Решение № 7896 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2667/2018 г.

Решение № 7896 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2667/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на Т. И. Б., чрез адв. Дончев като процесуален представител, против решение № 2131 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1559/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 529/09.05.2017 г. на кмета на община Р., както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски в полза на община Р. и З. Н. И.. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед като издадена в противоречие на материалноправните разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения. Касационната жалбоподателка претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Р., чрез пълномощниците си адв. Божикова и адв. Матеев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът - З. Н. И., чрез адв. Дерменджиев като процесуален представител, в писмен отговор взема становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Със заповед № 529/09.05.2017 г. на кмета на община Р., на основание чл. 195, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗУТ, З. Н. И. в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор № 59032.501.1024 по КККР на с. П., община Р., а по регулационния план - УПИ VII-773, кв. 77, Т. И. Б. и Б. И. Б., в качеството им на собственици на ПИ с идентификатор № 59032.501.1025 по КККР на с. П., а по регулационния план - УПИ VIII-774, кв. 77, са задължени да внесат за съгласуване инвестиционен проект и след издаване на разрешение за строеж да изпълнят необходимите ремонтни и възстановителни работи за възстановяване и заздравяване на подпорна стена, находяща се между двата имота, както следва: възстановяване на подпорна стена с дължина от 9,60 м, мерено от ръба на сградата в УПИ VII-773 в източна посока с височина от 2,20 м и изграждане на бетонова шапка по цялата дължина (общо 19,30 м) на подпорната стена в двата имота, в това число и върху подлежащата на възстановяване част. Със заповедта е определен едномесечен срок за внасяне на инвестиционен проект в община Р. за издаване на разрешение за строеж, считано от връчването на заповедта и същия срок за извършване на дейностите, считано от влизане в сила на разрешението за строеж. Заповедта е оспорена от настоящата жалбоподателка и Б. И. Б. в частта, в която са посочени като адресати и са задължени да внесат инвестиционен проект за възстановяване на подпорната стена и да извършат необходимите дейности по възстановяване на подпорната стена след издаване на разрешение за строеж. С постановеното решение Административен съд - П. е оставил без разглеждане като просрочено оспорването на Б. И. Б., прекратил е производството по делото в тази му част и е осъдил същата да заплати разноски в полза на община Р. и на З. Н. И.. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С обжалваната част от решението съдът е отхвърлил жалбата на Т. И. Б. против заповед № 529/09.05.2017 г. на кмета на община Р. и е осъдил жалбоподателката да заплати разноски на община Р. и на З. Н. И. съответно в размер на 50 лева и 300 лева. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за постановяване на административния акт при спазване на императивното изискване по чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на всички заинтересовани лица. Приел е за установено, че е налице хипотезата на чл. 195, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗУТ, тъй като подпорната стена е частично разрушена и не се поддържа в добро състояние, поради което следва да се възстанови и заздрави от собствениците на двата имота. Решението в отхвърлителната му част е неправилно. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Настоящият състав приема, че не е спазено императивното изискване на чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица. Съгласно цитираната разпоредба комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави, или да бъде премахнат. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не е изслушала жалбоподателката като заинтересовано лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол. До жалбоподателката не е отправяна покана за изслушване от комисията. Т. Б. е уведомена от кмета на община Р. с писмо за датата на проверката. За започналото административно производство с указание, че може да даде обяснение, становище и да направи възражение касационната жалбоподателка е получила съобщение едва след изготвяне на констативния протокол от 21.02.2017 г., срещу който е подала писмено възражение. Процедурата по ЗУТ е специална. Законовото изискване за изслушване от комисията не отпада в хипотезата на подадена жалба от самото заинтересовано лице до административния орган за предприемане на действия във връзка с разрушаване на част от подпорната стена от собственика на съседния имот. При тези данни неправилно съдът е приел, че е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Изискването за изслушване от комисията е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита правата на собствениците на строежа, като по този начин се гарантира участието им за изясняване на обстоятелствата по случая. Ако това изискване беше изпълнено, изводите на комисията биха могли да бъдат различни и оспорената заповед би могла да има друго съдържание. В случая липсва надлежно отправена до жалбоподателката като един от адресатите на заповедта покана за изслушване, което не може да бъде санирано със съставени предходни актове досежно състоянието на обекта, преди извършването на проверката и изготвянето на протокола, цитиран в заповедта. Допуснатото нарушение на регламентираните императивни изисквания в специалния закон се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, което съставлява достатъчно основание за отмяна на оспорения акт по отношение на жалбоподателката като незаконосъобразен. Следва също да се вземе предвид, че протоколът от 21.02.2017 г. е изготвен от извършена проверка от комисия от двама членове, от които само председателят е определен с нарочната заповед № 292/19.04.2013 г. на кмета на община Р.. С тази заповед е назначена комисия от три лица, като третият чл. е техник за съответното населено място. На проверката е присъствал друг специалист, а не този, отговарящ за с. П., от което следва, че протоколът е съставен от комисия в състав, различен от определения на основание чл. 196, ал. 1 ЗУТ. Също така административният орган не обосновава причината, поради която се е наложило да предприеме действия едва през 2017 г. по подадената четири години по-рано първоначална жалба, независимо от съставянето на няколко констативни акта преди това, с което съществено и без основателна причина е удължено административното производство. Такива процедури в разпоредбите на чл. 195 - 196 ЗУТ не са предвидени, поради което провеждането им представлява съществено нарушение на правилата на административното производство, опорочаващо в значителна степен издаването на акта и водещо до неговата незаконосъобразност. Като е направил извод за липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, съдът е постановил неправилно решение в отхвърлителната му част по отношение оспорването на Т. Б.. Спрямо другите двама адресати, задължени да предприемат разпоредените ремонтни и възстановителни работи за възстановяване и заздравяване на подпорната стена, а именно З. Н. И. като собственик на УПИ VII-773 и Б. Б. като съсобственик на УПИ VIII-774, заповедта е влязла в сила. Първият не е обжалвал административния акт, а оспорването на втората жалбоподателка е оставено без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Предвид изложеното изводите на съда за законосъобразност на административния акт по отношение на касационната жалбоподателка са неправилни. Решението в отхвърлителната му част следва да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяната на заповедта по отношение на Т. И. Б.. На отмяна подлежи съдебния акт и в частта, в която същата е осъдена да заплати на община Р. и на З. Н. И. разноски за първоинстанционното производство. С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане за присъждане на разноски на касационната жалбоподателка се дължат направените по делото разноски в общ размер на 465 лева, от които: 15 лева - внесени държавни такси, 300 лева - депозит за вещо лице и 150 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение