Решение № 3021 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5883/2011 г.

Решение № 3021 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5883/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ана Стефанова Дизнер, чрез адвокат Росица Димитрова против решение № 987 от 07.03.2011 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 23 състав по адм. дело № 542/2010 г. С него се отхвърля жалбата й срещу отказ № РД - 54 - 3/15.04.2009 г. на Кмета на Столична община по искане вх. № 1124 - 00 - 708/2008 г./№ РД - 94 - 1718/08.04.1998 г. и № 94 - А - 74/20.04.2006 г. за отмяна на отчуждаване на недвижим имот - част от имот пл. № 626 стар, кв. 2 и 6, м. "Детски град - Панчарево" отчужден за плавателен канал" - АДС № 7577/25.09.1975 г. на РВС "Девети септември". Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Твърди се, че към момента на подаване на молбата за възстановяване на собствеността - април 1998 г. не е било започнало извършване на каквито и да е мероприятия за които е отчужден имотът. Също така, че правото на собственост се установява от писмените доказателства приложени по делото. Твърди се, че имотът е отчужден по преписка № 340 от 1974 г. след което са съставени актове за държавна собственост и от скици, издавани през 1980 г. и през 1999 г. е видно, че няма промяна в собствеността върху процесния имот и собственици са Георги Георев, Анна Русева - майка на жалбоподателката, Елена Костова и Държавата. Поддържа се, че легитимацията на трети лица като собственици на имота по силата на решения на Поземлена комисия /сега ОСЗ/ не е следвало да се взема предвид от административния орган, тъй като такива факти не са посочени в закона като правоизключващи правото на възстановяване на собствеността и споровете за собственост са извън предмета на административното производство. Сочи се практика на административен съд София град в обратен смисъл по сходно фактическо положение. Ответникът, Кметът на Столична община чрез юрисконсулт Боянска взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени подробно и в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението е основано е на доказателствата по делото, както и на заключението на СТЕ - основно и допълнително, неоспорено от страните, и е в съответствие с материалния закон. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспорения отказ на Кмета на СО по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ДПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването на процесния имот. Установено е, че същият, като празно място от 600 кв. м., съставляващ пл. № 626-Б извън регулационния план на с. Панчарево е отчужден с рег. пр. № 370/74 г. за плавателен канал, за което е съставен АДС. Към 1998 г. мероприятието е било започнато с извършване на изкопни работи. Съгласно заключението на вещото лице след регулацията от 1980 г. имот с пл. № 626 е заличен и попада върху имоти с пл. № 464, 189 и 459, които имоти са реституирани с решения на ПК по ЗСПЗЗ и са притежание на трети лица. Правилно е прието от съда, че не е налице основанието на чл. 2, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна последните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ана Стефанова Дизнер срещу отказ № РД - 54 - 3/15.04.2009 г. на Кмета на Столична община по искане вх. № 1124 - 00 - 708/2008 г./№ РД - 94 - 1718/08.04.1998 г. и № 94 - А - 74/20.04.2006 г. за отмяна на отчуждаване на недвижим имот - част от имот пл. № 626 стар, кв. 2 и 6, м. "Детски град - Панчарево" отчужден за плавателен канал" - АДС № 7577/25.09.1975 г. на РВС "Девети септември". Възраженията са били за незаконосъобразност на отказа, мотивиран с права на трети лица върху процесния имот, което е в противоречие с материалните изисквания на закона за реализиране на правото да се иска възстановяване на собствеността. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че с решение на ПК е отказано възстановяване на правото на собственост във възстановими стари реални граници върху нива от 0.600 дка в землището на с. Панчарево по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му, тъй като имотът е бил отчужден през 1974 г. за плавателен канал. Установено е също така, че по повод този отказ е подадено искане по реда на чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., по повод на което назначена комисия като помощен орган, която е предложила искането да не бъде уважено със съображения, че отчуждения имот съгласно актуалния кадастър включва части от имоти които са частна, а не държавна или общинска собственост. По делото е назначена и съдебно техническа експертиза, заключението на която е възприето от съда и което установява фактите по повод отчуждаването, включително и че мероприятието е било започнало с изкопни работи но не е било реализирано. Установено е също така, че в процесния имот се нанасят имоти със собственици, придобили собствеността по силата на решения на Поземлена комисия. При установеното от фактическа страна съдът е извел правни изводи за неоснователност на жалбата. Прието е, че за да бъде отменено отчуждаването следва кумулативно да са налице изискванията на чл. 2, вр. с чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. - незастроеният имот да е отчужден до 21.04.1990 г. по някои от посочените благоустройствени закони, върху него да не е започнало фактическо строителстнво до 25.02.1992 г. и отчужденият имот да се намира в патримонума на държавата или общината. При установеното от фактическа страна е изведен извод, че върху имота имат права частни лица, поради което не е налице една от предпоставките в закона за отмяна на отчуждаването и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Материалните предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. са уредени в чл. 1, ал. 1-3 и чл. 2 и чл. 3 от закона и наличието им е предмет на обсъждане при издаване на административния акт и предмет на жалбата срещу него. С обжалваното решение съдът е приел, че процесният имот не е държавна или общинска собственост, като е установено, че е собственост на частни лица, поради което е извел правен извод за законосъобразност на отказа, а жалбата е неоснователна. Този извод е в нарушениена материалния закон - основание за отмяна на решението като неправилно. В цитираната нормативна уредба не се включва такова изискване за да бъде упражнено и уважено правото да се иска възстановяване на собствеността върху отчужден имот по цитираните благоустройствени закони. В обжалвания отказ, мотивиран с предложение на комисията назначена със заповед № РД - 09 - 01 - 82/21.02.2008 г. от Кмета на Столична община единственото обстоятелство, от което са разпоредени правата е, че отчужденият имот е собственост на частни лица. Или, отказът е постановен на фактическо и правно основание извън преценката за основателност на искането за отмяна на отчуждаването и липсва от друга страна обсъждане на предвидените в закона материални предпоставки, което го прави незаконосъобразен, тъй като лишава участниците в административното производство от защита на интересите им, като наред с това прави невъзможна и преценката от съда въз основа на какви факти се отказва отмяна на отчуждаването. Съдът, извел фактически и правни констатации в нарушение на закона е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му следва да бъде отменен и обжалвания отказ и делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение