Решение № 2622 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6042/2024 г.

ВАСШесто отделение14.03.2025 г.докладчик т Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2356/10.04.2024 г. по адм. дело 6682/2023 г. по описа на Административен съд София град.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба проф. М. Мавров - управител на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ с адрес: ул. Кричим 1, чрез пълномощник главен юрисконсулт К. Йорданова срещу решение 2356/10.04.2024 г. по адм. дело 6682/2023 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, 24-състав,с което се отменя заповед РД-253С-294/13.06.2023г. на вр. и. д. управител на НЗОК в частта относно размерна на наложените 29 санкции финансова неустойка над 200 лева. Доводите на касатора са неправилност на решение 2356/10.04.2024 г. по адм. дело 6682/2023 г. поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Моли решението да бъде отменено в частта, с която заповед РД-253С-294/13.06.2023г е отменена относно размера на наложените на Специализирана болница за активно лечение по гинекология и асистирана репродукция /СБАЛГАР/ д- р Малинов ООД 29 броя санкции финансова неустойка в частта им над 200 лева. Моли в тяхна полза да им се присъдят сторените разноски. Ответникът - "Специализирана болница за активно лечение по гинекология и асистирана репродукция д-р Малинов"ООД не взима становище по касационната жалба. Представител на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната и жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна се установява, че лечебното заведение СБАЛГАР д-р Малинов ООД имало сключен договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури 22-7289/25.02.2020 г. Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало с издаване на заповед РД-25-332/27.04.2023 г. на управителя на НЗОК, с която е наредено да бъде извършена планова и тематична проверка на СБАЛГАР д-р Малинов ЕООД с цел да се установи контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична и медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинска дейност за 2020-2022 г. Със същата са определени и длъжностните лица, които да извършват проверката. Резултатите от проверката били обективирани в протокол 25-332-1/12.05.2023 г. Обект на проверка били 12 случая / ИБР 258/2023 г.; ИБР 67/2023 г.; ИБР 40/2023 г.; ИБР 76/2023 г.; ИБР 260/2023 г.; ИБР 1/2023 г.; ИБР 67/2023 г.; ИБР 11/2023 г.; ИБР 73/2023 г.; ИБР 241/2023 г.; ИБР 228/2023 г.; ИБР 156/2023 г.; ИБР 261/2023 г.). При всички 12 ИБР било установено нарушение на чл. 30, т. 5 и чл. 27 НРД за МД 20-22 г., във вр. с чл. 29, т. 1 и т. 4 НОПДМП, във вр. с чл. 81, ал. 3 ЗЗ, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, което се изразява в направен избор на лекар/екип и съответно заплатени суми по тази услуга . Друго установено нарушение при всички ИБР е на чл. 24б НОПДМП, вр. с чл. 81, ал. 3 ЗЗ, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, което се изразява в това, че в предоставената медицинска документация на всяка пациентка няма приложено заявление или декларация, от която да е видно желанието да им бъдат предоставени допълнителни услуги както и че пациентките са запознати с ценоразписа. При ИБР 258/2023 г.; 73/2023 г.; 241/2023 г.; 228/2023 г. и 156/2023 г. били установени нарушения на чл. 30, т. 5, вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1, буква б от НРД за МД 20-22 г., вр. с чл. 55, ал. 2, т.2 и т.3 ЗЗО., които представляват неправомерно изискани и получени суми по заплащане на основни лекарствени продукти, които влизат в цената на КП 5.1 и 5.2. Общо установените нарушения били 29. На база резултатите от извършената проверка, на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 422 от НРД за МД 2020 2022 г. вр. с чл. 413, ал. 3 от НРД била издадена процесната заповед РД-253С-294/13.06.2023 г. на вр. и. д. управител на НЗОК, с която за всяко от 29-те нарушения била наложена санкция финансова неустойка на СБАЛГАР д-р Малинов ООД в размер на 500 /петстотин/ лева. Срещу заповед РД-253С-294/13.06.2023 г. била подадена жалба от СБАЛГАР д-р Малинов ООД пред Административен съд София град. При изложени съображения относно размера на санкцията съдът е извел извод, че наложената санкция от 500 лева следва да бъде намалена до размер на 200 лева за всяко от нарушенията съгласно минимално установения размер в чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020 2022 г. Отчетени са всички обстоятелства имащи отношение в конкретния случай към определената от съда санкция. При изложените съображения за издаване на акт при спазване на административно производствените правила е намален размера на санкцията при изложени мотиви на съда като е определен общ размер на санкцията от 5800 /пет хиляди и осемстотин /лева (по 200 лева за всяко от 29-те нарушения). Решението е правилно. Производството по налагане на санкции финансови неустойки предвидени в НРД и индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска дейност заплащана от НЗОК е законово регламентирана дейност по установяване на нарушенията и налагане на административни наказания нормативно предвидени. Целта на санкционното производство е да се наложи административно наказание за извършено нарушение и да се постигне поправително превантивен ефект към нарушителите. В осъществяването на това производство следва да се спазват правилата по отношение установяване на нарушението и да се излагат мотиви за наказанието като се осигури участие на нарушителя с оглед защита на правата и интересите си. Нарушенията могат да бъдат резултатни и такива на формално извършване, каквито са нарушенията по настоящата заповед. Съдът е установил, че издадената заповед има за пороци мотивите относно размера на наложените санкции. Правилно е прието, че при липса на мотиви индивидуализиращи наказанието е налице основание по чл. 146 от АПК - нарушение на материалния закон и нарушение на административно производствените правила. При тези констатации съдът е извел правен извод за незаконосъобразност в частта относно размера на наложените санкции и правилно е определил като адекватна санкция 200 лева за всяко едно от извършените нарушения. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че когато налага санкция в размер над минималния административният орган е длъжен да мотивира решението си с оглед на тежестта на нарушението и ефективността на санкцията съгласно изискването на чл. 413 от НРД; видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на НЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В случая нито едно от констатираните нарушения не е извършено при условията на повторност, съгласно легалната дефиниция по т. 16 от § 1 от ДР на ЗЗО. "Повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая налагането на максималния размер на санкциите е мотивирано бланкетно от административния орган като е посочено, че санкцията е съобразена с тежестта на всяко от нарушенията, но не са изложени никакви конкретни мотиви в какво се състои тази тежест. Поради това налагането на максималните санкции се явява необосновано. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. В този смисъл е практиката на ВАС в решение 4865/09.05.2023 год. по адм.д. 7568/2022 год. по описа на ВАС, VI отд. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила при препращане и към мотивите на решението на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Воден от горното Върховният административен съд, шесто отделение,