Решение № 12496 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2015 г.

Решение № 12496 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2015 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Производството е по касационна жалба на С. М. Х., гражданин на Танзания, срещу решение (неправилно посочено в жалбата като № 3871 от 19.05.2015 г.), а в писмени бележки под № 5883 от 6.10.2015 г. по адм. д. № 5955/2015 г. по описа на Административния съд - С. град, 3 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3871/19.05.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според касатора решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изводът на административния орган, че не са налице предпоставки за предоставяне на закрила е необоснован и не са обсъдени всички изложени от заявителя факти. Позовава се на чл. 33 от Конвенцията от 1951 г., че заплахата за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група винаги е преследване. В с. з. и писмени бележки поддържа жалбата, моли да бъде отменено решението. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците, се представлява от юрк. Славова със становище за неоснователност на жалбата. Касае се за трето поред производство за бежанеца, който едва в третото се е позовал на политически причини, принудили го да напусне страната си преди 20 години. В предходните две производства се е мотивирал само с икономически причини за напускането си. Недопустимо е да добавя нови мотиви към бежанската си история. Не са налице предпоставките за закрила по чл. 8 и 9 ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че в решението съдът правилно е установил фактите по делото, които са обосновали законосъобразни изводи. Промяната на фактите и обстоятелствата във връзка с бежанската история на касатора, липсата на последователност и аргументираност в молбите, неподкрепянето им с доказателства, както и легалното напускане на Танзания, компрометират заявеното пред административния орган и обосновават некредитирането му от последния. Видно от изготвената справка, не е налице вътрешен въоръжен конфликт в Танзания, за какъвто се отнася задължителното тълкуване на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО с решение от 19 февруари 2009 г. на съда на ЕС по дело № С-465/07. Върховният административен съд, с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административното производство във връзка с решение № 3871/19.05.2015 г. на зам. директора на ДАБ е образувано по подадена последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ от С. М. Х., роден на 28.02.1969 г. в Занзибар, по вероизповедание мюсюлманин - сунит, неженен, с лични данни установени въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, тъй като не е представил документ удостоверяващ самоличността му. За първи път с молба вх. № 1667/9.10.1997 г. до Националното бюро за териториалното убежище и бежанците е поискал предоставяне на закрила по икономически причини. С решение № 604/16.03.1998 г. на директора на НБТУБ-МС му е отказано предоставяне на статут бежанец. Решението е обжалвано и с определение № 18/3.01.2002 г. по адм. д. № 5459/2001 г. на ВАС, Трето отделение е отхвърлена молбата на молителя за възстановяване срока на обжалването му. Чужденецът е подал втора молба за предоставяне на статут, мотивирайки я с предположение, че може да бъде арестуван в Танзания. С решение № УП-48/14.05.2007 г. на интервюиращия орган при ДАБ-МС, производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е прекратено. С решение на АССГ по адм. д. № 1927/2007 г. е потвърдено решението на интервюиращия орган. Чужденецът твърди, че е напуснал Танзания легално в края на 1996 г. по въздушен път до Русия - Москва, където е останал една седмица, и легално през декември 1996 г. преминал през Украйна и Румъния и влязъл в България легално с двуседмична туристическа българска виза, издадена в Консулството в Танзания. Твърди, че е направил опит за преминаване в Р. Г., бил е задържан от властите в СДВНЧ - Б., след което е пребивавал в гр. П. под мярка подписка. В настоящото производство мотивира молбата си за закрила с нови обстоятелства - свързани с проблеми от политически характер, членство и дейност на покойния му баща и негова в политическа партия Революционната партия, намираща се във вражда с друга партия "Граждански обединен фронт". С решение № 3871/19.05.2015 г. на С. М. Х. е отказано законосъбразно предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като в бежанската история на кандидата, който се позовал на заплаха за живота си, липсват предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Председателят на ДАБ правилно е преценил, че с оглед обстановката в страната по произход и бежанската история на чужденеца, не са налице предпоставките по материалноправните разпоредби на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Не се доказва наличието на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение. Административният орган е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се установява касационният жалбоподател да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от представената справка от дирекция "Международна дейност" с вх. № 01-20.02.2015 г., в Танзания не са налице данни за вътрешен или международен въоръжен конфликт. Противно на твърденията на касатора и в писмените му бележки, не се установяват доказателства за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, даващ основание за прилагане на задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО дадено с решение от 17.02.2009 г. на съда на ЕС по дело № 465/07. Решението предвижда, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От справката на Дирекция "Международна дейност" не се установява, а и от касатора не се представят доказателства за наличие на протичащ международен или вътрешен въоръжен конфликт в Танзания, при който е достигнато толкова високо ниво на безогледно насилие, което да излага на реална опасност лицето от посочените заплахи. Решението на зам. директора на ДАБ е обосновано и законосъобразно. Последващата молба е разгледана самостоятелно и в контекста на предходните подавани от бежанеца молби. Административният орган е отчел, че посочените важни обстоятелства в настоящото производство не са споменати в предходните молби за закрила от лицето, като при евентуалното наличие на посочения в настоящото производство съществен мотив за напускане на държавата по произход, той трябва да си посочи при първа възможност от лицето, а не 18 години след пристигане на кандидата в Р. Б.. С оглед изложеното, според настоящия касационен състав АССГ правилно и обосновано е потвърдил решението на зам. -председателя на ДАБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение