Решение № 5815 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12279/2008 г.

Решение № 5815 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12279/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Петър Илиев Петров от Велико Търново, срещу решение № 798 от 11.07.2008 г. по адм. дело № 1013 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АЗ-435/29.01.2008 г., издадена от Директора на Национална служба "Полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Даниела Карабаджакова, в писмено изразено становище оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд -София град е била заповед № АЗ-435/29.01.2008 г., издадена от Директора на Национална служба "Полиция", с която на Петров, старши полицай в група "Охрана" на сектор "СОД", към отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при РПУ - Свищов от ОД "Полиция" - Велико Търново му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". Наказанието е наложено затова, че на 06.01.2008 година Петров е напуснал границите на разпоредената за обслужване територия без разрешение или разпореждане. Посочено е също така, че нарушението е извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание "порицание". Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР . Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушението на служебната дисциплина, се следва предвиденото дисциплинарно наказание. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на обективни обстоятелства, обусловили поведението му, а именно напускането на разпоредената за обслужване територия се дължи на обективни фактори; нито пък, че управлявания от патрула автомобил (в чийто състав е бил и полицай Петров) е бил без включени сигнално лампи, също представляващо нарушение на изрично разпореждане- окръжно писмо, с рег. № АО-259/18.10.2007 година. Първоинстанционният съд също така е приел, че в дисциплинарното производство не са нарушени правата на жалбоподателят, доколкото са приети дадени от същият писмени обяснения. Решението е правилно. Пред касационната инстанция, Петров вече гради друга защитна теза, различна от тази пред първоинстанционния съд, че участъкът не е напускан по обективни причини, каквото е първоначалното твърдение, а че изобщо наказващият орган не е доказал напускане на участъка, нито точните му граници; както и, че движението на автомобила без включени сигнално светлини се дължи на техническа неизправност, а не както се твърди в първоинстанционната жалба за незабележимо проследяване. Настоящата инстанция приема, че се касае за защитна теза, която обаче не е подкрепена с доказателства, а анализът на събраните такива в първоинстанционното производство сочи, че законосъобразен е изводът на Административен съд - София-град, че Петров е извършил нарушенията за които е санкциониран. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение