Решение № 7439 от 26.7.2022 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение26.07.2022 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1962 от 24.03.2022г. по адм. дело 7513/2021г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори да заплати на П. Димитров, [ЕГН], деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, чрез процесуален представител, против решение 1962 от 24.03.2022г. по адм. дело 7513/2021г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което по жалба на П. Димитров в качеството на регистриран одитор 0440, е отменено решение 131/25.05.2021г. на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори /КПНРО, Комисията/. С посоченото решение 1962 от 24.03.2022г., КПНО лишава регистрирания одитор П. Димитров рег. 0440 от регистъра по чл.20 от Закона за независимия финансов одит/ЗФО/, от правото за извършване на финансов одит за срок от три години. Касационният жалбоподател смята, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът П. Димитров, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмени бележки. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в пределите на представителната му власт, при спазване изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при липса на мотиви до степен, че да не може да се провери законосъобразността на наложеното наказание. Съдът е счел, че срокът на наложената надзорна мярка не е мотивиран- липсват мотиви по какви причини органът е избрал срокът на мярката да бъде именно три години, а не една и половина, или пък две и половина. Според АССГ изборът на срок за надзорна мярка, който е различен от минималния налага излагане на мотиви защо органа счита, че именно този срок е най- подходящ да въздейства превантивно и поправящо на одитора. Приел е, че налагането на надзорна мярка не може да е самоцел, а следва да преследва конкретни легитимни цели да се предотврати или преустанови административно нарушение, съответно да се предотвратят или отстранят вредните последици от него, поради което органа е следвало да извърши преценка в какъв конкретно срок ще бъдат постигнати тези цели и да мотивира конкретно определения срок. Съдът е достигнал до извод, че като не е направил това АО не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона, а обжалвания АА е постановен при нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието му и при несъответствие с целта на закона, като непосочването на мотиви относно срока, за който се прилага надзорната мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и лишава съда да установи дали акта в тази му част е в съответствие с целта на закона. Решението на АССГ съдържа противоречиви мотиви, но същото е правилно като краен резултат. В случая, при неизпълнен според АО състав от одитора П. Димитров на чл.89, ал.1, т.4 и чл.89, ал.2, т.6 вр. чл.88, ал.2 ЗНФО, продължителното неизпълнение на законоустановените му задължения като регистриран одитор, констатирани от КПНРО и ИДЕС, както и произтичащите от това рискове за обществото, обосновават налагането на предвидената в чл.89, ал.2, т.6 надзорна мярка. Според разпоредбата на чл.89, ал.1 ЗНФО, Комисията прилага надзорни мерки, когато бъдат установени: 1. пропуски или нарушения в дейността на регистрирания одитор в областите по чл. 85, ал. 1; 2. неспазване на задълженията на регистрирания одитор по чл. 31; 3. неспазване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 537/2014; 4. отказ от съдействие или възпрепятстване по друг начин на надзора на Комисията. Същевременно в чл.89, ал.2, т.6 ЗНФО е посочено, че в случаите по ал.1 Комисията може да лиши регистриран одитор от правото за извършване на финансов одит за срок до три години. Видно е, че този срок е с ограничена горна граница от три години, но преценката за неговата продължителност в рамките на трите години е предоставена на Комисията. В хипотезата на прилагане на процесната надзорна мярка със санкционен характер, съществено засягаща права на поднадзорното лице- регистриран одитор, Комисията следва да изложи мотиви като обоснове причините за налагане максималния срок на надзорната мярка и в тази връзка посочи конкретните факти и доказателства за възприемането й, което не е сторено от Комисията в оспореното пред АССГ решение 131/25.05.2021г. Опущението на КПНРО нарушава правото на защита на поднадзорното лице в производството пред КПНРО и препятства съда да извърши контрол на оспорения акт, включително за упражняване пределите на оперативна самостоятелност на колективния орган. В този смисъл правилен е крайният извод на АССГ за незаконосъобразност на оспорения акт. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Не е спорно, че Комисията в оспорения акт е посочила, че е установено системно неспазване на приложимото законодателство, регулиращо професионалната дейност на регистрираните одитори, но от съдържанието на акта не се установява, че това изявление на комисията има отношение към размера на приложената надзорна мярка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на сочените касационни основания за отмяна. При този изход на спора предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл.143, ал.1 АПК следва Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 600лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Н. Николов. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение