Решение № 54 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5217/2007 г.

Решение № 54 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5217/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 248 от ГПК Постъпила е молба от П. Д. М. /озаглавена жалба/ от 17.11.20009 г. с която се иска изменение на решение № 1234/29.10.2008 г. в частта за разноските пред първата и въззивна инстанция, като се намали присъдената държавна такса с решенията пред тях до законово определения размер в § 9 от ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр. 43/2008 г. и чл. 2а, т. 1, чл. 18, ал. 3 във вр. с чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Прокуратурата на Р. Б. взема становище за основателност на молбата Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение като съобрази искането, закона и данните по делото, приема следното: С първоинстанционното решение по гр. д. № 29/2006 г. на Плевенски ОС, предявеният иск от П. Д. М. по чл. 2, ал. 2 от ЗОДОВ е уважен до размер 4896 лв., като е отхвърлен за разликата до 30000 лв. Ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 1004,16 лв. С въззивното решение по гр. д. № 146/2007 г. на Великотърновски апелативен съд е увеличен размера на присъденото обезщетение до 6 000 лв. и съобразно това е намален размера на присъдената държавна такса от 1004,16 лв. на 960 лв. С решение № 1234/29.10.2008 г. по гр. д. № 5217/2007 г. на ВКС е намален размера на дължимото обезщетение на 2000 лв. На основание ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр. 43/2008 г., в сила от 30.05.2008 г./, с който е изменен чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ВКС е присъдил за касационното производство само пет лв. държавна такса, за което е изложил мотиви в решението. Не е променен размера на присъдената държавна такса от първата и втора инстанция, въпреки, че производството е било висящо към момента на влизане в сила на това изменение. Като взема предвид, че волята на касатора М. е била да обжалва изцяло решението на въззивния съд, намира, че следва да измени решението в частта за определената държавна такса от инстанциите по същество, което е пропуснал да стори в диспозитива на решението си, въпреки, че е изложил мотиви за новата правна уредба в мотивите. Със ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр. 43/2008 г., в сила от 30.05.2008 г./ е изменена нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в смисъл, че ищците по дела по този закон вече не заплащат държавна такса според отхвърлената част от иска, а държат само разноски при частично, или пълно отхвърляне на иска. Съгласно § 9 от ЗИД на ЗОДОВ, новата редакция на чл. 10, ал. 2 намира приложение и по отношение на неприключилите до влизане в сила на изменението висящи производства, каквото е настоящото. В този случай, съгласно текста, държавната такса се присъжда в края на производството. Затова и на основание чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищецът дължи държавна такса за производството пред Плевенски окръжен съд в размер на 10 лв. До този размер следва да се намали присъдената от Окръжния съд държавна такса. На основание чл. 18, ал. 3 във вр. с чл. 2а т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 5 лв. /пет лева/ за производството пред въззивна инстанция. До този размер следва да се намали присъдената държавна такса от въззивната инстанция.. Прокуратурата, като държавен орган е освободена от заплащане на държавна такса, съгл. чл. 63, ал. 4 от ГПК /отм/ По изложените съображения, съдът