Решение № 9550 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2014 г.

Решение № 9550 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Екатерина Стойкова Петрова и Мария Иванова Петрова, чрез пълномощника им адв. Даниела Койчева, срещу решение № 2950 от 20 ноември 2013 г., постановено по адм. д. № 4609/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 552-6/26,27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна в частта му относно поземлен имот 10135.2552.1275. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Общински съвет - гр. Варна, не е заявил становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Екатерина Стойкова Петрова и Мария Иванова Петрова срещу решение № 552-6/26,27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на кв. Изгрев, в частта му относно поземлен имот 10135.2552.1275. Съдът е приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати нарушения, водещи до отмяната му, поради което е отхвърлил подадената жалба. След като по повод подадената касационна жалба служебно провери допустимостта на решението, Върховният административен съд, в настоящия състав, го намира за недопустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по отношение частта от имот 10135.2552.1275, попадаща в УПИ I-1260,1261,1262,1276,1277,1278,1279 "за училище, детска ясла, детски дом" в кв. 157. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) когато административният акт, с който се одобрява ПУП е оспорен частично, съдът с определение посочва тази част като предмет на делото. В случая това е станало с определение № 446 от 15 януари 2013 г., изменено с определение № 1800 от 12 март 2013 г., по адм. д. № 4609/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което определение е посочено, че предмет на делото е решение № 552-6/26,27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на кв. Изгрев, в частта за УПИ I-1273,1274,1275 "за училище, детска ясла и детски дом" в кв. 159, улицата по о. т. 335-314, улицата по о. т. 314-313 и улицата по о. т. 317-319, засягащи поземлен имот 1275. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. След като с определението по чл. 218, ал. 3 от ЗУТ в предмета на делото не е включен УПИ I-1260,1261,1262,1276,1277,1278,1279 "за училище, детска ясла, детски дом" в кв. 157, то съдът не може да се произнася по отношение на него. Поради това, като се е произнесъл по част от оспорения пред него административен акт, който не е бил предмет на проверка за законосъобразност, съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено в тази част. В останалата му, допустима част, решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на решението на общинския съвет в оспорената му част на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е от доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, че улиците, които засягат собствения на оспорващите поземлен имот 1275, представляват улици VI клас и кръстовището между тях. Тези улици са съобразени с всички изисквания на закона и на подзаконовите нормативни актове относно броя на платната и тяхната и на тротоарите ширина за съответния клас. От представените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице е установено също така, че за територията в обхвата на оспореното решение на общинския съвет, в това число и по отношение имота на Екатерина Петрова и Мария Петрова, не е налице приложен план. Ето защо изводите както на административния орган, така и на първоинстанционният съд, че в случая се касае за план за улична регулация по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, съответстват на закона. С този план, както обосновано е приел и административния съд, се регулират само улици и поземлени имоти за обекти на публичната собственост. Отреждането на част от имота на Петрови за обект на публичната собственост - за училище, детска ясла и детски дом, не е в противоречие с посочената правна норма. Поради това няма пречка с плана по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ от даден имот да се отнемат площи в размер, по-голям от 25%. Неоснователни са възраженията на касаторките относно това, че с плана по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ не могат да се отреждат имоти за обекти на социалната инфраструктура, каквито могат да се отреждат само с план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Двата плана действително са различни, като с този по ал. 1 се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, а с плана по ал. 7 вместо него се създава план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. С решението си - предмет на настоящото съдебно производство, общинският съвет е одобрил именно план по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, с който е отредил площи за обекти на публичната собственост, каквито - предвид разпоредбата на чл. 205, т. 4 от ЗУТ, са училищата, детските домове и детските ясли. В тази насока задълбочено са обсъдени доказателствата по делото и доводите на страните. Изводите на съда са подробно мотивирани от фактическа и правна страна и се споделят от касационната инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното в допустимата си част като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,