Решение № 10719 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 99/2013 г.

Решение № 10719 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 99/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Иван Крумов срещу решение № 210/26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 253/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 18/12.06.2012 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено изцяло с решение № 398/03.08.2012 г. на директора на Агенция "Митници" в размер на 88 164 лв. мито, 29 185, 80 лв. ДДС, ведно със законната лихва за задължения, считано от 26.08.2008 г. до окончателно изплащане на главницата. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано, неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът се позовава на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР относно задълженията на митническите органи да потърсят дължимите публични държавни вземания първо от пряко дължащите ги лица в рамките на възможното, а отговорността на асоциацията не е обикновена солидарна и задължително предполага поредност при събиране на вземанията. Посочва в този смисъл трайната съдебна практика, включително и ТР № 3/2003 г. на Върховния административен съд. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Свиленград в писмени бележки от юриск. Донка Зафирова я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че на 25.08.2008 г. на митнически пункт "Капитан Андреево" е бил задействан карнет № XN58519859 с титуляр на режима транзит "Корай" ООД със седалище в гр. Хатай, Република Турция. Установено е от съда също така, че страната на предназначението на процесната пратка е Румъния като получаващо митническо учреждение. Титулярът на транзита е бил уведомен за задълженията си, като от румънските митнически власти е установено, че пратката не е представена, нито придружаващия карнет. От отправеното запитване от българската митница до румънските митнически власти за автентичността на подписа и митническия печат е отговорено, че се касае за неистински печат. На "Корай" ООД е определено за заплащане мито и ДДС в посочените по-горе размери. Съдът е установил, че на "Корай" ООД е образувано и изпълнително дело № 3547/2012 г. по описа на ТД на НАП - гр. София. В тази връзка съдът е приел, че митническите органи са направили всичко възможно за събиране на публичните вземани първо от титуляра на карнета, поради което са налице предпоставките по чл. 8 от Конвенцията за събиране на вземанията от гарантиращата асоциация. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че митническите органи не са предприели действия по събиране на вземанията и от получателя на стоките, тъй като според съда няма данни, че получателят ги е приел. Направен е извод от съда, че митническите органи са предприели всички необходими мерки, за да съберат вземанията от пряко задълженото лице - титулярът на режима "транзит" по карнет ТИР № XN58519859, но безрезултатността им, е основание за ангажиране отговорността на гарантиращата асоциация. Относно възражението на АЕБТРИ за началния момент на лихвата, съдът се е позовал на чл. 11, т. 3 от Конвенцията, като е приел, че този срок не може да се разглежда като такъв за доброволно плащане, доколкото правните последици, свързани с изтичането му имат за последствие единствено възникването на правото на компетентните органи да предприемат необходимите действия, чрез които да изискат плащане на възникналите митнически задължения по предвидения в националното законодателство ред. Съдът е приел, че наличието на такъв срок не анулира отговорността на гарантиращата асоциация за лихви за закъснение на дължимите вносни или износни мита и такси. Съдът, позовавайки се на пракитка на ВА (решение по дело № 5861/2009 г.)е приел, че лихви се дължат от датата, на която е възникнало вносното митническо задължение, или това е датата на отклоняване на стоките от митнически надзор. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда относно приложимостта на Конвенцията и за приоритетното й прилагане пред вътрешното законодателство. Правилно съдът е приел, че процесната операция с титуляр на режима "Корай" ООД е приключила със злоупотреба и измама, предвид установеното, че стоките на са достигнали до страната на тяхното предназначение - Румъния, както и че подписът на митническия органи и митническия печат са неистински. Правилно съдът е тълкувал приложимите разпоредби на Конвенцията. Няма спор, че Конвенцията предвижда солидарна отговорност на гарантиращата асоциация и пряко дължащите суми лица - превозвач и получател на стоките - чл. 8. Правилно съдът е приел, че при издаване на атакувания административен акт е спазена поредността за търсене на изискуемите се митни сборове от лицата, които пряко ги дължат. Наистина отговорността на гарантиращата асоциация АЕБТРИ е солидарна, но за да възникне тази отговорност нормите на Конвенцията задължително изискват съответните митнически органи да направят всичко възможно, за да потърсят дължимите суми от пряко дължащите ги лица. На първо място като пряко дължащо лице това е превозвачът на стоката, който е и титуляр на карнета ТИР. Изрично в разпоредбата на чл. 324 ППЗМ е указано в какви случаи превозвачът се освобождава от отговорност, а това е когато той е представил стоките, които е въвел на територията на Република България под покритието на Карнет ТИР и последният е приключен по съответния ред от митническите органи. В случаите, когато тези условия не са изпълнени от превозвача, неговата отговорност не може да отпадне и за митническите органи съществува задължение да потърсят дължимите митни сборове от него. Когато стоките са предадени на получателя им от него също следва да се търси отговорност за събиране на дължимите суми. Това са пряко дължащите лица по смисъла на Конвенцията. В същата е предвидена една особена отговорност на гарантиращата асоциация, която е съвместна и солидарна, само ако митническите органи са направили всичко възможно да потърсят дължимите суми от пряко дължащите ги лица. Изрично в обяснителна бележка към чл. 8, ал. 7 от Конвенцията е разяснено какво означава "да направи всички възможно", а това е да се предприемат такива мерки за изискване на плащане от пряко дължащите ги лица, които да включват поне уведомление за начина, по който е приключена операцията по Карнет ТИР, а в процесния случай това е чрез злоупотреба и измама и/или да изпратят искане за заплащане по Карнета ТИР. В този смисъл е и ТР № 3/2003 г. на ВАС, на което правилно се позовава касатора и което е задължително за прилагане, както от съда, така и от административния орган. В процесния случай такива мерки митническите органи са предприели, като освен че е издадено решение срещу превозвача, което е чуждестранно лице, е образувано и изпълнително производство. Несъбирането на дължимите суми от превозвача обаче не следва да се възприема като неизпълнение от страна на митническите органи да направят всички възможно за събиране на дължими суми по смисъла на чл. 8, ал. 7 от Конвенцията. Нещо повече, в случая превозвачът е чуждестранно лице, което не само е уведомено от митническите органи за дължимите суми, но и същите са предприели действия по образуването на изпълнително производство, а събирането на сумите по него е от правомощията на приходната администрация, а не на митническата. Относно задължението за лихви, настоящият съдебен състав възприема и споделя съображенията на административния съд досежно тълкуването и прилагането на чл. 11, ал. 3 от Конвенцията. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Конвенцията Гарантиращата асоциация се задължава да заплати дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операцията ТИР. Съгласно ал. 7 на чл. 8, когато сумите, предвидени в ал. 1 и 2 станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предяват рекламация пред гарантиращата асоциация. Съвместното тълкуване на посочените разпоредби води до извода, че към момента на предявяване на рекламацията пред гарантиращата асоциация, размерът на дължимите суми, в това число и лихвата за закъснение (относно периода, за който се дължи) са определени, тъй като са били изискани за плащане вечи от пряко дължащите ги лица. В конкретния случай, в решението на митническия орган (Решение № 5000-0033/27.07.2009 г. на митница Свеленград), с което са установени дължимите митни сборове във връзка с процесния транзит и са определени за плащане на титуляра на режима, е определен първоначалният момент, от който се дължи лихвата за забава, а именно 26.08.2008 г. Посоченото митническо решение е било предмет на съдебен контрол, като жалбата срещу него е отхвърлено изцяло, следователно и относно определения първоначален момент, от който се дължи лихвата. Гарантиращата асоциация отговаря съвместно и солидарно за сумите и в размера, определени на титуляра на ТИР карнета, следователно и за лихвата за забава, съобразно първоначалния момент, от който се следва, посочен във влязлото в сила митническо решение, издадено на превозвача. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилен изводът на административния съд и по отношение на първоначалния момент, от който се дължи лихвата за забава. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК,