Решение № 8210 от 28.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 80 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Образувано е по касационна жалба на Мила 2016 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Царево, представлявано от управителя Й. Стоянов, чрез процесуален представител адв. Г. Костадинов, срещу Решение 1426/30.11.2022 г., постановено по адм. дело 1196/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата против Заповед РД-68 от 29.04.2022г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, като неоснователна. Наведените в жалбата възражения досежно неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Релевирано е оплакване, че при преценка на материалната законосъобразност на акта, съдът следва да се позовава само на фактите, посочени като основания за неговото издаване, а в случая първоинстанционният съд е допълнил мотивите на административния акт с въвеждането на нови фактически основания. Развити са съображения, че за да обоснове фактическия си извод, че процесните поземлени имоти имат статута на защитена територия поради попадането им в границите на природен парк Странджа, първоинстанционният съд се позовава на Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, предвид публичния достъп до съответната интернет страница. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира се присъждане на съдебно деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас, чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. Ковачева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-68 от 29.04.2022г. на директора на РИОСВ - гр. Бургас, издадена на основание чл. 79, ал.2, т.1 ЗЗТ и въз основа на Констативен протокол 021374/ПД-20-08 от 26.04.2022г., с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в незабавно спиране на извършваната от Мила 2016 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Царево, представлявано от управителя Й. Стоянов, дейност по насипване и стабилизиране с каменна фракция в поземлени имоти с идентификатори 66528.1.251, 66528.1.244, 66528.1.1, 66528.1.249 и 66528.1.274 по ККР на с. Синеморец, община Царево на територията на Природен парк Странджа. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че на 26.04.2022г. в с.Синеморец, община Царево е извършена извънредна проверка от служители на РИОСВ-Бургас на територията на Природен парк Странджа, като резултатите са обективирани в Констативен протокол 021374/ПД-20-08 от 26.04.2022г., съставен от длъжностни лица по отношение на поземлени имоти с идентификатори 66528.1.251, 66528.1.244, 66528.1.1, 66528.1.249 и 66528.1.274 по ККР на с.Синеморец, община Царево, област Бургас, които са смесена собственост, според отразеното в протокола. Видно от съдържанието на документа, проверката е въз основа на сигнал, че се изгражда път в местността Поляните, с.Синеморец. Сочи се, че на терен се установява изкоп с приблизителни размери - дълбочина от 15 до 30 сантиметра, ширина около 4 метра и дължина - около 200 метра. Теренът е стабилизиран частично /около 100 метра/ с каменна фракция, която е валирана. В съседство са позиционирани един багер и един валяк. Описано е писмо на кмета на община Царево относно извършено съгласуване на общинската администрация относно изграждането на временен път през имот с идентификатор 66528.1.274 за обслужване на имоти с идентификатори 66528.1.270 и 66528.1.271, като се сочи, че няма издадени други документи за изграждането на пътя. Уточнено е и обстоятелството, че по отношение имотите обслужвани от временния път има издадени разрешения за строеж за вилни сгради, със съответни съоръжения. По отношение на Природен парк Странджа липсва влязъл в сила План за управление. По делото не е спорно, че изпълнител на дейностите по изграждане на временен път е именно дружеството - жалбоподател. Няма спор, че тази дейност е разрешена само от страна на общинската администрация, за което са представени и съответни писмени доказателства, съдържащи позитивен отговор на Кмета на община Царево. Същевременно не се твърди, че осъществяваната към 26.04.2022г. дейност е съгласувана с инспекция по околната среда - РИОСВ-Бургас, в качеството й на компетентен регионален орган на МОСВ, по отношение на извършвани дейности в защитени територии. Първоинстанционният съд приема за спорен въпроса относно необходимостта за съгласуване на дейностите с РИОСВ - Бургас, на плоскостта на противоречивите тези на страните, като според жалбоподателя процесните имоти не попадат в рамките на природен парк Странджа, а според становището на ответника имотите, където се прокарва временния път са част от тази защитена територия. Във връзка с горното, първоинстанционният съд приема, че въпреки липсата на изрично посочени конкретни граници в заповедта и актове за създаването на ПП Странджа, видно от характеристиките на този природен парк, вписани на Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, който е общоизвестен факт, предвид публичният достъп до съответната интернет-страница, обхвата на процесната защитена територия се намира в рамките на област Бургас и включва конкретно територии на две от общините в областта, а именно община М.Търново и община Царево. Конкретно е посочено, че обхваща и населеното място с.Синеморец, в землището на което /м.Поляните/ са разположени процесните поземлени имоти, обхванати от прокарания временен път. Предвид горното, първоинстанционният съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като по отношение на имотите има влезли в сила ПУП-ове с отредено изграждане на вилни сгради, то тези имоти не би могло да бъдат част от природния парк. Изложени са мотиви, развити въз основана на нормата на чл.30, ал.1 от ЗЗТ, в която е разписано, че в границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. Фактът, че територията на населеното място с.Синеморец, в чието землище са разположени имотите, респективно временният път за достъп до тях, е част от територията на Природен парк Странджа се установява и от самия текст на държавния регистър на тези защитени територии, в рамките на който са изброени множество населени места. В подкрепа на направения извод е посочена и нормата на чл.7, ал.2 от ЗУТ даваща отговор на този спорен въпрос. Съгласно посоченият законов текст Територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани територии могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон. Във връзка с горното е прието, че наличието на влезли в сила ПУП-ове предоставящи възможност за изграждане на вилни сгради в описаните поземлени имоти, чиято достъпност се осигурява от временния път не е пречка за включването на имотите в съответния природен парк, съответно обхвата им в рамките на тази защитена територия се установява от еднопосочните в тази връзка гласни и писмени доказателства по делото. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд намира, че оспорената заповед съставлява индивидуален административен акт, с който се налага конкретна принудителна административна мярка, по смисъла на чл.79, ал.2, т.1 от ЗЗТ. При анализа на нормата на чл. 79, ал.2, т.1 ЗЗТ е изведена компетентността на директорите на регионалните органи на МОСВ да спират дейностите по ползването на земите, както и строителството в защитени територии, когато липсва План за управление, какъвто е процесният случай. Обоснован е извод, че извършваната дейност по изграждане на временен път е следвало да бъде съгласувана по реда на ЗЗТ със съответната РИОСВ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд формира извод за неоснователност на оспорването, обуславящо отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид горното касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неоснователни са възраженията на касатора досежно наличие на допуснато съществено нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд при извършената проверка в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, предвид публичния достъп до съответната интернет страница. Горният извод е обоснован от обстоятелството, че чрез извършеното съпоставяне с данните от публичния регистър, съдът не допълва посочените фактически основания в издадения административен акт, а извършва проверка на фактите, които са посочени като основание за издаването му. В подкрепа на мотивите на първоинстанционния съд е и приобщеното към доказателствата по делото писмо изх. 5733/09.06.2016г. на директора на РИОСВ Бургас, видно от което инвестиционното предложение Изграждане на четири вилни сгради с ажурни огради и басейни до 80 куб.м в поземлен имот с идентификатор 66528.1.247 по КК на с. Синеморец, община Царево, област Бургас попада в обхвата на чл.2, ал.2 от Наредбата за ОС. В същото писмо е посочено, че имотът попада в границите на защитена територия, определена по смисъла на Закона за защитените територии природен парк (ПП) Странджа, обявен със Заповед РД 30/24.01.1995г. на МОС, като народен парк и прекатегоризиран в природен парк със Заповед РД 350 / 14.07.2000г. на министъра на околната среда и водите. За защитената територия няма влязъл в сила План за управление. Поземленият имот попада в границите на две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие BG0002040 Странджа за опазване на дивите птици, обявена със Заповед РД-802/04.11.2008г. (ДВ,бр.106/2008г.), изм. със Заповед РД - 75/ 28.01.2013г. (ДВ, бр.10/05.02.2013г.) на министъра на околната среда и водите и BG 0001007Cтранджа за опазване на природните; местообитания и на дивата флора и фауна, приета с РМС 122 (.ДВ, бр.21/09.0З.2007г.), изм. с РМС 660/01.11.2013 (ДВ.,6р.97/ 08.11.2013г.). От събраните по делото доказателства се установява, че извършваната от касатора дейност по изграждане на временен път е разрешена само от страна на общинската администрация при община Царево. Действително ПП Странджа не е с посочени конкретни граници, но видно от характеристиките на този природен парк, вписани на Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, процесният временен път се намира в рамките на защитена територия на Бургаска област, по-конкретно на територията на община Царево. Нормата на чл.30, ал.1 ЗЗТ предвижда, че може в границите на природните паркове да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, но същите следва да не замърсяват околната среда. Т.е. дейностите по изграждане на временния път и наличието на влязъл в сила ПУП, предоставящ възможност за изграждане на постройки в описаните поземлени имоти, чиято достъпност се осигурява от временния път, не е пречка за включването на имотите в съответния природен парк, но тази дейност следва да бъде съгласувана със съответната РИОСВ. Същото не е сторено и се явява нарушение по чл.11, във връзка с § 7 от ПЗР на ЗЗТ. При уредбата на обществените отношения в защитените територии законодателят е дал превес на общо значимите ценности, които законът охранява, пред частния инвеститорски интерес. Следва да се посочи, че разпоредбите на ЗЗТ се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях (чл. 7 ЗЗТ), като собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й (чл. 11, чл. 13, § 7 от ПЗР на ЗЗТ). Застъпеното в тезата на касатора тълкуване на разпоредбите на ЗЗТ противоречи на духа на закона, както и на неговите цели, видно от които опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях (чл. 2, ал. 2 ЗЗТ). При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че първоинстанционният съд постановява правилно решение, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника по касация, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас сума в размер от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,