Решение № 795 от 25.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/ срещу решение 1346 от 30.06.2021 г., постановено по адм. дело 1358/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16001618003549-091-001 от 14.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 215 от 08.04.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта относно ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на З. Димитров, в качеството му на управител на УЛТРА СЪРВИЗ ООД за общ размер на задълженията - 123 415.70 лв., в т.ч. главници - 81 337.41 лв. и лихви - 42 078.29 лв. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според него са налице всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на З. Димитров, в качеството му на управител на УЛТРА СЪРВИЗ ООД. По делото не е била спорна първата предпоставка от фактическия състав на л. 19, ал. 1 ДОПК. Счита, че втората предпоставка - укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите също е доказана, тъй като са декларирани ДДС и КД за внасяне в по-малък размер. Невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството също е доказана. Несъмнено са били предприети всички възможни действия за принудително събиране на просрочените публични задължения на дружеството, но в крайна сметка е установена невъзможност за събиране на изискуемите задължения, тъй като УЛТРА СЪРВИЗ ООД не е притежавало имущество. Изложени са съображения, че е доказана и причинно-следствена връзка между поведението на управителя и несъбраните задължения към държавата. В касационната жалба е посочено, че прехвърляне на дружествените дялове на трето лице - К. Добрев в хода на ревизионното производство (ревизията на УЛТРА СЪРВИЗ ООД е приключила с РА от 26.05.2015 г., а прехвърлянето на дружествените дялове е вписано на 31.03.15 г.) е действие, което потвърждава недобросъвестното поведение на ревизираното лице. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника и иска същия да бъде намален до минималния размер. Ответникът - З. Димитров, чрез адв. Г. Жилов оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че постановеното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на подадената касационна жалба. По същество на спора в подробно становище обосновава извод за нейната неоснователност. Не са налице основанията сочени при оспорването за отмяна на първоинстанционното съдебно решение, като предлага същото да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001618003549-091-001 от 14.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 215 от 08.04.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта относно ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на З. Димитров, в качеството му на управител на УЛТРА СЪРВИЗ ООД, за следните задължения: ЗДДС - главници в общ размер на 59 697.15 лв. и лихви в общ размер на 31 470.51 лв.; ЗКПО - главници в общ размер на 5 486.14 лв. и лихви в размер на 2 924.96 лв.; ЗДДФЛ - данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения - главници в общ размер на 3 276.33 лв. и лихви в общ размер на - 1 574.89 лв.; Осигурителни вноски за ДОО - главници в общ размер на 7 661.19 лв. и лихви в общ размер на - 3 690.07 лв.; Осигурителни вноски за ЗО - главници в общ размер на 3 197.30 лв. и лихви в общ размер на - 1 429.26 лв.; Осигурителни вноски за УПФ - главници в общ размер на 2 019.30 лв. и лихви в общ размер на 988.60 лв. Общ размер на задълженията - 123 415.70 лв., в т.ч. главници - 81 337.41 лв. и лихви - 42 078.29 лв. По време на ревизията е установено, че УЛТРА СЪРВИЗ ООД е учредено на 13.08.2012 г. и вписано в Търговския регистър на 21.08.2012 г. с капитал от 10.00 лв. Собственици на капитала са З. Димитров - 50% участие и Н. Христолов - 50% участие. Управители са горепосочените лица - заедно и поотделно. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 30.03.2015 г. З. Димитров и Н. Христолов прехвърлят, всеки за сумата от по 5 лв., всичките дялове от регистрирания капитал на приобретателя К. Добрев. Освободени са управителите З. Димитров и Н. Христолов и е вписан нов управител, считано от 31.03.2015 г. - едноличният собственик на капитала К. Добрев. По делото е установено, че задължения на ревизираното лице са установени във връзка с РА Р-16001614000337-091-001/26.05.2015 г., издаден на УЛТРА СЪРВИЗ ООД. Отговорността на ревизираното лице е ангажирана затова, че в подадените справки-декларации по ЗДДС управителят не е декларирал истински стойности на ДДС за внасяне и че в подадените ГДД по чл. 92 ЗКПО не е декларирал истински стойности на дължимия корпоративен данък. По делото не е било спорно, че З. Димитров е бил управител на УЛТРА СЪРВИЗ ООД за периода от 13.08.2012 г. до 31.03.2015 г. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени като незаконосъобразен РА, съдът е приел, че в случая не са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Приел е за безспорен единствено първият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В постановеното решение са изложени съображения, че неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС и ЗКПО, не може да се свърже автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения на дружеството. За да е налице причина, действията на Димитров по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за настъпване на последицата - на невъзможността да се съберат установените задължения. Според съда такава обусловеност не е налице. Съдът е изложил съображения, че ревизиращият екип не е изследвал как действията на управителя на дружеството са рефлектирали върху последното и са довели до невъзможност за събиране на процесиите задължения. Изложени са мотиви, че приходна администрация, не е направила извод, по отношение на момента, от който е настъпила невъзможност, задълженията на УЛТРА СЪРВИЗ ООД за преки и косвени данъци да бъдат събрани. Съдът е посочил, че прехвърлянето на дружествените дялове от З. Димитров на трето лице, както и констатираната липса на съдействие от страна на Димитров в хода на ревизията, са ирелевантни обстоятелства към предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Като допълнителен мотив за отмяна на РА е посочено и обстоятелството, че се води едно и също производство и срещу двамата управители /З. Димитров и Н. Христолов/ на УЛТРА СЪРВИЗ ООД за ревизираните периоди с едни и същи констатации, без да са диференцирани от субективна страна действията и бездействията на двамата управители. Решението е правилно. Спорът в първоинстанционния процес се е концентрирал върху въпроса налице ли са условията по чл. 19, ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на З. Димитров, в качеството му на управител на УЛТРА СЪРВИЗ ООД. Първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с материалния закон е дал отрицателен отговор на този въпрос и правилно е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на установените публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да ги докаже, съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Между страните по делото е било безспорно, че е налице първият елемент от описания фактически състав, както и обстоятелството, че е невъзможно събиране на установените публични вземания чрез изпълнение насочено срещу дружеството. Настоящият състав намира, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 ЗКПО с неверни данни, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с подадените данни в справки-декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 ЗКПО не е налице. От друга страна, евентуалното укриване на факти не е доказано да е в пряка връзка с невъзможността за събирането на установените публични задължения. Правилен е изводът на административния съд, че представените по делото доказателствата, не установяват както укриване на факти и обстоятелства от страна на ревизираното лице, които е следвало по закон да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, така и пряка причинна връзка между поведението му и невъзможността за събиране на задълженията за данък. По делото не е установено поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен и не е обявил пред органите по приходите, както и причинно-следствената връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството и поведението на единия от неговите управители. По делото не е установена и последната предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК - причинна връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството от неговото имущество и поведение на ревизираното лице. Само въз основа на прехвърлянето на дружествените дялове от ревизираното лице на трето лице - К. Добрев, в хода на ревизионното производство на УЛТРА СЪРВИЗ ООД не може да се обоснове недобросъвестното поведение на ревизираното лице, което да води до невъзможност за събиране на установените с РА публични задължения. В случая прехвърлянето на дружествените дялове е направено преди на УЛТРА СЪРВИЗ ООД да бъде издаден РА, а и е неотносимо в случаите когато се установява отговорност по реда на чл.19, ал.1 ДОПК. Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице. Правните изводи на решаващия съд по спора са правилни и се споделят от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите, довели до отмяната на процесния административен акт. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е претендирал присъждане на разноски за касационна инстанция в размер на 1000 лв. За разглеждане на делото пред АС гр. Пловдив са присъдени разноски, поради което такива следва да бъдат определени за разглеждане на делото само пред настоящата инстанция. Направените разноски са доказани в посочения размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,