Решение № 9114 от 18.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, срещу решение 241 от 17.11.2021 г., постановено по адм. дело 258/2021 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което по жалба на Спейси парк ООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С1159-0454520 от 26.07.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП и НАП е осъдена да заплати на Спейси парк ООД с [ЕИК], разноски в размер на 550 лв., от които 50 лв. - държавна такса и 500 лв. - адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в заповедта са изложени фактически и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Счита, че нарушението e безспорно установено. Изложени са съображения, че при съобразяване с принципа за съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, органът е определил 14-дневен срок на ПАМ, при максимален законов срок от 30 дни. В случая издателят на заповедта е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Определеният срок е под средния размер и е съразмерен на извършеното, като е съобразен с целената превенция за преустановяване на лоши практики в търговския обект. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против административния акт. Претендира разноски по делото. В представени писмени бележки прави възражение за прекомерност на претрндираното адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът по касационната жалба Спейси парк ООД, чрез адв. Крумоваq оспорва касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото в размер на 500 лв., съобразно представен списък и доказателства за платен адвокатски хонорар за касационна инстанция в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ на началник на отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол- София при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) запечатване на търговски обект - парккафе, находящ се в гр. Дупница, парк Рила, стопанисван от Спейси парк ООД за срок от 14 дни и забрана на достъп до него на осн. чл.187, ал.1 ЗДДС. Установено е в производството по издаване на ЗПАМ, че на 18.07.2021 г. в 12:11 ч. е извършена проверка от служители на НАП на търговски обект по см. на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС - парккафе, стопанисван от оспорващото дружество, при която е констатирано, че при извършена преди легитимацията, контролна покупка от страна на инспектор по приходите, на 2 броя спагети Карбонара, 1 брой минерална вода и 1 брой лимонада, на обща стойност 23.20 лв. с плащане в брой, продажбата не е регистрирана в касовия апарат и не е отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Пред първоинстанционния съд е установен фактът на извършване на нарушението. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че изложените мотиви относно определения срок на запечатването не са съобразени с конкретните факти и обстоятелства, което прави издаденият акт незаконосъобразен. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и не съответства на целта на закона. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 2 броя спагети Карбонара, 1 брой минерална вода и 1 брой лимонада, на обща стойност 23.20 лв. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изобщо не е обсъжданo наличието на касова разлика, посочена в протокола за извършена проверка 0454520 от 18.07.2021 г., нито е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. При всяко положение обаче, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдият претендираните и доказани разноски за заплаен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на договореното възнаграждение направено от процесуалният представител на касатора. Направените разноски са в минимален размер и са съобразени с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение