Решение № 11347 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2013 г.

ВАСII отделение09.08.2013 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/01.04.2013 г., постановено по адм. дело № 18/2013 г. на Административен съд - Перник. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 11347 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началникът на РДНСК - Югозападен район, чрез процесуалния си представител юрк. Манолова срещу решение № 48/01.04.2013 г., постановено по адм. дело № 18/2013 г. на Административен съд-Перник, като в нея се развиват оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на така постановеното решение. Иска се същото да се отмени и да се постанови решение по същество, с което да се потвърди като правилна и законосъобразна Заповед № ДК-02-ЮЗР-349/15.11.2012 г. на Началникът на РДНСК - Югозападен район. Ответниците по касационната жалба - Виолета Маринова Неделкова и Марина Неделкова Будвег, чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обосновано Административен съд - Перник е приел, че процесният обект - описан като "Пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ XV-9958, кв. 330, по плана на гр. Перник, кв. "Пригаров район", с административен адрес гр. Перник, ул. "Селимица" № 1, неправилно е квалифициран от административния орган като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В производството пред Административен съд - Перник, Виолета Маринова Неделкова и Марина Неделкова Будвег са представили всички нормативно изискуеми строителни книжа, касаещи процесната сграда. Безспорно по делото е установено, че се касае за извършени неотложни ремонтни дейности по възстановяване на елементи от сградата, които са в пряка причинно-следствена връзка със земния трус от 22.05.2012 г. и последвалите го такива в региона на гр. Перник. В конкретния случай възстановителните дейности са съобразени със строително разрешение № 116/1968 г. и съществуващия проект на жилищната сграда от същата година, а допуснатите отклонения правилно не са квалифицирани като съществени такива, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-ЮЗР-349/15.11.2012 г. на Началникът на РДНСК - Югозападен район и с оглед разпоредбите на чл. 195, ал. 3 и чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ, вменяващи задължение на собствениците на обекти да предприемат в определени случаи незабавно необходимите възстановителни и укрепителни работи с цел да бъде премахната възникнала опасност за самия обект и респективно за живота и здравето на хората. За строителните действия, дължими по чл. 195, ал. 3 ЗУТ за предотвратяване на увреждането или разрушаването на строеж в резултат на авария или други обстоятелства, не са необходими строителни книжа, тъй като целта е да бъде премахната възникналата опасност за строежа, затова предпоставянето на необходимите укрепителни или възстановителни работи от издаването на строителни книжа е несъвместимо с изискването на нормата за тяхната незабавност. Достатъчно за законосъобразността им е те да са предприети при налична към момента на извършването им опасност за строежа и без тях запазването му да е невъзможно, поради което, ако са в тези рамки, не могат да бъдат квалифицирани като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК,

Цитирани разпоредби

2