Решение № 12962 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2010 г.

Решение № 12962 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Севгинар Хамди Мустафа от гр. София срещу заповед № РД-15-1020 от 13.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265 от 10.11.2009 г., считано от 13.11.2009 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността й, тъй като функциите, задачите и задълженията на заеманата от нея длъжност не били премахнати, нямало и намаление на числеността на администрацията в дирекцията, в която заемал длъжност. Напротив същата била преименувана от "Агростатистика" на "Агростатистика и стратегии" като числеността й била увеличена от 22 на 31 щатни бройки. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Не се спори между страните, а и от заповед № РД-15-1774 от 14.07.2006 г. на Министъра на земеделието и горите за изменение на заповед № РД-15-593 от 31.03.2003 г. се установява, че жалбодателката е заемала длъжността "директор" с ранг IV младши в дирекция "Агростатистика". С обжалваната заповед № РД-15-1020 от 13.11.2009 г. Министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение на жалбодателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и ПМС № 265 от 10.11.2009 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. С постановление № 265 от 10.11.2009 г., в сила от 13.11.2009 г. е отменен Устройствения правилник (УП) на МЗХ, приет с ПМС № 125 от 2006 и е приет нов такъв. Съгласно чл. 30 от последния специализираната администрация е организирана в една главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" с две териториални звена - регионални центрове "Поддържане на бази данни на Системата за идентификация на земеделските парцели" със статут на дирекции със седалище Враца и Разград и десет дирекции, между които няма дирекция "Агростатистика", но съгласно чл. 30, т. 4 от УП е предвидена дирекция "Агростатистика и стратегии". Видно от приложеното по делото длъжностно разписание на МЗХ, утвърдено със заповед № РД -09-27 от 13.01.2009 г. в специализираната администрация на МЗХ до приемането на новия УП е съществувала дирекция "Агростатистика", оглавявана от директор и организирана в три отдела - "Статистически анализи и баланси", "Статистика на растениевъдството и структура на земеделските стопанства" и "Статистика на животновъдството и животинските продукти". С длъжностното разписание на МЗХ, утвърдено със заповед № РД-09-892 от 13.11.2009 г. в специализирана администрация е структурирана дирекция "Агростатистика и стратегии", оглавявана от директор. Същата е структурирана в два отдела - "Стратегическо планиране и координация с научни цели". От представените по делото длъжностни характеристики за длъжността, заемана от жалбодателката за длъжността директор на дирекция "Агростатистика" и тази за длъжността директор на дирекция "Агростатистика и стратегии", изготвена на 13.11.2009 г. се установява, че е налице съвпадение на голяма част от функциите по същите, доколкото се касае до длъжност директор на дирекция, но и редица други, различни като вид и обем задължения. В случая безспорно е установено, че дирекцията в която е заемала длъжност Мустафа е закрита, а в структурата на Министерство на земеделието и храните е структурирана нова дирекция, в която е съставена от два отдела - "Агростатистика" и "Стратегическо планиране и координация с научни звена", при което всички функции по разпределяне на текущата работа в дирекцията и изпълнението на поставените задачи, организирането и контролирането дейността на началниците на отдели макар да съвпадат при двете длъжностни характеристика с оглед различните функции на старата и новата дирекция по съществото си са различни. От така тази съпоставка следва, че макар формално да е налице известно съвпадение по задълженията в цитираните длъжностни характеристики, с оглед новата структура на Министерство на земеделието и храните и по специално на новосъздадената дирекция "Агростатистика и стратегии" длъжността на жалбодателката не е запазена и като система от функции и задължения. От така установеното от фактическа страна се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - органа по назначението на жалбодателя - министъра на земеделието и храните. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба - т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. От изложеното дотук следва, че с приемането на Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, в сила от 13.11.2009 г. дирекцията, в която е заемала длъжност жалбодателката е била закрита и съответно е съкратена и длъжността в него, заемана от Мустафа. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи длъжността да е запазена като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, за да се направи извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователен е наведеният довод, че заповедта е незаконосъобразна поради издаването и връчването й по време на ползване на отпуск за временна нетрудоспособност. В приложимия в случая Закон за държавния служител не е предвидена защита при прекратяване на служебното правоотношение едностранно от органа с предизвестие по време на ползване на такъв отпуск за разлика от предвидената такава в Кодекса на труда, която обаче е относима при само при прекратяване на трудови правоотношения, но не при служебни такива. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение