Решение № 13637 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2017 г.

Решение № 13637 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието и Я. Д. срещу Решение № 178 от 07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 845/2016 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН") чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност като необосновано и противоречащо на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С Определение от 26.01.2018 г. по настоящото дело касационната жалба на Я. Д. е оставена без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 във вр. чл. 216 АПК и производството по делото прекратено в тази му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на Я. Д. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста гр. Пазарджик, проявени в периода 21.02.2016 г. до 28.06.2016 г., през който е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" в този арест. Претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес, безпокойство и накърняване на човешкото му достойнство основава на твърдяното неосигуряване на елементарни условия за двигателна активност; на пряк достъп на дневна светлина и естествено проветряване на помещението, в което е бил настанен; неосигуряване на нормални условия за хранене; за сън; на постоянен достъп до санитарен възел; течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. След обсъждане на установените по делото факти, доводите и възраженията на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото в обжалваната му част административният съд е уважил частично предявения от Д. иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в резултат на условията, в които е бил поставен при престоя му в Ареста гр. Пазарджик, като е квалифицирал същите като унизителни и нехуманни. За да постанови този резултат, съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по въведени обстоятелства от ищеца, като е определил размера дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая са налице кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото са доказани законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия, в които ищеца е бил поставен в периода, предмет на исковата молба. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел за доказани част от сочените в исковата молба обстоятелства, основаващи причинени страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надхвърлящи неизбежното ниво, присъщо на задържането, а именно, частичното неосигуряване на естествен достъп на слънчева светлина, проветрение и престой на открито. Безспорно законът забранява задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на задържането под стража, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнението му да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. При установеното по делото конкретно неизпълнение неправилна е преценката на административния съд при определяне размера на дължимото обезщетение, тъй като присъденият такъв е завишен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Като взе предвид конкретните, обективно съществуващи факти относими към увреждането, от което се претендират вреди, кумулативното им въздействие в един относително кратък период върху състоянието на ищеца, при съобразяване неговата възраст и добро здравословно състояние настоящата инстанция намира, че степента на претърпените от него страдания не е особено висока. В съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост претърпените от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от неизпълнението с оглед конкретните обстоятелства подлежат на обезщетяване със сума в размер на 200 лева. С оглед гореизложеното съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено частично за сумата над 200 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 800 лева, а исковата претенция отхвърлена като неоснователна и в тази и част. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение