Решение № 1139 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15560/2018 г.

Решение № 1139 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15560/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба от "Еф Ен Джи Пропертис" ООД Варна, представлявано от Д. Златанов с искане да се отмени на основание чл. 239, т. 4 от АПК влязлото в сила определение № 9595/12.07.2018 г. по адм. дело № 7477/2018 г., на тричленен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 1457/03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2919/2017 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото. В искането за отмяна се навеждат доводи за наличие на предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК, като се сочи че определението на тричленният състав на ВАС е в противоречие с определение № 33/29.03.2018 г., по адм. дело № 72/2017 г., на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС. Твърди се че посочените две определения са произнесени в рамките на едно производство, страните по тях са идентични, искането също е идентично, а така също и основанието. В жалбата се излагат подробни доводи относно неправилността на атакуваното съдебно определение. Ответникът – Община Варна, не взема отношение по основателността на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на оспореният съдебен акт и анализ на приложените по делото доказателства и като съобрази доводите на страната намира, че молбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок, против влязло в сила определение, с което се прегражда развитието на делото, но разгледана по същество е неоснователна. С Определение № 1457/03.05.2018 г. по адм. дело № 2919/2017 г. Административен съд - Варна е прекратил производството по делото като приел, че жалбата е недопустима поради факта че търсените вреди не произтичат от административни актове респек. не произтичат от нищожен акт, тъй като последните по силата на изрични разпоредби на закона са изключени от съдебен контрол. С Определение № 9595/12.07.2018 г. постановено по административно дело № 7477/2018 г., Върховният административен съд е потвърдил определението на първоинстанционният съд, като е приел че искът е недопустим, предвид на факта, че вредите се претендират на основание две процедурни решения на Общински съвет Варна и и на Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г., които не подлежат на самостоятелно обжалване, като чрез предявяване на иск по чл. 203 от АПК не може да се установи незаконосъобразността на тези актове. Посочено е в определението на тричленният състав на ВАС, че правата на дружеството ще бъдат защитени с възможността да се предяви иск за вреди от последващи подлежащи на съдебен контрол административни актове. Като довод за приложимостта на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК в настоящото производство по отмяна на влязлото в сила определение на ВАС се сочи пълно тъждество на делата по предмет и страни, като се сочи и довода, че с определението на петчленният смесен състав е прието че искът е допустим, а с определението което се атакува на тричленен състав на ВАС е прието че е недопустим. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите, в които тя е допустима, а за да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на кумулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. За да е основателно направеното искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК, следва да са налице две противоречащи си съдебни решения. Това е така, защото на отмяна подлежат само съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. Тези съдебни актове са задължителни за страните и техните правоприемници и по тях спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В конкретният случай тези предпоставки не са налице, доколкото цитираното основание за отмяна – чл. 239, т. 4 от АПК, се отнася само и единствено за съдебните решения, но не и за определенията и разпорежданията. В доктрината също се посочва че по реда на чл. 239, т. 4 от АПК отмяна може да се иска само на влезли в сила съдебни решения, тъй като в законовата разпоредба изрично са визирани само решенията. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. С определението, чиято отмяна се иска правният спор не е решен по същество, поради което нормата на чл. 239, т. 4 от АПК не може да се приложи. Останалите оплаквания в искането за отмяна са доводи, относими към решаването на спора по съществото му т. е. при наличието на законовите предпоставки на чл. 239, т. 4 от АПК дали е налице реално противоречие между двата акта, като следва съдът да извърши съпоставка на акта за който се претендира отмяна с друг акт постановен между същите страни на същото основание и със същият предмет на спора. Предвид на това, че настоящият петчленен състав на ВАС приема подадената жалба за неоснователна поради липса на една от кумулативно дадените в нормата на чл. 239, т. 4 от АПК предпоставки то не следва да се произнася по съществото на спора относно наличието или не на противоречие между двата акта. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора не се присъждат исканите разноски на молителят. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия