Решение № 3827 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез юрисконсулт М. Кръстева, против решение 12027/16.07.2024 г., постановено по адм. дело 4033/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспорената част от съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което жалбата на О. А. да бъде изцяло отхвърлена. Ответната страна О. А., гражданин на Афганистан, чрез адвокат Б. Костова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение АССГ е отменил по жалба на О. А., гражданин на Афганистан, решение 5334/08.04.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут, и е върнал преписката в тази част за ново произнасяне съгласно дадените указания. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред административния орган е започнало с молба вх. ВР-13-1334/02.06.2023 г. на РПЦ - София О. А., гражданин на Афганистан. След това лицето самоволно напуснало териториалното поделение на ДАБ и е било в неизвестност. С решение 11506/25.07.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ, производството по предоставяне на международна закрила е прекратено. След това О. А. е задържан на територията на Германия и върнат в България съгласно регламент Дъблин. По молба на чужденецът производството по молбата му за предоставяне на международна закрила е възобновено. На 21.02.2024 г. с кандидата е проведено интервю, обективирано в протокол с рег. УП-12093/21.02.2024 г., в което той мотивирал молбата си за международна закрила с това, че баща му и чичо му са били полковници, а той е бил старши лейтенант в армията и след падането на властта е било опасно, поради което избягал от страх за живота си, заради работата му в армията. Като доказателство представил фотокопие на снимки в униформа, но не и документи, тъй като на турската граница са му ги били взели. Разказал за случка през 2020 г., по време на контролиране на трафика на хора, в служба check point, покрай него и колегите му минала кола, която не е спряла за проверка, поради което колегите му стреляли и убили човека в колата. След това колегите му били вкарани в затвора, а него го предупредили, че ще дойде и неговият ред. Баща му продължавал да живее в Афганистан, въпреки че талибаните искали да го отведат с тях, защото се е бил срещу тях 40 години, но той успял да избяга. Относно напускането на териториалното поделение на ДАБ О. А. посочил, че не е искал да подава молба в България, но бил принуден след ареста му. Поради това след подаването на молбата заминал за Сърбия и така успял да стигне до Германия. О. А. посочил още, че напуснал Афганистан нелегално на 21.08.2021 г., преминал транзит през Пакистан и Иран, след което влязъл в Турция, където останал 8-9 месеца. По отношение на държавата си на произход посочва, че там не е арестуван и осъждан, не е бил преследван, никога не е бил заплашван лично и като цяло не е имал никакви проблеми, като също така там продължава да живее баща му. С решение 5334/08.04.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС молбата за предоставяне на закрила на О. А. е отхвърлена, като с подробни мотиви е прието, че чужденецът не е лице нуждаещо се от международна закрила. От правна страна административният съд приел, че оспореният акт е приет от компетентен орган, в установената форма, без допуснати процесуални нарушения. Прието е, че оспореното решение е правилно в частта му относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут на О. А.. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. По отношение на частта, с която на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут съдът приел, че решението на ДАБ е прието в нарушение на материалния закон. Посочено е, че бащата и брата на О. А. (в друга част от мотивите е посочен и самият чужденец) са бивши военни, поради което, и въз основа на наличната информация за Афганистан, административният съд приел, че при евентуално завръщане в страната О. А. би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, които могат да се определят като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Първоинстанционният съд цитирал различни източници, като приел, че при евентуално завръщане на О. А. спрямо него може да има разправа, поради и което отменил решение 5334/08.04.2024 г. на председателя на ДАБ в частта, с която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и несъответствие на приложимите материалноправни норми. Настоящият състав счита, че изложените от О. А. мотиви и факти по време на интервюто не представляват основания за получаване на статут. Причините за напускане на страната на произход са от личен характер, спрямо заявителя не е било осъществено преследване и в конкретния случай не става въпрос за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, предвид неговото категоричното желание да се установи в Германия. Многократно той е заявявал именно това си желание, както и че не е искал да подава молба в България, но се е наложило, понеже е бил заловен, но веднага след това е заминал. В тази подкрепа е и факта, че след напускането на страната му на произход О. А. е преминал през три държави, след което влиза нелегално в България, но не желае да остане тук, а минава през още няколко държави, за да достигне до Германия т.е. чужденец, нуждаещ се от закрила, който е подложен на сериозни заплахи от изтезания и като цяло заплахи за живота му, би се установил/подал молба за закрила в първата сигурна страна, а не да преминава през няколко такива. Неправилен е изводът на съда, че административният орган не е отчел обстоятелството, че бащата на чужденеца и самият той са бивши военни, както и че неправилно е прието, че бежанската история е противоречива и непоследователна. Горното не се потвърждава именно от изложеното от чужденеца в проведеното с него интервю самият той е посочил, че лично не е заплашван, не е имал проблеми с властите и спрямо него не е упражнявано насилие. Също така, като основание за страха си от завръщане в Афганистан О. А. посочва и това, че баща му е бивш военен, но в следващия момент баща му продължава да живее в Афганистан. Не се споделя изводът на АССГ, че по отношение на О. А. са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, именно поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. Правилно административният орган е извел извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая О. А. не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. На база тези данни следва, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Предвид изложените съображения, съдебното решение е материално незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на афганистанския гражданин. Поради това, същото следва да бъде отменено в оспорената част и делото да се реши по същество, при което жалбата срещу административния акт в гореизложената част да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,