Решение № 8635 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса Пловдив (РЗОК - Пловдив) против Решение 7800/13.12.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 8597/2023 г., с което съдът е отменил изцяло Заповед РД-26-01-903 от 17.08.2023 г. на Директора на РЗОК-Пловдив, с която на СОФАРМАСИ 2 ЕООД, е наложена санкция финансова неустойка в размер на 100 лева, на основание чл. 50, ал.1, т. 6, буква б от Договор 164809/17.01.2022 г., сключен в гр. Пловдив, между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК-Пловдив и СОФАРМАСИ 2 ЕООД, както и РЗОК -Пловдив е осъдена да заплати разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи жалбата срещу заповедта. Претендират се деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - СОФАРМАСИ 2 ЕООД не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира процесната касационна жалба за неоснователна. С обжалваното първоинстанционно съдебно решение Административен съд София град е приел за установено, че със Заповед РД-25-1601 от 24.07.2023 г. на директора на РЗОК-Пловдив, е възложена проверка на обект Аптека Софармаси Тракия в гр. Пловдив, изпълнител по договор 164809 от 17.01.2022 г. сключен между дружеството и НЗОК. Проверката е завършила с издаване на Констативен протокол РД-25-1601-1/25.07.2023 г., отразяващ резултатите от нея, съобразно предметния обхват на заповедта за образуване на проверка. В протокола се сочи като нарушение, че проверяваната аптека отпуска за един и същ период на лечение повече от три лекарствени продукта за едно заболяване /МКБ/ и в резултат на това сумата получена без правно основание е 2.37 лева, която следва да бъде възстановена. Констатацията е за нарушение по чл.8, ал.1, т.6 от Договор 164809 от 17.01.2022 г. Твърди се, че нарушението е извършено повторно, съгласно цитирания договор, защото е налице влязла в сила Заповед за налагане на санкция РД-26-01-501 от 29.05.2023 г. При последвалата арбитражна процедура във връзка с повдигнатото от аптеката възражение против констатациите в протокола, Арбитражната комисия е решила единодушно, че е налице соченото нарушение. Съдът е обосновал тезата, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е налице нарушение на материалния закон, поради което е отменил административния акт, тъй като е установил, че нарушението не е извършено в условията на повторност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил безспорно от фактическа страна, че СОФАРМАСИ 2 ЕООД е собственик на проверяваната аптека Софармаси Тракия, гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ул. Съединение" 41, аптека 2. Дружеството е сключило с РЗОК - Пловдив индивидуален договор 164809/17.01.2022 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК Пловдив. Договорът е сключен на основание Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Видно от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от договора, забранява се на съответната аптека да изпълни електронно предписание в две различни хипотези, съответно: 1. когато на ЗОЛ за един и същи период на лечение са предписани от ОПЛ или лекар специалист повече от три лекарствени продукта за едно заболяване /един МКБ-код/ и 2. когато е налице дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти. От цитираната разпоредба се стига до извод, че нарушението на чл. 8, ал. 1, т. 6 от договора може да бъде осъществено с две различни изпълнителни деяния, всяко от които осъществява състава на нарушение от един и същи вид, а именно изпълнение на електронно предписание при наличие на забрана за това, в условията на някоя от двете посочени хипотези. Използваната в договора терминология "нарушение от същия вид", говори на направен от страните избор за санкциониране на нарушението като повторно, при по широк обхват на изпълнителното деяние. Изложените в жалбата възражения, че следва всяко едно от деянията да е осъществено при една и съща хипотеза измежду предложените в нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от договора две такива, не се споделя от касационния състав. Последното би било вярно ако понятието "повторно нарушение" държеше сметка за извършването на същото такова деяние. В този случай, следваше да се съблюдават всички елементи от обективната страна на съответните деяния. Постигнатото от страните съглашение обаче е друго, а именно деянието да се счита за повторно тогава, когато изпълнителя по договора е осъществил в рамките на една година друго нарушение от "същия вид", като това за което вече е бил наказан, с влязла в сила санкция. Правилно административният съд е констатирал липсата на материалните предпоставки на нормата на чл. 50, ал.1, т.6, б.б от договор 164809/17.01.2022 г., явяващи се и фактическо основание за издаване на процесната заповед за налагане на санкции. Обстоятелството, че предходната заповед, касаеща първото нарушение, е издадена на 29.05.2023 г., респективно е влязла в сила на 15.06.2023 г. не обосновава повторност на нарушението, извършено на 09.01.2023 г. В индивидуалния договор страните са уговорили значението на понятието повторност чл. 67, т.1, което се отнася за извършено нарушение от същия вид, извършено в срока на действие на договора, в рамките на една година след нарушението, за което е наложена и влязлата в сила санкция. След като е санкционирал процесното дружество "при условията на повторност" за нарушение извършено преди датата, на която е влязла в сила заповедта за налагане на санкция за друго нарушение от същия вид, административният орган е постановил материално незаконосъобразен акт, който правилно е бил отменен от административния съд. Предвид така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение