Решение № 8832 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2018 г.

Решение № 8832 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стоянов, против Решение № 310/15.05.2018 г., постановено по административно дело № 1000/2017 г. на Административен съд – Плевен (АС - Плевен). В жалбата се изразява недоволство от съдебното решение, като счита, че в него са посочени факти, които не отговарят на действителното положение. По делото е постъпило допълнение към касационната жалба на С. Стоянов, подадено чрез адвокат Р. Мирчев в качеството му на особен представител против Решение № 310/15.05.2018 г. по адм. дело № 1000/2017 г. на АС – Плевен. Изложени са аргументи, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано. Счита, че от страна на ОД на МВР е налице бездействие и неизпълнение на задължението да бъде издаден писмен документ- протокол от ПТП, въпреки направеното искане за това. Намира, че неиздаването от страна на ОД на МВР на протокол е причинило душевни терзания и притеснения, които са в пряка и непосредствена зависимост с незаконосъобразното бездействие на ОД на МВР - Плевен. Касационният жалбоподател С. Стоянов в съдебно заседание поддържа касационната жалба и искането за отмяна на съдебното решение. Счита, че са налице преднамерени действия срещу него от страна на служители на ОД на МВР - Плевен. Ответникът ОД на МВР - Плевен не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Ищецът е предявил иск, подаден против ОД на МВР- Плевен, с който претендира сумата от 3 000 - три хиляди лева, която произтича от незаконосъобразно бездействието на ОД на МВР - Плевен, служба Пътна полиция, които отказват да му предоставят протокол от ПТП, случило се на 12.12.2015 г. Посочил е, че в резултат на това е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснения, ограничения, предвид невъзможността да ползва автомобила си, който е бил увреден вследствие станалото ПТП на 12.12.2015 г.. С обжалваното решение на АС Плевен е ОТХВЪРЛЕН иска на С. Стоянов против Областна дирекция на МВР - Плевен, с искане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки, страдания, притеснения и ограничения, настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие на ОД на МВР – Плевен за периода 13.04.2016 г. - 7.11.2017 г., изразяващо се в непредставяне от ответника ОД на МВР - Плевен на ищеца на заверен препис от съставения протокол за ПТП, настъпило на 12.12.2015 г., с който иск се претендира сума в размер на 25000 (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 13.04.2016 г. За да достигне до този правен резултат от АС Плевен e установено, че по АНД № 974 по описа на РС - Плевен за 2016 г., е видно, че на Стоянов е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 5241 от 12.12.2015 г. за това, че на 12.12.2015 г. около 18:00 часа в гр. Плевен, на кръстовището образувано от ул. "Люлин" и бул. "Русе", към бул. "Русе" е управлявал лек автомобил "Опел Фронтера", лична собственост, като не спазва знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", с което е отнел предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил "Фолксваген Джета" от гр. Плевен и го е ударил странично, като настъпва ПТП с материални щети по двете МПС. За настъпилото събитие бил съставен и Протокол за ПТП № 1546546/21.12.2015 г., приложен на л. 7 от АНД № 974/2016 г., в който като участник № 1 са вписани имената на ищеца, в ред "подпис" срещу участник № 1 е написано "отказва". Намира за безспорно установено от самия протокол за ПТП, че на датата на неговото съставяне, ищецът е отказал, както да подпише същия, така и да получи екземпляр от него. Приема за доказан този факт, защото той се потвърждава и от показанията на свидетеля на отказа, посочен в самия протокол- Стоянов, чиито показания са обективни, безпристрастни и незаинтересовани. Приема за недопустимо искането на Стоянов да се състави нов протокол за ПТП, в който да се отразят други факти с правно значение – например, че другият водач - участник в ПТП е виновен за ПТП, и да му се предостави екземпляр от новосъставения протокол за ПТП. Според адм. съд не е установено бездействие на Областна дирекция на МВР - Плевен да предостави на ищеца копие от вече съставения Протокол с № 1546546, за ПТП настъпило на 12.12.2015 г., поради което приема, че не е налице основната предпоставка за ангажиране отговорността на държавата- наличие на незаконосъобразно бездействие. На следващо място счита, че ищецът не е доказано да са произтекли някакви вреди - нито имуществени, нито неимуществени. Приема е, че доказателствата по делото сочат, че на ищеца е отказано изплащането на застрахователно обезщетение по регистрираната щета и то не поради непредставяне на копие от протокола за ПТП, а поради неустановяване на виновно поведение на другия участник в ПТП. Според решаващият съд отказът за заплащане на застрахователно обезщетение не е обусловен от непредставяне от страна на ищеца на протокола за ПТП. На последно място е преценено, че ищецът не е доказал причинна връзка между твърдените вреди и настъпилия вредоносен резултат, т. е. не е доказал, че тези болки, страдания, притеснения и ограничения са настъпили вследствие неиздаването и непредоставянето на копие от вече съставения протокол за настъпилото ПТП на 12.12.2015 г. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Обосновано се приема, че не е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Законодателят е дефинирал понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде извършване на правно действие или издаване на административен акт. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди– чл. 4 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и информационния център към ГФ, при ПТП предвижда препис от документите по ал. 1, т. 1 и 2 да се издават от органите на "Пътна полиция" - МВР, на трети лица, претърпели вреди от ПТП, както и при загубване на оригинала. Преписът се издава от структурното звено, съставило документа, въз основа на писмено искане и се заверява, като в горния ляв ъгъл се отбелязва "препис" и се полага подпис и печат. Следователно, Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. установява задължение за органите на полицията да предоставят на ищеца, който е бил участник в ПТП, препис от протокола за ПТП. Законосъобразен и съответен на доказателствата по делото е извода на решаващия съд, че не се установява незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган, изразяващо се в отказ да се предостави на ищеца копие от вече съставения протокол за настъпило пътно-транспортно произшествие на 12.12.2015 г. По делото е установено, че на датата на съставяне на протокола за ПТП, ищецът е отказал да подпише същия, както и да получи екземпляр от него. Видно от доказателствата по делото, след това с нови молби касационният жалбоподател не е искал издаване на препис, а е искал издаване на документ с различно съдържание, т. е. нов документ. Този извод не се променя от развитите доводи на касационния жалбоподател, относно неправилността на протокола за ПТП, тъй като същите са ирелевантни. Отмяната на НП, поради формални нарушения свързани с неговото издаване не води автоматично до основание за изменение на протокола за ПТП. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г., при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол - Приложение № 1, но заедно с него "се изготвя подробна план-схема на ПТП" от органите на "Пътна полиция" - МВР. Не е предвидено промяна на съставения или издаване на друг документ. Доколкото жалбоподателят поддържа, че отразените в него факти и обстоятелства не отговарят на действителното положение, той оспорва материалната му доказателствена сила, твърдейки, че следва да бъде издаден друг констативен протокол с различно съдържание. Оспорването на съдържанието на документ може да се извърши единствено по административен ред в рамките на контролно-отменително производство пред горестоящия орган - чл. 81, ал. 2 АПК или в съдебното производство, при условията на чл. 193 ГПК. В случая не е налице бездействието, което да е налице от неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона - чл. 256, ал. 1 АПК. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Тази липса определя, че съдът няма задължение да се произнася по останалите предпоставки от отговорността на държавата. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,