Решение № 3420 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15268/2013 г.

Решение № 3420 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15268/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по молба на началника на РДНСК югозападен район срещу решение № 3886/11.06.2013 г. по адм. д. № 2629/2013 г. на Административен съд София - град за отмяна на влязлото в сила решение от 11.06.2013 г. по адм. д. № 2629/2013 г. на Административен съд София - град. С него е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЗР-322/02.11.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "преустройство на таванско помещение в ателие", находящ се в жилищна сграда в УПИ VI-А, кв. 350, м. "Център - ГГЦ-Г-6", с административен адрес ул. "Неофит Рилски" № 37, район "Триадица" - Столична община. Ответникът по молбата за отмяна - Радосвета Димитрова Клисурска - Брукс, чрез процесулания си представител, оспорва молбата. Молбата за отмяна е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: В искането за отмяна не се сочи конкретно законово основание. Поради това може да се направи извод, че е за отмяна на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, но не се излагат никакви фактически твърдения, поради което молбата следва да бъде разгледана на всички такива, визирани в разпоредбата на чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. По делото няма представени такива. Фактически твърдения по т. 2, 3 и 4, 5 и 6 на чл. 239 АПК също не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В процесната молба за отмяна такива доводи не се съдържат. Липсват твърдения и по чл. 239, т. 3 АПК, според която актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не се сочат и доказателства в очертаната от закона насока за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесния съдебен акт. Липсват и доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 4 АПК. Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК изисква решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По настоящето дело няма представено решение на Европейския съд за правата на човека, от което се установява права на молителя, нарушени от държавата и защитени от Конвенцията за основните и права и свободи на гражданите. Предвид изложеното по отношение на всички хипотези, посочени като основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, както и не се установяват в материалните по делото, поради което същите не са налице. На последно място, доколкото в молбата за отмяна се твърди, че строежът е друга, а не приетата от първоинстанционния съд категория, то такова възражение не може да се направи по реда на извънредния способ за ревизия на влезли в сила съдебни актова. Въпросът относно категорията на процесния строеж е следвало да бъде повдигнат от административния орган в първоинстанционното производство, или молителят е трябвало да депозира касационна жалба в определения за това срок, което не е сторил. С оглед изложеното искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение