прилага нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта, в която е предвидено, че при направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение те не могат да бъдат намалени под минималните размери на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Първото от обстоятелствата, което ще бъде съобразено е това, че правото, което се защитава пред съда с предявения иск, е специфично, което изисква прилагане на норми от специален закон ЗПРПМ, по които няма формирана много съдебна практика, поради което делото се отличава с по-висока правна сложност. В същото време в производството пред въззивния съд и особено пред касационния съд делото е било с по-ограничен обем от това в първоинстанционното производство, тъй като решението на първата инстанция не е обжалвано изцяло, като не е обжалвано изцяло и решението на въззивния съд. Освен това доколкото нито във въззивното, нито в касационното производство, предвид неговата специфика, не са събирани доказателства, то упълномощеният от ответното дружество адвокат е извършил по-ограничени по обем действия, които са само такива по подаване на въззивна и касационна жалба и изразяване на становище по същество на спора. Тези обстоятелства определят по-ниска правна и фактическа сложност на делото пред въззивния и касационния съд. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че заплатеното от ответника на упълномощения адвокат възнаграждение за защита пред въззивния съд и пред касационния съд е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Разноските за заплащането на това възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ищеца, трябва да са в по-нисък размер, който е от 4 000 лв. за адвокатско възнаграждение за защита на страната във въззивното производство и от 4 000 лв. за адвокатско възнаграждение за защита на страната в касационното производство. В тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането само на част от направените разноски от ответника пред въззивния и касационния съд за държавна такса и адвокатско възнаграждение в определения по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК размер, която е съразмерна на отхвърлената от настоящата инстанция част от предявените искове и която възлиза на 1 702, 95 лв. за въззивното производство и на 2 077, 43 лв. за касационното производство. Общият размер на разноските за трите инстанции, които следва да се присъдят в полза на „Софарма“ АД е 5 629, 02 лв. Разноски за касационната инстанция се следват и на ответницата по касация за осъществената от нея защита срещу подадената касационна жалба, съразмерно на тази част от нея, която е неоснователна. Тя е направила искане за присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат К. П. за осъществена от него безплатната адвокатска защита в производството пред касационния съд. Доколкото са представени доказателства, че упълномощеният адвокат се е съгласил да окаже безплатно защита на страната в касационното производство, то на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Неговият размер ще се определи от съда при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност, без да се прилага нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, с която в нея е регламентиран минимален праг, под който не може да бъде определен размера на адвокатското възнаграждение чрез препращане към минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя също противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Настоящият съдебен състав съобразява същите обстоятелства относно правната и фактическа сложност на делото, което се разглежда от касационния съд, като тези, посочени при произнасянето по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и извършените от упълномощения адвокат действия в касационното производство, които са такива по подаване на отговор на касационна жалба и изразяване становище по нейната основателност в проведеното открито съдебно заседание. Съдът дължи да се съобрази и с искането на страната за това до какъв размер трябва да бъде присъдено това възнаграждение, което е конкретизирано в списъка за разноски, което е до 2 300 лв. С оглед на това размерът на възнаграждението за осъществената от адвокат П. защита в касационното производство следва да се определи на 2 300 лв. В полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди част от това възнаграждение, съразмерна на размера на неоснователната част от касационната жалба, която възлиза на 1 225, 68 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение