Решение № 6766 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2018 г.

Решение № 6766 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Асеновград, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Марчева, против решение № 1550 от 3.07.2018 г. по адм. дело № 17/2018 г. на Административен съд Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът: Н. Николов, от [населено място], редовно призован, не се явява. От пълномощника му - адв. Христова, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив, по жалба на Н. Николов, е била Заповед №А-1891/29.11.2017 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 224а, ал. 1, вр. чл. 224, ал. 1, т. 2 и чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е наредено забрана на достъпа до "Ателие за творческа дейност", собственост на Николов, находяща се в жил. сграда, с адм. адрес: [населено място], [адрес]. Изрично е посочено, че заповедта се издава поради допуснати отклонения в предвижданията на проекта, като е променено предназначението му. Съдът, след като е установил фактите, е извел правни изводи за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалния закон. Според него липсват материалноправните предпоставки на чл. 224, ал. 1 ЗУТ за забрана достъпа до процесния обект, поради това, че същият не е в процес на строителство, а е завършен преди издаване на заповедта и за него има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация през 2012 г., което прави разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ЗУТ неприложима. Извън горното е приел, че съобразно заключението на приетата СТЕ, при фактическото изпълнение на сградата и процесния обект няма съществени отклонения. Поради това е постановил отмяна на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на фактите, съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 1, вр. чл. 224, ал. 1, т. 2 и чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, което предполага наличието на извършван, а не приключен, строеж, който да не е приет с издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Спиране изпълнението и забрана достъпа до строежа или част от него, на основание чл. 224а, ал. 1, поради констатирани нарушения по чл. 224, ал. 1, т. 2, вр. чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е мярка, която се предприема от органа по отношение на извършван строеж, за който е издадено разрешение за строеж и е започнало изпълнението му, но преди въвеждането му в експлоатация от компетентния за това орган. В случая е установено, че предмет на заповедта е самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.190.1. 12 по КККР на гр. Асеновград, представляващ завършено жилище, в жилищна сграда, за която и за обектите в нея има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 118/30.10.2012 г. Това означава, че строежът е завършен и приет, което предполага отсъствието на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект при изпълнението му, вкл. и това по чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, което възпрепятства налагането на процесната мярка. Поради това, като е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 224а, ал. 1, вр. чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради отсъствие на материалноправните предпоставки за забрана достъпа до процесния обект, съдът е приложил правилно закона. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение, а се излагат фактите, такива каквито са установени от съда. Касационният съд дължи проверка за правилното приложение на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд, каквато проверка е извършена. В този смисъл касационната жалба се явява неоснователна. При този изход, на ответника - Н. Николов се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 850 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие /стр. 20/. Разноските са за сметка на община Асеновград Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение