Решение № 8138 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6894/2016 г.

Решение № 8138 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6894/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във вр. с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. Образувано е по касационна жалба на М. С. С., понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. П., против решение № 15/20.02.2016 г., постановено по адм. дело № 267/2014 г. по описа на Административен съд - Л. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на С. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ - С. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. С. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответната страна, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., редовно призована, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Г. Георгиева по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлен изцяло като неоснователен иска с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, предявен от М. С. С. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ - гр. С. за присъждане обезщетение в размер на 30 000 лв., представляващи неимуществени вреди от действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора - гр. Л., извършени в противоречие с дискриминационното законодателство в периода от 01.06.2009 г. до 03.04.2014 г., ведно със законните последици. За да отхвърли предявения от М. С. С. иск, съдът, след пространен анализ на института на неравното третиране по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр и съотношението му с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, след преценка особеностите в разпределяне на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр, както и след анализ на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че нито едно от твърдените от С. незаконосъобразни действия или бездействия - държане в изолация, упражняване на тормоз чрез периодично настаняване на С. в килии с хора, с които същият е в конфликтни отношения, налагане на безпричинни административни наказания и подлагането му на неоснователни, по-често провеждани и по-продължителни обиски - не съставляват дискриминационно поведение. По делото не са налични доказателства, които да създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак, не се доказва реално настъпване на вреда в резултат на неравно третиране, поради което претенцията на С. по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр е изцяло неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въпреки професионално водения съдебен процес, целящ разкриване на обективната истина по спора, по мнение на настоящия касационен състав административният съд неправилно е квалифицирал част от претенциите на С. като иск по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. От обстоятелствената част на първоначално предявената искова молба, както и от изменението на същата, направено в с. з. на 11.06.2015 г., не може категорично да се стигне до извода, че фактическото действие"поставяне на С. в изолация" въпреки промяната на режима му, съставлява дискриминационно третиране по смисъла на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. Съдът е следвало да укаже на ищеца, че, ако твърди дискриминационно отношение по отношение на себе си от поставяне в изолация, следва да посочи конкретни обстоятелства, които го поставят в условията на неравно третиране по отношение останалите затворници. От изложените от С. фактически твърдения, без конкретизация в горния смисъл, ВАС намира, че претендираните вреди от поставянето му в изолация за процесния период не са с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, поради което за тази претенция е следвало да се посочи отделен размер на исканото обезщетение. Отделно от горното развитите от административния съд мотиви, за да приеме, че държането на С. в изолация не е неравно третиране, не съответстват на фактическите твърдения на ищеца - С. не се оплаква, че не му е сменен режима на изтърпяване на наказанието /в каквато насока са мотивите на съда/, а че, въпреки промяната на режима му от специален в строг, фактически продължава да бъде изолиран. Дали това е така или не, административният съд въобще не е изследвал. Съдът е допуснал и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изрично наведено от касатора в касационната му жалба - градил е решаващите си правни изводи въз основа на неприети по делото като доказателства документи. Като доказателство за липсата на неравно третиране при преместване на С. в различни килии в съжителство с различни затворници, ответникът е представил по делото списъци за обитаване в килии на лишения от свобода М. С. С. за процесния период /л. 240 до л. 278 по делото/. В резултат на оспорване на същите списъци от С., с нарочно свое протоколно определение от 19.11.2015 г. АС - Л. не е приел тези списъци като доказателства по делото. В същото време в мотивите на съдебното си решение се е позовал на доказателствената сила на същите /л. 350 по делото/. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено и, с оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Л. при спазване указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,