Решение № 415 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2018 г.

Решение № 415 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община (СО) срещу решение № 3709 от 4.06.2018 г. по административно дело № 447/2018 г. на Административен съд - София, с което е осъдена да заплати на В. Михайлов обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Изложени са доводи, че през исковия период служителят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност и не е бил в състояние да полага труд, при което неправилно е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Ответникът по касационната жалба – В. Михайлов чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл от лице, имащо правен интерес от предявяването му. С обжалваното решение първоинстанционният съд след констатация, че с влязло в сила на 11.07.2017 г. съдебно решение е отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Михайлов, който след това не е полагал труд по служебно или трудово правоотношение и при съобразяване на последния размер на полученото от него възнаграждение в размер на 660 лв. е осъдил СО да му заплати на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл обезщетение в размер на 3960 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение до окончателното ? изплащане - за период от шест месеца, през които е останал без работа от 12.05.2015 г. Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на СО също е навел довода, наведен и в касационната жалба, че през посочения период Михайлов е бил временно нетрудоспособен, поради което е получил обезщетение за това от Националния осигурителен институт, като правилно АССг приема, че това не е възнаграждение и не е от категорията на обезщетенията, които са част от обезщетенията получени от служителя по повод прекратяване на служебното му правоотношение. Решението е правилно. Полученото от служителя обезщетение за временна неработоспособност, произтичащо от друго основание - социално осигуряване и е неотносимо към обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, произтичащо от незаконосъобразност на прекратяване на служебното правоотношение. При това са неоснователни и наведените доводи, че полученото обезщетение за временна нетрудоспособност е платено поради обективна невъзможност да се полага труд по служебното правоотношение, каквото по същество не е съществувало към спорния период. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона – правилно в обжалваното решение е прието, че предявеният иск обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради незаконно уволнение е основателен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение