Решение № 15023 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13666/2016 г.

Решение № 15023 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13666/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от М. Д. А., чрез процесуалния й представител, против решение № 1677 от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1092 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б., с което е отхвърлена жалбата й против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 70033 от 09.01.2014 г. на началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Б. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът неправилно не е уважил искането за повторна експертиза. При наличието по делото на множество документи носещи подписа на жалбоподателката, от експертизата са кредитирани едностранчиво само два подписа, положени незнайно от кого. В заповедта липсват фактически основания. Правото на изпълнение на оспорената заповед е погасено по давност. По посочените и по подробно изложени в жалбата съображения прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - Началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Д. А. против заповед за прилагане на ПАМ № 70033 от 09.01.2014 г. издадена от началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - Б. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че със заповед № 70033 от 09.01.2014 г. на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е отнето свидетелството за управление на МПС на М. Д. А. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления (НП), подробно описани в приложената справка и неизпълнение на задълженията по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Установил е, че с посочените в справката и приложени към делото НП, на водача са отнети контролни точки (к. т.), както следва: с НП № 11997 от 09.09.2004 г. са отнети 10 к. т.; с НП № 635 от 29.05.2006 г. са отнети 6 к. т.; с НП № 7822 от 23.08.2006 г. са отнети 16 к. т., с НП № 17780 от 10.12.2007 г. са отнети 16 к. т., с НП № 707 от 16.12.2008 г. са отнети 6 к. т. Съдът е изложил, че със справката е констатирано, че към 07.01.2014 г. на водача Ангелова са отнети с НП общо 54 контролни точки, т. е. от първоначално разполагаемите 39 контролни точки са останали "-15" к. т. По делото са представени НП № 635 от 29.05.2006 г., връчено на жалбоподателката на 30.06.2006 г. и влязло в сила на 08.07.2006 г., НП № 7822 от 23.08.2006 г. връчено на жалбоподателката 04.10.2006 г. и влязло в сила на 17.10.2006 г., НП № 17780 от 10.12.2007 г. връчено на жалбоподателката на 29.01.2008 г. и влязло в сила 06.02.2008 г. и НП № 707 от 16.12.2008 г. връчено на жалбоподателката на 05.02.2009 г. и влязло в сила на 13.02.2009 г. В съдебното производство е оспорен подписа положен от Ангелова при връчване на НП № 17780 от 10.12.2007 г., като е поискана и експертиза с доводи, че същото изобщо не е било известно на жалбоподателката. От допуснатата и приета по делото експертиза е установено, че подписа в графа "получател" е на жалбоподателката. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Достигнал е до извод, че при отнети пълен брой 39 контролни точки, жалбоподателката е загубила правоспособността си да управлява МПС и не е изпълнила доброволно задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството за управление на МПС, поради което, в условията на обвързана компетентност, правилно административният орган е приложил предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В. на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителната административна мярка "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. В настоящия случай с оспорената в първоинстанционното производство заповед № 70033 от 09.01.2014 г. на началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - Б., като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е посочено, че на водача М. Д. А. са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления по приложената справка и не е изпълнено задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Досежно спорния по делото въпрос, относно влизане в сила на НП № 17780 от 10.12.2007 г., настоящият съдебен състав счита, че редовността на процедурата по връчване на НП не попада в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Административният съд не може да преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Заявеният още с първоначалната жалба спор по този факт е от компетентността на районния съд, а доказателство, годно го да опровергае е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН) пред съответния районен съд. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това по глава Десета, дял Трети АПК за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ). В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява паралелно и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение. Връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции и най-късно към датата на съобщаване на заповедта за прилагане на ПАМ адресатът е уведомен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителя не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Обратната теза би довела до обективна невъзможност за санкциониране на неизряден водач на МПС, който има интерес да осуетява надлежното връчване на НП, с цел да избегне изтърпяване на наложеното му административно наказание, а не да установява незаконосъобразността на налагането му. По този начин се игнорира и възможността за прилагане на ПАМ, тъй като с отмяната на съответната заповед, нарушителят по същата причина няма интерес да оспорва НП, послужили като основание за прилагането й. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Неоснователен е и направеният в касационната жалба довод за неправилност на съдебното решение, предвид изтекла давност. Отнемането на контролни точки е последица от извършването на нарушението. То не е вид санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е ирелевантно към заповедта по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 от ЗДвП. По отношение на тях институтът на погасителната давност по ЗАНН е неприложим. Поради това изтеклата давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не влияе върху настъпването на правните последици от извършеното нарушение. Такова е отнемането на контролни точки, респективно изземването на свидетелството за правоуправление. Поради това институтът на погасителната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. Неотносима е и посочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 285, ал. 1 от АПК. Същата касае влязло в сила изпълнително основание, каквото в случая би могла да бъде самата заповед за прилагане на ПАМ (арг. от чл. 268, т. 1 от АПК), но не и посочените в нея наказателни постановления. Изложеното води до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Като е достигнал до този извод, административният съд е постановил валидно допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,