Решение № 121 от 26.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 329/2014 г.

Решение № 121 от 26.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 329/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Н. С. срещу решение от 22.01.2014 г. по внохд № 346/2013 г. на Варненския апелативен съд. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се иска намаляване на размера на наказанието. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че наложеното наказание не е явно несправедливо и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 106/5.11.2013 г. по нохд № 1171/2013 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият С. е признат за виновен по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода Жалбата е неоснователна. Оплакването е мотивирано с доводи, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на извършеното престъпление. Последиците от деянието не са толкова тежки, тъй като стойността на отнетите вещи е ниска, а на пострадалата са нанесени само леки телесни повреди. Варненският апелативен съд е разгледал идентичните по съдържание оплаквания на подсъдимия, които правилно е отхвърлил като неоснователни. Конкретното деяние разкрива висока степен на обществена опасност, защото е съпроводено с насилие, надвишаващо значително необходимата за отнемането на чантата принуда. Подсъдимият е използвал дървен кол, с която е нанесъл няколко удара на пострадалата П., като е причинил две отделни контузии по тялото й. Сравнително ниската стойност на отнетите вещи не оказва съществено влияние върху обществената опасност на извършеното, предвид интензитета на упражнената от касатора принуда и упоритостта в преследване на престъпната цел. Съдът правилно е оценил като висока степента на обществена опасност на подсъдимия. Многократните му осъждания за извършени престъпления срещу собствеността са индикатор за трайно изградени престъпни навици. Не е без значение и фактът, че деянието е извършено четири месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода по предходно осъждане. При тези данни изводът на съда, че наказанието следва да се индивидуализира при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства напълно се споделя и от касационния състав. Определеното след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК наказание в размер на шест години лишаване от свобода не е явно несправедливо, а съответства на целите по чл. 36 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение