Решение № 5753 от 13.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на К. Шасов от гр. Стара Загора, понастоящем лишен от свобода в Затвора [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на Решение 507/23.12.2020 г. по адм.д. 498/2020 г. на Административен съд Стара Загора, оставено в сила с Решение 229 от 08.06.2021 г. по адм.д. 86/2021 г. на тричленен състав на АС Стара Загора, с което е отхвърлено искането на лишения от свобода К. Шасов срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева представляващи неимуществени вреди за времето на престоя му в ареста в гр. Стара Загора. Иска се отмяна на посоченото решение. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София, не изпраща представител. В приложен писмен отговор оспорва искането за отмяна и моли то да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В допълнителна молба от лишения от свобода К. Шасов е приложена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а в молба от 02.02.2022 г. същият моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В постъпила на 08.12.2021 г. справка от затвора [населено място ] е посочено времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за К. Шасов. Върховният административен съд, трето отделение, намира искането за отмяна, като подадено в срок и от надлежна страна за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т.е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Атакуваното с настоящото искане решение е постановено в производство по реда на чл. 203 във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Съдът е бил сезиран с искане срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, представляващи неимуществени вреди за времето на престоя му в ареста в [населено място]. Твърди се, че ищецът е бил настанен в килия с площ 9-10 кв.м., като в нея е имало две двойни легла, мивка и тоалетна, поради което свободната жилищна площ е била недостатъчна, в резултат на което същият е развил фобия от тесни пространства. Сочените от молителя правни основания предвиждат отмяна на съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. По делото липсват каквито и да било данни за осъществяване на цитираните хипотези на чл. 239, ал. 1 от АПК. В искането за отмяна не се и сочат нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства. В искането дори не са изложени съображения за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, които да съставляват основания за отмяна по реда на чл. 237 и следв. от АПК. Недопустимо е в производството за отмяна да се извършва касационен контрол за законосъобразност на влязло в сила решение на административния съд. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на влязло в сила Решение 507/23.12.2020 г. по адм.д. 498/2020 г. на Административен съд Стара Загора, оставено в сила с Решение 229 от 08.06.2021 г. по адм.д. 86/2021г. на тричленен състав на АС Стара Загора е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и ищецът следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията сума в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,