Решение № 11929 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2017 г.

Решение № 11929 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 69 от 4.04.2017 г. по административно дело № 53/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 42, ал. 2, изр. второ от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., Административен съд - Хасково, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/165 от 22.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта й на точка II-2; на точка II-3; на точка II-6 и на точка II-7 и ИЗПРАЩА административната преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото от М. Видев Заявление за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделското стопанство", УРН 5356ЗЗ за проект с наименование "Създаване на интензивно биологично орехово насаждение", УИН 26/04/1/0/03217, в отменената част, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона; ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Видев срещу Заповед № 03-РД/165 от 22.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в останалата й обжалвана част (на точка II-1, точка II-4 и точка II-5), с която се отказва финансиране на заявлението и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Държавен фонд "земеделие", гр. София да заплати на М. Видев от [населено място], разноски по делото в размер на 1 820 лева. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби, всяка в съответната част: Първата жалба, по реда на депозиране е от ЗП М. Видев, чрез Адвокатско дружество "М. Менков и съдружници", представлявано от адв. М. Менков, насочена срещу горецитираното решение в частта му по раздел II: т. II-1, т. II-4 и т. II-5, с която не са одобрени разходи. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваемата част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При подробно развити съображения моли да бъде отменено решението в оспорената част. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. Втората касационна жалба е от изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", гр. София, /ИД на ДФЗ/ чрез пълномощник Т. Николова, юрисконсулт, насочена срещу частта по т. II-2; т. II-3; т. II-6 и на т. II-7 на горецитираното решение. Излагат се доводи, че решението в тази му част е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени доводи, моли решението да бъде отменено изцяло и да се постанови ново по същество на спора, с което да се остави в сила Заповед № 03-РД/165 от 22.01.2016 година, като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, както и разноски за касационната инстанция. Ответник по делото няма. Предвид факта, че са подадени две касационни жалби и то срещу различни части на едно и също съдебно решение, всеки касационен жалбоподател се явява в процесуалното качество на ответник по другата касационна жалба. На 13.06.2017 г. адв. Менков, (в качеството му на процесуален представител на М. Видев), е депозирал писмен отговор на касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В същия е направено искане за оставянето й без уважение и постановяване на решение, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно оспорваното решение. В съдебно заседание проведено на 17.09.2018 година, земеделския производител М. Видев се представлява от адв. Костадинов. Същия е представил декларация за оттегляне на пълномощията от адв. Менков. В същото съдебно заседание процесуалният представител заявява, че поддържа касационната жалба и оспорва другата касационна жалба. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Допълнително са постъпили Писмени бележки. От изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", гр. София, чрез пълномощник Т. Николова – юрисконсулт, на 11.09.2018 г. е постъпила молба, в която заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, но същите по същество са неоснователни. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на земеделски производител М. Видев е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок от съобщаване на съдебното решение, което е станало на датата 18.04.2017 г. видно от приложеното по делото съобщение, подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С оглед датата на депозиране – 5.05.2017 г., а и изпратена чрез куриерска служба BUL POST на 4.05.2017 г., и касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, което видно от приложеното съобщение е станало на 20.04.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледани по същество, касационните жалби по отношение на първия касатор е основателна, а на втория е неоснователна. По отношение на касационната жалба на ЗП М. Видев: За да постанови описания в началото на настоящото решение резултат за отхвърляне жалбата на М. Видев, срещу заповед № 03-РД/165 от 22.01.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта /на точка II-1, точка II-4 и точка II-5/, с която се отказва финансиране на заявлението, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, подписан при условия на заместването му и в писмена форма, като съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му. След извършена преценка на доказателствения материал по делото и анализ на относимите правни норми, административният съд е приел за неоснователно възражението, че в списъка с активите е следвало да бъдат посочени изрично "максимални и/или минимални стойности, като граници, в които трябва да попадат съответните активи, дейности и/или услуги, за които се иска подпомагане". По отношение възражението за неспазване на изискванията на Раздел V, чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/21.03.2015 г. относно Списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, тъй като същия не е бил публикуван "не по–късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявлението за подпомагане", е била назначена съдебно - техническа експертиза (СТЕ). Но административният съд, след като е възприел изцяло заключението, е намерил, че въз основа на него не може да се направи извод за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част по точки от II – 1 до II – 5 вкл., тъй като в чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/21.03.2015 г. е предвидено Списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, да се съгласува от министъра на земеделието и храните и да се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Съдът е установил, че това изискване е спазено, приел е, че при липсата на категорично установяване по делото какво е било конкретното съдържание на така публикувания Списък към тази дата, не е достатъчно основание да се приеме, че при издаването на оспорения акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда това е така, с оглед целта на въведеното изискване за публикуване на Списъка, а именно кандидатите да бъдат запознати с него и да имат предварителна информация за кои активи са определени референтни разходи. Установено е от СТЕ, че списъкът с цени на земеделска техника в сегашния му вид е публикуван на електронната страница на РА на 21.04.2015 г., преди 8.06.2015 г. – датата на приемане на заявлението. На следващо място административния съд е направил извода, че дори да се приеме, че с промяната на публикувания Списък, извършена на 21.04.2015 г. се нарушава изискването на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за своевременно публикуване, то това нарушение не може да се счита за съществено, тъй като не би променило изразената в акта воля на административния орган. По делото е била назначена и още една СТЕ, в която вещото лице е дало заключение за референтните стойности на Навесен обръщателен плуг "LEMKEN", модел "EVROPAL 9 HYDRIX 4+1 N 120" – 43 972.74 лева; GPS система с точност 20 см. Trimble, модел FM1000 – 21 408.38 лева; Управление на хидравликата Trimble, модел "AUTOPILOT" – 15 444.00 лева; GNSS оборудване специализирано за селскостопански машини с точност 2, 5 см. Trimble, модел "FMX TO RTK ACCURACY" – 16 781.50 лева и Навесен култиватор "LEMKEN", модел "KORUND 8/600 K GAM" – 29 357.28 лева. Съдът е възприел изцяло заключението в частта му по задача 1, предвид което е приел, че заповедта по отношение на частта по точка II-1, точка II-4 и точка II-5 е постановена законосъобразно. Като по отношение на точки II-4 и II-5 се е мотивирал, че административният орган правилно е определил референтните стойности и правилно е отхвърлил искането за финансиране на проектните предложения. По отношение на точка II-1, тя е приета за материално законосъобразна, а доколкото заповед № 03-РД/165 от 22.01.2016 г. на ИД на ДФЗ се обжалва в частта й по точка II, съдът не може да се произнесе по отношение на одобрените за финансиране с точка I-5 разходи за същата техника, като корекцията в насока увеличение до размера на референтните стойности би могла да бъде извършена чрез допълване на заповедта. Така постановеното съдебно решение в тази обжалвана част е неправилно и касационната жалба на М. Видев, като основателна следва да бъде уважена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне в таза част. Основателен се явява довода на касационния жалбоподател, че по делото не се доказа изпълнение на сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/21.03.2015 година. Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. - Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Периода на прием на заявления за подпомагане е определен със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 г. и референтните разходи следва да бъдат определени в срок до тази дата. По делото безспорно се установява, че е налице изготвен списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи и е съгласуван от министъра на земеделието и храните с писмо изх. № 13-1803/27.03.2015 г. /л. 465 от делото/. Списъкът съдържа само изброяване на активите, но не и стойностите на референтните цени. От заключението на съдебната техническа експертиза се установява, че е налице замяна на файла, съдържащ списъка на активите земеделска техника, за които са определени референтни цени, т.е. налице е изменение на съгласувания списък, на 21.04.2015 година. Това изменение обаче е следвало да се извърши съобразно процедурата по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г., като бъде съгласувано с министъра на земеделието и храните, но не и след публикуване на заповедта за определяне на съответния период за прием на заявления за подпомагане. В случая, освен че липсват данни такова съгласуване да е проведено, но и измененият списък със земеделската техника, за която са определени референтни цени, е публикуван след заповедта за определяне на периода на прием и дори след започването му. Също така следва да бъде отбелязано, че по делото липсват доказателства за основания, наложили замяната му. За пълнота следва извода за допуснато от административния орган нарушение на основни принципи в административното производство - за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК и за последователност и предвидимост по чл. 13 от същия кодекс, съгласно които административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Безспорно ДФЗ разполага с правомощието да определи конкретния размер на референтните цени, които ще използва за оценка на основателността на разходите на кандидатите, подали заявления за подпомагане, но това правомощие следва да бъде упражнявано съобразно предвидените законови, подзаконови и вътрешни правила и процедури. Извършването на промени в референтните цени в хода на производството по приемане на заявления за подпомагане и след приемането им, и прилагането на тези намалени цени при произнасянето по подадените заявления, засяга правата и законните интереси на заявителите в по-голяма степен от най-необходимото за целта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. Процедурата по утвърждаване, съгласуване и публикуване на списъците с активи, дейности и услуги (включително земеделска техника), за които са определени референтни цени, е предвидена така, че да гарантира на участниците в производството, че ще бъдат запознати с конкретните параметри за оценка на заявленията им, което ще им даде възможност да съобразят заявените стойности на разходите с изискванията на Разплащателната агенция. Предвидената възможност за промени в утвърдените списъци на активите, респективно на конкретните референтни цени за тях, не може да бъде упражнявана произволно по начин и време. Недопустимо е при приемане на заявленията да се обявяват едни критерии за оценка, в частност референтни цени, а при произнасянето на административния орган да се прилагат други такива. Наведените от процесуалния представител на касационния жалбоподател оплаквания за неправилност и неяснота на изготвената съдебно - техническа експертиза със задачи да даде заключение за референтните стойности на отказаните от фонда за финансиране активи земеделска техника и земеделско оборудване, се явяват неоснователни. По своята същност твърдения подробно изложени в касационната жалба представляват оспорване на заключението, което обаче е могло да стане при разглеждането на делото пред административния съд и евентуално да се постави допълнителна задача или да се поиска разширяване на експертизата в тройна. В настоящото касационно производство такова оплакване е недопустимо. Неправилен е изводът на административния съд, че не е налице отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Според изложеното в заповедта в частта по настоящата касационна жалба става ясно, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., във връзка с чл. 48, параграф 2, б. д) от Регламент (ЕС) № 809/2014 година. Следва да се посочи, че както в оспорения акт, така и в приложени към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани, както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Ето защо липсата на мотиви винаги е съществен порок на акта и води до неговата отмяна. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че като не е съобразил тези обстоятелства и е отхвърлил жалбата на М. Видев срещу точки II-1, II-4 и II-5 от процесната заповед, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази му част, а преписката - върната на органа за ново произнасяне. По отношение на касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие": За да постанови описания в началото на настоящото решение резултат за отмяна на Заповед № 03-РД/165 от 22.01.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта й на точка II-2; на точка II-3; на точка II-6 и на точка II-7 и изпращане на административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото от М. Видев Заявление за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделското стопанство", УРН 5356ЗЗ за проект с наименование "Създаване на интензивно биологично орехово насаждение", УИН 26/04/1/0/03217, в отменената част, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, административният съд, освен изложеното към първата касационна жалба, е приел за установено следното по отношение на оспорената част по втората касационна жалба, както следва: Съдът е приел, че установената от вещото лице референтна стойност на GPS системата с точност 20 см., Trimble, модел FM1000, се различава от тази, която е приета от административния орган в т. II-2 от заповедта, предвид което административният орган неправилно е извършил съпоставка между размера на определените референтни разходи и този, предложен за финансиране от кандидата. Същия е следвало да одобри за финансиране по - нисък размер, който в случая е предложен от кандидата такъв, предвид което съдът е счел, че органът е постановил незаконосъобразен акт в тази част от административния акт. На следващо място е прието от първоинстанционния съд, че установяването от страна на вещото лице за референтната стойност за управление на хидравликата Trimble, модел "Autipilot", се различава от тази, която е приета от административния орган, предвид което е счел, че е постановен незаконосъобразен и в тази част акт. След като е установил незаконосъобразност на административния акт в тази част, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че това предпоставя незаконосъобразност на същия и в частта по точка II-6. За да достигне до този извод, административният съд е приел, че при промяна на допустимите разходи, ще се промени и процентното съотношение между тях и проекти разходи за Бизнес план, като е възможно разходите за консултански услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта, да не превишават пет на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 1 – 12, т. е. да не се налага редукцията им, а отделно от това – размерът на превишаването ще е различен от сега изчисления. На следващо място съдът е приел за основателна жалбата в частта й насочена срещу т. II -7 от заповедта, тъй като същата е немотивирана. Приел е, че не са одобрени за финансиране проектните разходи за договор за правни услуги, мотивирайки се с това, че доколкото "правните услуги" по същността си представляват консултации по правни въпроси, след като не са изключени изрично по нормативен ред от обхвата на чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и не са посочени като недопустими разходи в чл. 33 от тази наредба, то няма законова пречка същите да бъдат преценени дали представляват допустими разходи за консултанти, в рамките на земеделското стопанство и като разходи, свързани с проекта, т.е. принципно попадат в обхвата на чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 година. Предвид което съдът е достигнал до извод, че основанието на административния орган да откаже финансиране на разходите в случая не е нормативна невъзможност. Приел е, че издателят на заповедта не е извършил дължимата преценка на така представените доказателства и не е изложил мотиви по съществото на претендираните разходи, като следва да съобрази дали и доколко те отговарят на изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9/21.03.2015 година, като при липса на изложени мотиви в тази насока, съдът не може да извърши проверка по същество относно попадането на разходите в обхвата на допустимите. Така постановеното решение в тази част се явява правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, но с коригиращи мотиви само в частта му по т. II-2 и точка II-3. Видно от оспорения акт, отказът на административния орган за финансиране на заявлението за подпомагане в частта, която надвишава одобрените разходи по точка II-2 и точка II-3 е издаден на основание разпоредбите на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/2015 г. във връзка с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014. Разпоредбата на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 определя като недопустими за финансиране инвестициите в частта им, надвишаваща определените от Разплащателната агенция референтни разходи. Разпоредбата на чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент № 809/2014) предвижда задължение за Разплащателната агенция да извърши преценка на заявените за финансиране разходи относно тяхната основателност чрез подходяща система за оценка, като примерно са изброени три варианта - референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата, списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Безспорно е установено, че списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи, е съгласуван и одобрен от министъра на земеделието и храните. От изложените по - горе мотиви става ясно, че безспорно е установено, че е налице изготвен списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи и е съгласуван от министъра на земеделието и храните с писмо изх. № 13-1803/27.03.2015 г. /л. 465 от делото/ и същия съдържа само изброяване на активите, но не и стойностите на референтните цени. От заключението на съдебната техническа експертиза се установява, че е налице замяна на файла, съдържащ списъка на активите земеделска техника, за които са определени референтни цени, т. е., налице е изменение на съгласувания списък, на 21.04.2015 година. Това изменение обаче е следвало да се извърши съобразно процедурата по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г., като бъде съгласувано с министъра на земеделието и храните, но не и след публикуване на заповедта за определяне на съответния период за прием на заявления за подпомагане. В случая, освен че липсват данни такова съгласуване да е проведено, но и измененият списък със земеделската техника, за която са определени референтни цени, е публикуван след заповедта за определяне на периода на прием и дори след започването му. Също така в тази част на административния акт също не са изложени конкретни мотиви – фактически основания, в каквато насока са мотивите на съда изложени по първата касационна жалба. На следващо място настоящият състав приема, че мотивите изложени от административния съд по отношение на частта по т. II-6 следва да се приемат за правилни и обосновани, тъй като неправилното определяне на допустимите за подпомагане разходи по предходните точки пряко рефлектира върху размера на разходи за Бизнес план. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд по отношение на т. II-7 от оспорения административен акт. Съгласно изложеното по първата касационна жалба, мотивите намират приложение и тук, а именно, че не са изложени конкретни мотиви в тази насока, поради което съдът не може да извърши проверка по същество относно попадането на разходите в обхвата на допустимите. С оглед изложеното в настоящия случай следва да се приеме, че оспореното решение по своята същност е правилно като краен резултат, но необосновано по отношение точка II-2 и точка II-3, тъй като са налице пороци при установяване на фактите, водещи до неправилно анализиране на приложимите правни норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила, но с изложените по-горе коригиращи мотиви, които административният орган трябва да съобрази при новото произнасяне. А по отношение на точка II-6 и точка II-7, настоящият състав приема мотивите изложени в процесното решение, като правилни и обосновани. При този изход на делото, претендираните от страните разноски остават така, както са направени. Макар и да няма направено такова оплакване, за пълнота следва да се отбележи, че образуваното пред Административен съд - Хасково административно дело № 53/2016 г. не е по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (във всичките редакции на тази разпоредба - първоначалната обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; изм. в ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г.; изм. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., изм. бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по подаденото от М. Видев Заявление за подпомагане, е проведена по реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., която наредба е издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл. 9а от ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Затова и държавната такса следва да се определя съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, а не по чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,